Аристократ на духа: Николай Манолов – Учителят от Силистра!

Share This:


Марин МИНЕВ – АРТ СИЛИСТРА

Личността и живота на Николай Янков Манолов могат да се определят с две думи: скромност и трудолюбие. Посветил е целия си живот на учениците си.
Цели 38 години остава верен и всеотдаен на професията си – учител по химия от 1954 година до 1994 година, когато се пенсионира в Природоматематическата гимназия „Св. Климент Охридски” – Силистра.
Неговият труд е благороден и незаменим. Формулата на успеха му е в това, че той успява да съедени в себе си любовта към работата и учениците. Може би и сега, когато вече не учителства, чувства любовта на своите ученици, пораснали и помъдрели, поели своя път в живота.
Много радостни мигове е имал в живота си. Най-вълнуващият момент за него е през 1985 година, когато получава званието „Заслужил учител”, а по-рано и орден „Кирил и Методий”- ІІ степен. Това е наградата, задето често „сънят не достига и пада сняг по твоите коси, и малките фиданки се надигат, и младостта живота ти краси”.
Той е от тези учители, които никога не са пазели за себе си знанията, защото за него е пределно ясно, че всичко, което пазим за себе си, е загубено, а всичко, което дадем на хората, е спечелено. Това негово верую се е съхранило и до днес.
Часовете му по химия са неповторими. Неговите думи звучат сами по себе си като приказка, музика. Дори да говори за свойствата на химичните елементи, за скучните формули, той приковава вниманието и завладява своите ученици и те с интерес и желание посещават неговите часове. Той е човек с благо лице, внушаваща доверие усмивка, изглежда изненадващо млад за своите осемдесе и кусур години. Само ще видите край очите му как се е образувала мрежа от ситни бръчици. Тайната е, че в него още живее детето.
Според Николай Манолов големите неща започват от малките. Детето е малко, но съдържа човека, мозъкът е малък, но в него се съхранява мисълта, ехото е само една точка, но обръща простора. Учителствал е толкова години и се е научил да разбира хората. Поразява неговата жизненост, неговата вечна устремена към хармония душа. Неговата китна градина е израз на стремежа му към красота. Красота има около него, в самия него. С нежност и грижи даряваше своята майка, докато беше жива. Живее в хармония със себе си. Усмихвайки се ми каза: „Аз съм обикновен човек от многото, които ходят по тази земя”. От лицето му блика толкова мекота и нежност. Любовта му към химията е съчетана с увлечение по френския език, музиката и спорта.
Като ученик е свирил на цигулка в училищния оркестър. Участвал е в окръжни и републикански първенства с баскетболния отбор. Негови любими учители са Мара Балканска по френски език и Атанас Неделчев по химия, които с професионализъм и човечност са предопределили бъдещия му професионален път.
Николай Манолов е име възвишено, звучно. Той е нежен и дълбок човек. Изпитва доверие към хората. За него истината е заключена в неговата любима химия и философията на живота. Щедро изразходва своите познания. Николай Манолов е душа, която може да се сравни с младост, пролет, дете, музика, стих… Той е от хората, които ценят приятелството и е щастлив, че се е докоснал до истинското, стойностното в живота. Липсват му неговите колеги и приятели – Здравко Константинов и Вергил Крумов /вече покойници/, но е щастлив, че когато са били живи, е отивал при тях винаги навреме.
„Ако искаш да имаш приятели, никога не трябва да отиваш при тях късно. Техните болки и радости стават и твои. Те са отрязък от живота и младостта, които никога няма да се върнат”, мъдро обобщава той.
Според Николай Манолов, човек трябва да бъде в мир със себе си, да изпитва удоволствие от живота и да контролира активността си.
Жив и здрав, Учителю!


Comments

comments

2 коментара за “Аристократ на духа: Николай Манолов – Учителят от Силистра!

  • 03.12.2015 в 07:05
    Permalink

    Поклон пред скромността на др.Манолов, пред неговата всеотдайност и любов към учителската професия.Пожелания за здраве и още дълги години да ви срещаме и поздравяваме с Добър ден др, Манолов!
    Ваша ученичка от випуск 1961г. Иванка Ганчева

  • 14.12.2016 в 09:44
    Permalink

    Имах честта да бъда негова ученичка.Прекланям се пред този велик човек и учител!!!! И сега не мога да сдържам сълзите си,когато прочетох тези хубави думи за него.Това е човекът които ме научи да обичам този интересен предмет химията.Никой не можеше да преподава така,както той ни учеше и запалваше интереса в нас.Все едно беше вчера,когато си спомням как с нетърпение чаках часовете по химия.Прекрасен човек.Да бъде жив и здрав още дълги години!!!С огромно уважение:Росица Димова ,випуск 1996 ПМГ Св. Климент Охридски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com