DW: Тези, които гледат смъртта право в очите


Тази публикация е прочетена 1359 пъти!

В превод “пешмерга” означава “тези, които гледат смъртта право в очите”. Точно това правят и бойците от кюрдската Девета бригада: те воюват срещу терористичните милиции на „Ислямска държава” (ИД). Екип на “Дойче веле” прекара с тях 48 часа в Ирак.
Движим се покрай дебела бетонна стена и телени заграждения. Автомобилът ни се приближава към една от военните бази на бойците пешмерга, разположена южно от иракския Киркук. Само на няколко километра оттук е и фронтът. Черпят ни с чай. Лейтенант Ахмад Таха ни приема в офицерската стая. На 20 квадратни метра са разположени три походни легла, телевизор и климатик. Събуваме си обувките в коридора. Всъщност имаме уговорка за среща с командира на бригадата – генерал Араз Абдулкадир. Той обаче се извинява по телефона, че ще закъснее и казва, че непременно ще дойде. Но кога? Това все още не е ясно.

За вечеря има ориз и боб

Докато чакаме генерала, лейтенант Таха ни разказва, че се е обучавал в боравенето с оръжие в Германия. “Автоматите “Г36” и противотанковите ракети “Милан” са много добро оръжие. Точно от такова се нуждаем и ние”, казва той. Бойците пешмерга са благодарни за доставката на това оръжие. Германците обаче забравили мунициите. “Снабдяването с муниции тук е лошо”, продължава лейтенантът.
Навън в двора няколко бойци са се наредили на опашка пред импровизираната кухня. За вечеря има ориз и боб. До кухнята има малка пекарна, където вечерно време се пекат пърленки за бойците. Тъкмо завъртаме камерата и няколко бойци веднага вадят мобилните си телефони. Изглежда, че хобито на бойците пешмерга е да се снимат с журналисти.
Лейтенант Таха ни показва една снимка, на която е прегърнал дъщеря си. Синът му е на три години. “Мъчно ми е за семейството. И те се притесняват за мен. Когато разберат, че участваме в боеве, мобилният ми телефон не престава да звъни”, казва той. Преди няколко дни неговата бригада е предприела офанзива за освобождаването на село Башир. Бойците пешмерга атакували, за да подкрепят шиитските милиции и отблъснали ИД. Много други села в околността обаче все още са в ръцете на терористите.
Разрешават ни да пренощуваме и ние се настаняваме в помещението, където оказват първа помощ. “Това е най-чистата стая в базата”, казва лейтенант Таха. Изведнъж настъпва оживление. Най-после пристига генерал Абдулкадир и това повдига настроението. Той ни поздравява и разпорежда да ни сервират чай. Започваме да си говорим, но изведнъж някой му се обажда. Съобщават му, че боец на ИД се е предал на кюрдските бойци. Докладват, че ще го доведат в базата. Не ни разрешават да го снимаме, но все пак можем да присъстваме на разпита.
Боецът на ИД е тийнейнджър, държи се спокойно, докато отговаря на въпросите на генерала. Казва, че е от едно сунитско село близо до фронта и бил от 11 дни в редиците на ИД. Предавал информации на кюрдската тайна служба. Малко преди да го разкрият, преминал фронтовата линия и се предал, казва той. Отвеждат го. Бойците пешмерга първо трябва да разберат дали неговата версия отговаря на истината.

“Още ли искаш да дойдеш с нас?”

Нощта е къса. Малко преди 6:30 един офицер пешмерга ни буди. Разрешават ни да съпровождаме патрула до фронтовата линия. Казват ни, че в ранното утро било забелязано съмнително придвижване на бойци от ИД. Генерал Араз Абдулкадир иска лично да провери ситуацията. Придвижваме се с два джипа към фронтовата линия. Преминаваме през няколко пропусквателни пункта и се натъкваме на екип сапьори. Достигаме до дълъг окоп. Горещо е. Бронежилетката започва да ме стяга, а каската постоянно пада над очите ми. “Там, където отиваме, са разположени милициите на ИД. Още ли искаш да дойдеш с нас?”, пита генералът и се усмихва. “След като веднъж съм дошла”, отговарям аз.
В този участък на фронта гъмжи от бойци. Генералът се информира за придвижването на джихадистите. Следващото село под контрола на ИД се вижда с просто око и имаме възможност да го снимаме. “Внимавайте с камерата! Оттатък има снайперисти”, казва един боец пешмерга.
Връщаме се обратно. В базата се сбогуваме с генерал Абдулкадир, който бърза да се върне у дома. Жена му трябва да влезе в болница. След два дни би трябвало да се роди второто им дете.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com