DW: Един лош ден за литературата


Тази публикация е прочетена 887 пъти!

Боб Дилън е икона на поп-културата. Забележителни са неговите заслуги в музиката и за американската култура. Но да му се присъжда Нобел за литература? Не го е заслужил и не му е нужен, пише в коментара си пред “Дойче веле” Щефан Деге.
Какво ги прихвана членовете на журито в Стокхолм? Кого по-точно искаше да впечатли Нобеловият комитет? Той присъди Нобеловата награда за литература на Боб Дилън – най-известния пеещ автор на текстове в наше време. Почете един поет с китара, вместо един истински литератор. Изненадата беше много добре обмислена – трябваше да произведе голям ефект и да угоди на феновете на Дилън. Мнозина ликуват: най-после Дилън! Но пропускат да забележат, че за литературата това си беше един лош ден.
Вярно е, че от години Дилън е спряган сред кандидатите за Нобелова награда за литература. Но това, че присъства неизменно сред кандидатите, е достатъчно, за да се отдаде дължимото на музикалните му способности. Да, Дилън е автор на брилянтни текстове за песни. Написал е една книга в проза и една автобиография. Неговата лирика със сигурност има поетична сила. Но кой би оспорил, че без музиката текстовете на Дилън нямат същия ефект? Боб Дилън е и ще си остане един голям, известен музикант. Който сега получава най-авторитетната литературна награда. Музикант, а не писател! Литературата този път остана с празни ръце. А Стокхолм пропиля един шанс.

Литературният свят скърби

Колкото и някои да не искат да си признаят: литературният свят скърби. Издателства, писатели, читатели – на всички тях тази Нобелова награда им беше отнета. Защото Нобелът за литература може да е всичко – признание за цяло едно литературно творчество – както в случая с Гюнтер Грас; окуражаване на смели автори – като беларуската писателка Светлана Алексиевич миналата година; политически сигнал – както в случая с чилиеца Пабло Неруда; или просто фар в несекващия поток от книги. Наградата на Боб Дилън изглежда по-скоро като зле избран носталгичен поклон.
Нобеловият комитет изобщо не се покри със слава. Изборът на Дилън означава всъщност: не намерихме писател, който да е по-добър от този пишещ стихове музикант. Литературата никак не е заслужила подобна оценка за некадърност. Несъстоятелно е и позоваването на древните гърци, които разпространявали своите стихове чрез песните си. Особено проблематично е уж модерното, по-широко понятие за литература, което пропагандират членовете на журито. То не върши никаква работа, защото текстът за песен не е стихотворение, а именно само текст за песен.

Толкова много алтернативи

Ако Нобеловият комитет е загрижен за обновяването на литературата – защо тогава не отличи младата американска авторка и носителка на наградата Пулицър Дженифър Игън, нигериеца Тею Коле или пък канадската писателка Ан Карсън? Това са все големи, литературни гласове в бранша. Защо Комитетът не избра писател от някоя от развиващите се страни, където са твърде малко носителите на Нобелова награда за литература? Членовете на журито можеха да изберат и някой писател, който публикува онлайн.
Нобеловият комитет не направи нищо подобно. Вместо това Нобеловата награда за литература сега получава един човек, който и бездруго е отрупан с награди и почести. Съвършено ясно е, че Боб Дилън не се нужда от Нобела за литература – за разлика от литературата. Германската авторка Сибиле Берг написа в Туитър след решението на журито, че шансовете ѝ да получи Нобелова награда за физика са нараснали неимоверно. И за съжаление има право.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *