Стихове


Тази публикация е прочетена 3734 пъти!

Любен Дашев
Любен Дашев

ТЪГА

Днес научих цвета на тъгата,
топло място, където личи-
как от всички бои на дъгата
е избрала тя твойте очи?!
Като моите те са зелени,
като тях са изстрадали те-
приюти си тъгата у мене,
погледни с чистота на дете.
Знам, дори и тъга ти отива,
но душата си ти не мъчи-
мила, ставаш ти двойно красива,
щом в очите ти греят лъчи!

БУРЯ
Бурна нощ, шета дива вихрушка,
сякаш никога няма да съмне,
сякаш има на сцената пушка
и очаквам по мене да гръмне.
Ще ме стрелне отляво куршума,
ще се срутя- картонена кула,
ще се просна из ланшната шума,
със виталност клоняща към нула.
И се вихрят табуни от сприи,
диво тичат навън вихрогони,
ветровитата ледна фурия
е библейска тръба, йерихонска.
Скърца ядно гората сърдита,
жално с Някой споделя тревога-
тя отлита, подобно молитва,
промълвена с надежда към бога.
А дъждът се прицелва картечен
и нахлува на плътни талази,
сякаш мисли- владетел е вечен-
в тази нощ само Бог ще ни пази!

НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай ти от мен,
бъди до мойто рамо,
в студена нощ и жарък ден
живота е за двама.
От мен не си отивай ти,
за тебе имам цвете,
ще сбъднем нашите мечти,
напук на враговете.
Не винаги съм бил герой
в житейските завои,
но винаги съм бивал твой
и теб съм чувствал моя.
Звучи и днес като рефен
от музика красива-
не си отивай ти от мен,
любов, не си отивай!


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com