Честит празник, Силистра!


Тази публикация е прочетена 3287 пъти!

Дуросторум – Доростол – Дръстър – Дристра – Силистра – на езика на древните траки означава “яка крепост”.
И наистина градът оправдава името си. Той е твърдина и на римляни, и на византийци, и на варвари.’,
В пределите на Аспарухова България Дръстър, както се нарича тогава, заедно със столиците Плиска и Преслав е най-значителният град-крепост.През XIVв., когато Черно море е закрито за еропейската търговия, черноморските пристанища западат, а се издига значението на крайдунавските. Така Силистра се утвърждава като важен търговски и занаятчийски център на империята. Оформеният търговско-занаятчийски облик на града и богатите ресурси на района привличат търговците на Дубровник, които дават значителен принос за стопанския му подем.

Превратностите на историята достигат връхната си точка след Освобождението на България – Добруджа, разпокъсана и разединена, се превръща в разменна монета при политическите комбинации на Балканите… Южна Добруджа и Силистра са в пределите на освободеното ни отечество. Започва светла страница от историческото й развитие. Градът е обявен за център на окръг през 1883 година. Не след дълго обаче свободата на добруджанци е посечена. През второто десетилетие на XX в. Добруджанският въпрос отново се разгаря. Разрешаването му отива на бойните поля. Избухват Междусъюзническата и Първата световна война. Оттам той влиза в орбитата на дипломатическите колоквии. Всичко завършва с присъединяването на Южна Добруджа към Румъния. На 7 септември 1940г. в гр Крайова (Румъния) е подписан договор за мирно възвръщане на Южна Добруджа на България. Крайовският договор определя като “окончателна и вечна” новата българо-румънска граница. Той съдържа и клауза за задължителна размяна на населението, като бъдат репатрирани равен брой румънци от Южна Добруджа и българи от Северна Добруджа. Сложен е край на една несправедливост и се премахват причините за раздори между румънския и българския народ.

Съществени фактори за открояване специфичната форма на града и неговата улична мрежа са р.Дунав и околоградската крепостна стена, заменена през 1837г. със землено укрепление, подсилено с каменни фортове. Укрепленията ограждат града откъм сушата като полукръгла дъга, която с двата си края опира на брега на реката. Такава стена затваря крепостта и откъм реката. До средата на XVII в. в Силистра се образуват седем мюсюлмански, тринадесет български, една арменска и една еврейска махала. Те общо взето показват и броя на съответните култови храмове. Първият, макар и непълен, регулационен план на града е създаден през 1882 г., а цялостният през 1907 година. До края на XIXв. се оформят около 100 улици. Първата между тях е “Александровската” – започва от пристанището, отправя се на юг, пресича “Шуменска” и излиза от другата страна на града, вливайки се в шосето Силистра-Добрич. Другата главна улица е “Полицейска” (дн. ул. “Отец Паисий”) – започва от шосето Силистра-Разград и излиза пак в южния край на града при болницата.

Силистра се издига и като книжовно средище. Началото е поставено през 1885г., когато започва издаването на вестниците “Телеграф”, “Време” и “Зора”. По-късно излиза и в.”Справедливост” и др. За периода 1885-1900г. в града се списват около 15 вестника и списания. В Силистра се издават и няколко специализирани списания: “Кавал” (1894-1895 и 1901-1902 – първото музикално списание в България, първият му редактор е Карл Махан), “Детинска почивка” (1891-1899 – детско илюстративно списание), “Училищна сбирка” (1898 – учителско методическо списание) и др. От август 1886 до юли 1887г. в града се издава и месечното литературно списание “Мисъл”. 

 
С анексирането на Южна Добруджа от Румъния през 1919г. стопанският и културният подем в Силистра пресекват за повече от две десетиелтия. Румънските власти провеждат цяла система от мероприятия, целящи задушаването на самостоятелния културно-просветен живот. Те секвестират всички големи сгради – училищни и административни. В резултат на тези мерки в града остават да съществуват само две български училища – едно основно и една (смецена) гимназия, която по-късно е закрита и едва през 1939г. отново е разрешено отварянето й. 
Едва през 30-те години на българите е разрешено да си построят просторно училище. През 1934г. със средствата на Българското културно общество е изградена средищната прогимназия “Отец Паисий”. През 1941г. се основава Общинският театър. Негов ръководител е артистът от Скопския народен театър – силистренецът Енчо Тагаров. 
На 1 октомври 1941г. е открит бюст-паметник на Стефан Караджа – първият паметник в Южна Добруджа на борец за национално освобождение. Дело е на силистренския скулптор Павел Метеоров. Издигнат е с доброволните средства на силистренските граждани.
 
А днес, историята я пишем ние!
Нека живеем и работим така, че да могат поколенията да се гордеят със своя град!
 
Силистра, древна и мъдра! 

Честит празник! 

Материал от изданието “Етюди от миналото – Силистра”


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *