СЧУПЕНИТЕ ХОРА или как живеем тук


Тази публикация е прочетена 354 пъти!

СЧУПЕНИТЕ ХОРА

Хей приятелю, здравей! Знаеш ли как изглеждат счупените хора? Разхождал ли си се в град, където са на всяка крачка? Уж се движат и вършат някакви неща, следват задачи, които някой им е внушил за важни. Отдавна са забравили как се изпълняваше онзи фокус с мечтаенето, но се движат. Стават сутрин и отиват на работа. Ако е в тъмното дори вече не се страхуват от бездомните и гладни кучета. Мина време от последният път, когато някой беше разкъсан. Счупените хора отдавна са разбрали, че проблема няма да бъде решен, поне по тези географски ширини. Те почти не си спомнят уханието на парфюм в огромните зоомагазини в чужбина и условията за животните там. Те са си тук, в малкия, забравен от Бога град. Крачат счупените хора, а в ръката си стискат фенерче за да виждат поне къде стъпват. Толкова е тъмно сутрин и ако стигнат безпроблемно до работата си, значи съдбата ги е опазила и днес. Забравили са за окъпаните в нощни светлини градове, които някога са виждали зад границата. Те са от друг свят, който някога съвсем ще забравят.

Но……счупеният човек живее тук и сега. Докато пие сутрешното си кафе изключва звука на телевизора, защото от там неуморно бълват лоши новини, сякаш нагласени специално и целенасочено да го довършат. Въпреки това  счупеният човек все още диша и мърда. Спомня си, че има душа. Отваря културния афиш, а там се мъдрят едва няколко прояви – деца рисуват, а бабите и дядовците пеят в самодейни състави. И това е. Нищо повече. Някакви откъслеци в съзнанието му припомнят, че има места, където нещата с храненето на душата не седят съвсем така и хората дори имат избор къде да отидат, на кино, на театър, на опера, на танци, в клуб…..на места, на които ще си говорят за нещо различно от това ,,какво ще ядем‘‘ и кой с кого спал.

Счупеният човек преглежда коментарите в социалните мрежи и получава поредната доза озлобление, неграмотност и псевдокомпетентност по всички въпроси от събратята си. Това го кара да отвърне поглед и от себе си, защото е толкова безпомощен в това море от всезнаещи и моралисти, че хапката не е за преглъщане дори.

Счупеният човек се сблъсква челно с новините за протести, за вот на недоверие към правителството, за някакъв измислен патриотизъм, който всички са заключили само и единствено в говоренето, писането и надприказването. Явно всички са счупени като него, всеки на различни места. Наскоро дори тези пукнатини преведоха ,,Под игото‘‘ и старателно се обосноваха за това си действие. Бавно и нетолкова бавно в последно време всичко, в което човекът вярваше се измести, заличи и разпръсна в пространството. Бъдните пътища се покриха с мъгла и все едно ги няма. Останаха само празните погледи и насилените усмивки при среща след въпроса ,,Как си?‘‘. Или пък готовите за скандал във всеки момент хора на опашката в магазина. Като, че ли касиерката е виновна за международното положение.

Счупеният човек решава, че трябва да работи и преглежда обявите. Попада в центрофугата на поредните абсурди. Бъдещият работодател иска обучение на другия край на България за сметка на кандидата. И счупеният човек напъва последните си сили за да проумее отсрещната логика на тези бъдещи и евентуални трудовоправни взаимоотношения – как тъй се предполага, че безработният ще има пари да си направи образователна екскурзия на 500 км. Не намира търсената логика и продължава.

Счупеният човек отива на свиждане в болницата. Негова позната не е добре, ама никак. Ей така, изневиделица и изведнъж тя се оказва в безпомощно състояние. Млада е. Докато си говорят, чуват персонала ,,Задържайте ги в болницата, нали искате заплати!‘‘

И …….счупеният човек вече има проблем с дишането. Трябва му  време да спре за да проумее. След като шока преминава той, рабира, че е една идея повече строшен.

После се пита, има ли лепило за да се възстанови някакси. Отговор няма. Може би защото и лепило няма.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com