1932 година, в-к “Пробуда”: Как говорим?


Тази публикация е прочетена 1673 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови личности, институции, сгради, улици, събития, заведения и др., останали в историята на Силистра.
В поредната публикация ви предлагаме автентична дописка във вестник “Пробуда” от 1932 година.

Източник – starasilistra.com

***

На снимката: Отпътуване на екскурзия Силистра – Русе, 31 юли 1920 г. Това е първата екскурзия, когато на силистренци е разрешено да влязат в България след влизането в сила на Ньойският договор. Тя е била осъществена с румънски параход “Avram Iancu” Корабът е построен през 1881 г. от Оbuda Shipyard of DDSG, Budapest/Оbuda Унгария,
През годините е носил имената SARAJEVO от 1891 год. AVRAM IANCUот 1918 год. По време на първата световна война е бил потопен от мина. По-късно е отново пуснат на вода. От 1945 е в състава на NAVROM – Румънската компания за речно корабоплаване. Разрушен за скрап през 1991 год.

***

1932 година, в-к “Пробуда”: Как говорим?

Автор: в-к “Пробуда”, 30 април, 1932 год.

“Казват, че през време на една екскурзия в България, каквито ставаха често до миналата година един божи човек, като видял хубавия град Русе, с високи здания, прави улици, хубава градина, пощело му се да си купи някой картички-снимки от града. Влязъл в една будка и най-спокойно помолил продавача да ми покаже някой „ведери” от Русе, за да ги има за спомен.
Продавача го изгледал и като не разбирал за какво става дума, му казал, че са свършили. Нашият българин забелязал обаче картичките, които му трябвали и ги посочил. Тогава продавача разбрал какво иска и му казал, че това са изгледи, а не … това което той искал. Разбира се нашия българин си спомнил, че така се наричали те по български и му обяснил, че употребил една румънска дума, защото тъй сме свикнали в Силистра.
Без да отдаваме значение на начина по който говорим, ние повече или по малко забележимо вмъкваме в говора си румънски думи. Твърде сме заети, много са важни нашите работи, много са интересите ни, за да имаме време да мислим и за говора си.
Наистина, в училище сме учили, че не бива да се употребяват чужди думи, тогава, когато има българска дума, която изразява същото понятие, учили сме че не бива „да си забравяме езика”, но излезли от там и започнали веднъж дивото хоро на живота и кисненето по учреждения, разговорите, от които зависи насъщния ни, нас престава да ни интересува как говорим и как трябва да говорим – достатъчно е да бъдем разбрани. „Чертификат от примърията” вместо „удостоверение от общината”.
„Да отдадем на кафетарията” и други, толкова много примери за липса на езиково чувство и съзнание! Наистина това са явления, които мъчно могат да се избегнат, защото най-лесно се влияе езика и неволно влизат в речника ни чуждиците. Но ако наблюдаваме по-внимателно ще забележим, че хората в които бързоговорящи уста нямат място тези думи и изрази, са обикновено хора, които лошо владеят румънския език и всеки румънец при първата изречена дума би ги познал, че са българи.
Усвоили някои по изразителни румънски фрази и повърхностно научили румънския език, когато говорят български те превеждат от румънски.
Българи, Учете основно румънския език, езикът на страната в която живеете, но не премесвайте в родната си реч чужди думи, пазете чист езика на Кирила и Методия, на Паисия и Вазова.”


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com