РУМЯНА ЧАНКОВА: Оглавяваме все по-тъжни класации – последни по доход, първи по смъртност

Share This:


Румяна Чанкова е кандидат за народен представител от лстата на „БСП за България.” Родена през 1954 г. в Тутракан, но е живяла само в Силистра. Завършила е СУ „Св.Кимент Охридски“ през 1976 г., специалност философия. През 1983- 1986 г. е специализирала „Социология на труда и трудовия колектив“ при проф. Кръстю Петков. Работи като социолог. От 1990 г. работи в КНСБ като областен председател. От 2006-2010 е избрана за омбудсман на Община Силистра. През 2008 г. завършва право в РУ“Ангел Кънчев“. От 2011 г. до 2016 г. работи в НОИ. В момента работи като юрист на свободна практика.

Ако ме питате защо в листата на БСП, а не друга политическа партия – отговорът на този въпрос съм го дала преди много, много години. И той никога няма да се промени. Ако ме питате защо приех – ето това вече е сериозен и труден въпрос. Има различни начини човек да е полезен със своя труд. И повече от четиридесет години се старая да правя това отговорно и професионално. Но търпението ми, дори и моето, свърши. Какво ли не преживя нашето поколение! И все бяхме в някакъв преход – от нещо уж по-лошо към нещо уж по-добро! Но аз помня времето, когато нямаше безработни. Нямаше такова понятие. Имаше само безделници, и те бяха в един списък на МВР. Имаше много деца, много млади хора, новозавършилите специалисти се връщаха в Силистра и имаха перспектива. Пътувахме със самолет, по реката се пътуваше с кораби, метеори и ракети, удобно, луксозно, приятно. В болницата ни лекуваха докато това е необходимо. Не си носехме храната, лекарствата и чаршафите. Мога да продължа с още много примери, но това едва ли е необходимо.

            След поредния преход – този път от 30 години, виждам все по-тъжни неща – как ежедневно, ежеминутно управляващите на  България се хвалят – хвалят се от сутрин до вечер, по всички телевизии, вестници, международни форуми. Такова самодоволство ги е обладало, толкова много са си повярвали, че нямат и капка притеснение от поведението си. Какви прекрасни пътища се строят, нали! Никъде няма като нашите – докато се пререже лентата на откриването и започват новите дупки. Що не погледнем към нашите съседи – дори и братята македонци – те такива пътища ли строят, защо техните пътища са здрави с десетилетия, удобни, чисти, светли. И все повече свлачища и срутища! /новата дума на управляващите/. Докато не спре алчното изсичане на българските гори, ще става все по-зле. То и санирането ни е като пътищата – бутафорно, за отчитане на дейност.

            Нови години – нови идеали, нови човешки ценности. С какво се напълниха българските градове – с младежки домове, със спортни зали, с читалища, библиотеки, кина – какъв наивитет! Не…., всичко това са спомени от миналото – каквото е било построено, това си е и останало, най-често потънало в бедност и забвение. Особено някогашните селски стадиони. Но сега имаме най-много какво – ИГРАЛНИ ЗАЛИ!!! Един Младежки дом и 15 игрални зали! Да живее ХАЗАРТА! Той процъфтява. Дори има и села с игрални зали. Някога българите отивали в чужбина, за да играят на рулетка. В Истанбул, в Монте Карло. Няма нужда днес от това – България е рай за покерджиите. Кой печели от това – децата?! Те са на изчезване. Майките и бащите – и те са на изчезване. Кой тогава!

            Питам се в чии ръце е днес българската земя. Какви са тези хора, които притежават стотици хиляди декари земя, че и повече. И какви стопани са те на тази златна българска земя, че селата и градовете ни опустяват всеки ден. Населението на Силистренска област е намаляло драстично, дори и в Царска България сме били по-гъсто населен район. Единственият паричен поток в едно добруджанско село са пенсиите, заплатата на кмета, на секретаря на кметството и на лицето от пощата. В десетки села не преминава нито един автобус в годината. Когато преди години Мартин Карбовски попита Драго Драганов в предаването „Чай“ знае ли какво означава  „на майната си“, Драго с любопитство изчака отговора. На майната си е да се озовеш между Тутракан и Силистра, където за един час минава по една кола. Мартине, ужасно си прав! И по много други причини сме  пример за забравените и от Бога, и от Царя!

            Със самодоволна усмивка премиерът ми обяснява как този хотел не е хотел, а клетки за птици! Как за наводненията е виновна само природата, а не затлачените речни корита. Или това, че стопанисването на българските язовири е в правилните ръце, а не в  ръцете на случайни хора. И в един момент сме потънали в собствените си боклуци. А, не…! Нашите са ни малко и за разнообразие си внасяме такива и от Италия, и откъдето си поискаме. Разхвърляме ги по територията на цялата страна. Не смея да употребя думата „държава“. Щото ако имаше държава на място, нямаше да се превръщаме в ЕВРОПЕЙСКОТО КОШЧЕ ЗА БОКЛУК!!! Но нашите управляващи се гордеят. Те от всичко се гордеят и хвалят. Тровим земята, сечем горите, правим бутафорни пътища, правим ремонта на ремонта, болниците ни са мизерни, училищата – стари сгради, ама то и учениците са на свършване. За градски транспорт се говори само в четири- пет града на България. България е София и останалата част! Упорито се хвалят с ниските нива на безработица. Безработните били само 7 %. В област Силистра – средно около 10%. Да, ама не, г-жо социален министър. Вие броите за безработни само тези, които са регистрирани като такива в Бюрата по труда. За какво да поддържат регистрацията си хиляди безработни, за които никога няма да има работно място. Само в нашата област населението в трудоспособна възраст е около 62 000 души, а заетите по трудово,служебно и гражданско правоотношение – малко над 20 000 души. Т.е. една трета работят. Другите две трети какви са, че не се сещам – за удобство не ги броим. И се молим българската жена и майка да продължава да е слугиня на гъркинята, на западноевропейската жена, за да изхрани децата си и мъжа си. Само какво основание за гордост! Някога на гурбет са ходили мъжете, а сега – жените. Цели две поколения деца израснаха без майките си.

            Няма трети мост на река Дунав, няма автомагистрала в Североизточна България, няма земеделие и животновъдство, които да осигурят поминък на добруджанци, почти всички заводи са мъртви, управляващите нарязаха за скраб водно-напоителната система в с. Малък Преславец, голямата и красива река е плавателна, но не за силистренци. Няма кораби, няма яхти, няма лодки – освен няколкото бедняшки рибарски лодки, скрити в ракитака. За сравнение нека да погледнем пристанищете на гр.Тулча, съседна Румъния. Толкова много хора от нашия край са родени там. Уважаващи управляващи, посетете който искате румънски град – и Вие ще видите колко живот има там, колко много деца и млади хора, млади семейства, по-добър стандарт на живот, усмивка и надежда.

            От година на година ние, българите, оглавяваме все по-тъжни класации – последни по доход, първи по смъртност, първи по инсулти и инфаркти, последни по раждаемост, националните ни богатства / в смисъл природни ресурси/ се изнасят или са в ръцете на чужденци, но нашите управници са горди! Те са горди и доволни от всичко! Само ние някак си оглупяхме от труден живот и не можахме да разберем от какво да се гордеем. И докога ще ги търпим.

            Какви ли не методи се прилагат по време на избори – от подправени протоколи, от съзнателно съсипани бюлетини като невалидни до промяна на настоящия адрес на хора от селата и прехвърлянето им в съседни села, за да бъде и кметът от ГЕРБ. От Белоградчик до Силистра, от Видин до Сандански – машината работи безотказно, добре платена и защитена. Страхуват ли се хората – разбира се, че се страхуват. Особено тези, които са на работа в администрацията. Масово се страхуват. Плакатите на левицата  се късат и хвърлят на земята на мига. Неофициалният партиен дослук във всички турски села е очеизваден.             Все тъжни неща от нашата мила родна действителност! И докато управляващите продължават да се гордеят и хвалят ежеминутно със своите „успехи“ – дано гласът на онова малко дете с чиста и невинна душа прокънти и огласи най-после истината за новите дрехи на царя! Я, царят е гол! Но това смело дете може да е само българският народ. Само ние, всеки един от нас! Боже, пази България!


Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com