Резерватът “Сребърна” край Силистра стана биосферен парк на ЮНЕСКО

Share This:


Резерватът „Сребърна“ получи сертификат за биосферен парк на ЮНЕСКО. Документът удостоверява, че защитената територия покрива новите предизвикателства на Севилската стратегия за управление на биосферните резервати на Програма „Човекът и биосферата“ на международната организация. Това съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ в Русе.
Решението за обявяването на биосферните паркове „Сребърна“, „Централен Балкан“, „Червената стена“ и „Узунбуджак“ е взето на заседание на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет на програмата „Човекът и биосферата“. Тя бе проведена през юни т.г. , в Централата на ЮНЕСКО в Париж.
Съгласно изискванията на стратегията от Севиля за Биосферен парк „Сребърна“ са определени три зони – „сърцевинна“, „буферна зона“ и „преходна зона (зона за развитие)“, включваща цялата територия на община Силистра.
Сърцевинната зона включва обявения според националното законодателство през 1977 г. резерват „Сребърна“, с площ 892 ха, която удовлетворява изискванията на Севилската стратегията за дълготрайно опазване на консервационно значимите местообитания и видове.
Буферната зона на резервата представлява естествен буфер на сърцевинната зона. На територията й се опазват консервационно значими природни местообитания на редки животински видове, в т. ч. птици.
Преходната зона предлага уникални условия за развитие на различни дейности насочени към устойчиво развитие, опазване на културното многообразие, традициите и обичаите.
Хармоничната връзка между трите територии е предпоставка за изпълнение и на трите функции на пост-севилски биосферен парк.
В продължение на почти 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно своята „консервационна“ функция, насочена към опазването на генетичните ресурси, видовете и екосистемите и осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование.
През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства.
Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата, като първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – и от чисто „опазваща“ и „научна“, е преминала и към „функция на развитието“, ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси.


Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com