Цивилизацията е ценност, но в началото е вярата в Бог!


Тази публикация е прочетена 2129 пъти!

Юлиан Войнов
Юлиан Войнов

Всеки обект във Вселената тръгва от първопричината и е свързан с нея. Творецът е извън пределите на пространството, времето и материята и същевременно се намира в този свят. Тъй като съзнанието се състои от пространство, време и материя, то не е възможно да се разбере Твореца чрез съзнанието. Единсвеният модел, чрез който можем да разберем Твореца е любовта. Всички велики истини са били узнавани чрез любовта, а съзнанието само ги е превеждало на човешко ниво. Православните, католиците, мюсюлманите и юдеите често сменят религията си, вероизповеданието си и продължават да раждат деца. Нито един обаче не е оцелял, ако се е отрекъл от любовта. А ако е оцелял, потомците му са умирали. Религията има огромно значение в живота на човека. Многобройните религиозни направление, всяко по свой начин, се стреми да опознае Твореца и да се доближи до него. Колкото повече любов има в основата на някоя религия, толкова по-мащабна представа дава тя за морала, нравствеността и води до развитие на духовността. Сегашните световни религии са създали сегашната цивилизация. Въпреки че са се родили от един корен, световните религии имат различни клонове. В религиозно отношение светът е разделен на няколко части, а в информационно, енергийно ние вече сме един народ, една нация, една цивилизация. Ако насочим погледа си към това какво разделя различните религии, неизбежно ще се появи въпросът: “Коя религия и кой народ е по-добър?” Значи рано или късно ще възникне желанието да се унищожи по-лошата религия и по-лошия народ. А при съвременните технически средства това означава гибел на цивилизацията.

Съвременният конфликт, базиран на религиозна основа е следствие на обидата, която една религиозна група от хора счита, че друга религиозна група от хора й е нанесла. Същевременно обидата е възможно да доведе до конфликт, защото липсва разбиране за нейната причина и за нейната същност. Липсата на разбиране е следствие от деспотизма на управляващите, които държат собствените си народи в невежество и ги лишават от възможността да разберат и простят. Това обаче е точно обратното на любовта, което е в основата на религиите. Което значи, че съвременният конфликт не е на религиозна основа, а на основата на омразата. Прошката е следствие на разбирането, че няма виновни и няма обида, което прави самият акт на опрощаване спонтанен и без усилие на волята.
Същевременно няма как да не си зададем въпроса дали именно високият интелект и доброто образование не ни откъсват от религията и вярата и не създават предпоставки за предприемане на радикални действия в защита на човешки, а не Божествени ценности като справедливост, морал и свобода. Защото ако от едната страна има нерелигиозни фанатици, използващи религията като параван за своите действия, движени от обида и желание за отмъщение, то от другата страна няма ли атеисти, които отдавна са загърбили вярата и своята религиозна отдаденост в замяна на издигането на пиедестал на човека и любовта към човека, но не като Божие създание, а като отделено от Бога и религиите живо същество, със свои добродетели и пороци?
Когато човек чете Библията, той неволно се замисля защо тя е създадена и написана именно по този начин. Има четири Евангелия и във всяко е изложена различна версия за възвисяването и гибелта на Христос. Не е ли по-просто да се съберат всичките му заповеди и поучения и неотклонно да се следват? Но същевременно дали ситуациите и взаимовръзката на събитията не носят тази информация, която първоначално не можем да осмислим, но възприемаме с чувствата си и подсъзнателно все пак си правим изводи? Не ни ли дава този начин на оформяне на Библията разбиране на поведението на учениците на Христос и техните характери от гледна точка на човешката логика?
Апостол Петър безспорно може да бъде определен като най-страхливият от апостолите. Той три пъти малодушно се е отричал от учителя си. Същевременно той е единственият, който се е хвърлил да го защитава. Странна смесица от страхливост и мъжество. Когато Христос е вървял по водата, именно Петър е тръгнал срещу него и именно Петър се е усъмнил, не повярвал на Христос, след което започнал да потъва. Какво се получава: в Петър неверието е било много по-силно от вярата му, страхливостта му – много по-силна от мъжеството. Защо тогава именно на него Христос е отредил главната роля сред всички си последователи?
Същевременно Юда е бил най-волеви и принципен от всички апостоли. Колкото човек има по-силна воля, интелект и духовност, толкова по-остро може да реагира той на всяка несправедливост. А поведението на Христос преди разпятието му е било нелогично и несправедливо. Той започнал да прави това, което са правили само най-богатите хора – позволил да му умият краката със скъпоценното масло. Юда е бил създал в душата си образ на невероятно талантлив, умен и безкористен учител. Изведнъж този образ се е разрушил. Юда вече не искал да служи на този, който е предал и оскърбил идеалите му.
Всички ученици критикували Иисус Христос за недостойното му поведение, но като най-силен и волеви Юда довел тази критика докрай. Трябвало е да се спре моралното разрушение на учителя, да се спаси светлият му образ пред тези, които са му вярвали. Затова е било необходимо да го унищожи. Тридесет сребърника са били в този случай не банално желание за обогатяване, а изразяване на тенденцията, която съществува в душата на всеки от нас.
Ако е оскърбено всичко най-свято, тогава трябва да се плюе на цялата духовност и да се живее за парите, т.е. постъпката на Юда е била символично отричане от потъпканата духовност и придобиване на нова опорна точка – парите, като смисъл на всичко. Обикновено гордите хора се самоубиват. Защо обаче Юда е решил да прекрати живота си? Нима толкова бързо се е разочаровал и от парите? За толкова кратко време обаче не е възможно да се разочароваш от парите. Значи е имало някаква друга причина. Каква?
Ако се съпоставят тези двама апостоли – Петър и Юда, ще се види, че те олицетворяват две тенденции. Принципният, умен и волеви човек е стигнал до жизнен крах и самоубийство. Страхливият, малодушният, съмняващият се станал главен проповедник и носител на идеите на християнството. Каква все пак е причината за станалото и в какво те така поразително се различават? Оказва се – в едно.
Когато Христос попитал учениците си: “Кой съм аз, за какъв ме смятате?” – всички апостоли отговорили, че го смятат за пророк, ясновидец и т.н. Те виждали в него само човешкото и единствено Петър видял в него Божия син, т.е. почувствал Божествената същност зад човешките обвивки. Доколкото виждаме Божественото в другия човек, дотолкова Божественото узрява в душата ни. Тогава слабото, немощно човешко започва да укрепва и да се развива.
Трагедията на Юда е в това, че чувствайки се лидер в сравнение с другите, той все повече се концентрирал върху своите способности, интелект и душевност. Човешкото в него все повече засенчвало Божественото. Той започнал да живее и да се подчинява на човешката логика. В Христос той виждал само човешкото. Когато това човешко го подвело, той се отрекъл от него.
Какво станало после? Юда видял как се държал Христос, след като бил арестуван. Той бил уверен, че когато започнат да разрушават човешкото на Иисус Христос, ще има само болка, мъка, омраза и обида. И когато обвивките на човешкото започнали да падат от Христос, вместо омраза, отчаяние и страх Юда видял същата любов, която бе виждал и преди. Човешкото се разрушило и Юда най-после видял Божественото. Тогава разбрал, че е предавал не човешкото, а Божественото и че не е възстановявал справедливостта, а е потъпквал Божественото в душата си. Това го е тласнало към самоубийството. Юда е приличал на разрушаващата се планина, а Петър на расящ хълм. Христос е знаел, че при такъв мироглед Юда е обречен на предателство и отрицание на любовта. Той е носител на тенденцията, която съществува и досега у всеки у нас. Затова Христос му казал: “Иди и направи това, което си намислил”. Същевременно Христос виждал, че слабият, съмняващ се Петър, умеещ обаче да вижда Божественото, ще може да поведе след себе си другите. В него човешкото ще разцъфтява, а няма да се разпада, както в Юда.
Апостол Павел, когото наричат тринадесетият апостол е започнал жизненият си път като Юда, без да вижда Божественото у другите хора, следвайки само човешката логика с все по-голяма жестокост, но получил след това откровение, успял да се докосне и да види Божественото в околния свят. След това той тръгнал по пътя на апостол Петър, като преодолял пътищата на съзнанието, чувстайки, че Бог е любов.
Ние днес дори не четем Библията, смеем се и се отнасяме високомерно към Юда. Трябва ни някой лош, за да се почувстваме добри. В някакъв момент преставаме да чувстваме Божествената воля във всичко, което става, преставаме да виждаме Божественото във всеки човек, ставаме роби на човешкото и вървим към разрушение и убийство. Един е успял да преодолее в себе си човешкото и повел след себе си другите към щастие и спасение. Друг неуспял и това го довело до трагедия. Всяка секунда ние или се отричаме от Божественото, или вървим с него. Или подтискаме любовта си, или я спасяваме и запазваме. В този случай твърде много зависи от всеки от нас.
Бог е любов. Човек е съзнание. Вярата помага да се запази любовта тогава, когато съзнанието се е разрушило. Ако не достига вярата, тогава трябва да се стремим към Бог чрез съзнанието. Но съзнанието ни постоянно се разрушава, а това означава, че никога няма да можем чрез него да моделираме и да разберем какво представлява Твореца.
От всичко, което може да се нарече човек, най-малката част е тялото и съзнанието. Но без тях човек не може да се развива. И тази най-малка и нищожна част се възприема като център на Вселената. Това не е случайно, защото иначе процесът на развитие би могъл да спре. Процесът на развитието на Вселената се стреми към това – всеки най-мъничък неин участък да се изравни по размери със самата Вселена. А това преди всичко е концентрация на информация. Когато плътноста на информацията превиши определено равнище, времето, пространството и материята се събират в едно цяло и ходът на времето спира. Точката става безкрайност. Вселената се свива до точка. Човекът се връща в Бог.
С прости думи може да се каже, че в обикновения, сух и абстрактен интелект на човека с течение на времето трябва все повече да се появяват топли чувства, преливащи се в усещане за безкрайна любов. Съединяването на рационалното и ирационално-чувственото мислене вече става необходимо условие за по-нататъшно развитие. Това се нарича съединяване на науката и религията.
Нашата цивилизация е създадена на базата на религиите. Просвещението поставя началото на издигането на човека на пиедестал и все по-съзнателно загърбване на религията, докато Френската революция не детронира Църквата от държавното управление и не поставя в центъра на политиката и държавата човека, а не Бога. Но тъй като човек има нужда от вяра и от жалони, спрямо които да ръководи своя живот, в един момент Другият става отправна точка и основа на една нова религия, която обаче няма как да бъде универсална, просто защото в своето ежедневно поведение човек се ръководи от чувства и страсти, които го отдалечават от Божественото. Науката е стигнала своя предел на изучаване на материята и за обяснението на материалните феномени вече е необходим друг подход.
В тази среда на постоянни турболенции материалният свят е обречен на разпад и ние сме просто свидетели на този процес. Ние възприемаме тези процеси като обида, като следствие на някаква първопричина. И въпреки че от материална гледна точка това е така, от гледната точка на Твореца този процес е закономерен и пречистващ. Тези, които не могат да разберат това, тези, които виждат навсякъде около себе си обида и не могат да разберат случващото се, за да простят, те просто ще изстрадат всичката разрушителна мощ на стихиите, които ще ни залеят. Защото това е цивилизацията, коята създадохме ние, хората, като се опитахме да заемем мястото на Бога.
Това не е призив за пацифизъм, въпреки че съм сигурен, че много ще разберат точно това. Това е опит да се поставят случващите се събития на нашето съвремие в контекст и в перспектива. Противодействието на бедствията е необходимо, но само от гледната точка на Божественото светоусещане за случващото се. Без обида и без желание за мъст. Защото ако впрегнем разрухата на технологиите, за да наложим нашето лично разбиране за човешка справедливост, тази игра е обречена и резултатът е ясен!

Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com