Турция след Гюлен и Ердоган


Тази публикация е прочетена 1725 пъти!

petko_dobrev
Петко Добрев

Автор Петко Добрев

Светът не спира да коментира случващото се в Турция. И с основание. Турция е огромна държава. Събитията в Турция не са събития с локален характер. Те са със силата на световна геополитика. Какво показват последните действия на Ердоган? Избира ли той нови съюзници и тества ли досегашните? По всичко личи, че и двата въпроса имат положителен отговор – да. Сближаването с Русия си има своята икономическа логика. Има и политическа – кюрдите. Промяната на тона на Ердоган към Сирия и Асад означава стопляне на отношенията както с Русия така и с Иран. Но имали действия, които да показват отношението на Ердоган към Суадитска Арабия и Катар? Ердоган не може да се лиши от икономическата логика в отношенията си с тях. Как им показа, че те са изключително важни за него и Турция? Поиска САЩ да предадат Фетуллах Гюлен и той да бъде съден. До момента светът на исляма е разделен исторически  на две –сунити и шиити. Вярно има и по-малки разклонения. Но третото значимо течение е на Суадитска Арабия и Катар – уахабизма. Гюлен със своето влияние и последователи няма как да бъде одобряван от уахабитите. Философията на Гюлен е религиозно помирение и може би просвещение. Може би това религиозно помирение Гюлен смята да постигне чрез образование и бизнес. И очевидно модела е работил добре и се е разрастнал. Сега Ердоган е на път да ограничи това движение на Гюлен, т.е. да стори онова, което би се харесало в Суадитска Арабия и Катар. Всичко това показва, че Ердоган има желязна икономическа логика. Друг е въпросът  дали политическата логика е желязна – бъдещето ще покаже. Очевидно разривът със САЩ  ще се задълбочи. Нищо чудно Ердоган да пожелае Турция  да влезе в БРИКС. Ако това направи и Иран, то в държавите от БРИКС  ще живее близо половината от населението на света. И това е желязна икономическа логика. Да не забравяме, че отношенията на Турция с ЕС са изключително прагматични за южните ни съседи – изцяло на икономическа основа и то в полза на Турция. Но политическата логика за Турция включва и три фактора, които са със огромно значение – армията и генералите, кюрдите и САЩ. Тези три  фактора могат  да повлияят на четвърти фактор – етническото напрежение. И има още един фактор, който се пропуска. Ще направя един паралел със ООП и Палестинската автономия. САЩ и Израел не признават държавен статут на Палестинската автономия. Признаването на държавен статут на Палестинската автономия от САЩ и Израел, или само от САЩ обаче ще сложи край на ООП.  Така може да се отвори пространство за нова ООП и нова Палестинска автономия. В такива може да се превърнат ПКК и Кюрдистан. Това може да се случи на международен терен – ООН. Там, на терена на ООН, САЩ ако се наложи може и да подкрепят подобна инициатива. Времето ще покаже дали Ердоган изигра правилни политически ходове. Икономическите му са стратегически и правилно изиграни. В същото време не бива да се пропуска и факта, че няма влиятелна сила в света, която да не иска да придобие изграденото от Гюлен. Изграденото от Гюлен може да попадне и в ръце, различни от тези на турската държавна машина. А това ще има тежки последици за Турция на Ердоган. Задълбочаването на разрива със САЩ не може да няма своите  последствия за Турция и Ердоган. Очевидно е, че след конфликта между Ердоган и Гюлен, в Турция обществото е силно поляризирано. Дали Турция след този конфликт ще остане с непроменени граници, ще покаже бъдещето. И последен много важен факт – Ердоган очевидно не мисли още за свой политически наследник. За всеки държавник това е най-важната част от живота му – да намери своя наследник. Историята е показала, че там където една силна политическа фигура не намери своевременно свой наследник, след неговия край следва и разруха за държавата. Ердоган неведнъж по време на избори е заявявал, че със сигурност ще управлява до 2023г. Тогава обаче се навършват 100 години от обявяване на Турската република. Очевидно е, че има замисъл на Ердоган за съдбата на Турция след 2023г. Какво ще следва след 2023г ще научим само след седем години.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com