СТЕФАН СТАЙЧЕВ НА 80! Честит юбилей!


Тази публикация е прочетена 1018 пъти!

Има дни, в които думите не могат да кажат всичко. Когато колкото и да искаме с тях да изразим вътрешната си емоция, за да охарактеризираме една личност, те не могат да създадат пъстротата на картината за нея. Не защото денят е специален и думите са недостатъчни, а защото личността е толкова голяма, че те остават в сянката й.

Такава личност е Стефан Стайчев

Един от дългогодишните  директори на театъра в Силистра. На 11 март той празнува своята 80-та годишнина. Достолепна възраст!

Режисьор, актьор … Човек! Отдал години от творческата си дейност на гр. Силистра! И то с толкова голяма обич! Носи я в сърцето си и днес! Светът не може без такива хора. Светът принадлежи на него.  Познат със своята всеотдайност, работохолизъм и любов, той  „рисуваше”  широкоспектърни репертоари в творческите сезони на театъра и поднасяше на обичаната публика забележителни спектакли. Спектакли, оставили отпечатъка си в историята както на театъра, така и на града ни. Политиката му за създаване на спектакли „За първи път в страната” беше емблема за Силистренския театър.

Роден в София на 11 март 1939 г. Завършва ВИТИЗ „К. Сарафов” през 1960 г. – специалност актьорско майсторство. Работи като актьор в Сливенския драматичен театър а след 1966 г. в Народния театър „Иван Вазов”. От 1970 г. е на режисьорска работа в Театър „София” и преподавател  по актьорско майсторство  във ВИТИЗ „К. Сарафов”. Специализира режисура в Москва през 1972 г. От 1979 г. е режисьор в Силистренския драматичен театър, а от 1980 г. – негов художествен ръководител и директор. Създал на сцената на Силистренския театър незабравими спектакли от които: „Живият труп” от Л. Н. Толстой, „Бряг” от Ю. Бондарев, „Недоразуменията на нощта” от Гоулдсмит, „Цар Симеон Велики” – автор и режисьор,  „Вражелец” от Ст. Л. Костов, „Доктор” от Б. Нушич, „Натан Мъдрецът” от Г.Е. Лесинг, „Добруджанска рапсодия” от Ал. Гиргинов и Ст. Стайчев, „От бесилото към безсмъртието” драматизация  Ст. Стайчев – един от спектаклите с най-дълъг сценичен живот, „Тимон от Атина”, „Златният век – Цар Симеон Велики”, „Гераците” от Е. Пелин и много други.

Автор е на няколко играни пиеси между които „Рисунки през август (1970 г.- Учебен театър при ВИТИЗ), „Свободно място във влака – 1966 г. Сливенския театър и Театър 199, Велико Търново, Русе, Бургас, Ямбол и др., а през 1972 г. и в Силистра.

Незабравими спомени и пожелания споделят тук негови актьори и служители…

С екипа на Драматично-куклен театър “Сава Доброплодни” /Силистра, 2009 /

Михаил Незалзов, актьор: Стефан е човекът изиграл голяма и важна роля във формирането ми като актьор. Професор Анастас Михайлов, Емил Кьостебеков и Стефан Стайчев са тримата ми настойници в храма на Мелпомена. Докато с професора ми от академията и с Кьостебеков отношенията ми бяха наставник-ученик, то със Стефан станахме истински приятели. Най-много от занаята съм научил от него. Много ми липсва стилът му на работа, най-вече енергията, с която живее на сцената и с която зарежда всичко около него. Десет години почти изминаха, откакто подличко избутаха този човек от града. От града, който той много обича и за който много направи. От града успяха, но от афиша на Силистра, на региона – НЕ. Досега с успех се играе негово представление в Силистра, което от 2003 г. е в репертоара на тетъра. Стефане, шефе, от теб знам една приказка, която ти пък знаеш от дядо си: “В ъгъла да те натикат, на четири да те свият, дръж гръбнака си изправен! ” Честит юбилей, приятелю!

Димитър Кочланов, актьор: Освен уважението към големия драматургически и режисьорски талант, на Стефан Стайчев дължа и една голяма човешка благодарност. Като директор на театъра в Силистра, ме покани да работя при него и аз приех с удоволствие, радвайки се, че ще мога да черпя от неговото творчество и да се уча на занаят. Освен със значими роли, той ми гласува доверие и като драматург и режисьор, възлагайки ми работата върху постановките “Разтури се сватба” и детската “Глупости на търкалета”. Благодарен съм на Стефан и за времето, когато по политически причини бяхме изгонени от театъра и живота ни пръсна из България, че той не ме забрави и като режисьор постави по мой сценарий във Видинския театър, мюзикъла комедийно шоу “Нашенци”, игран с изключителен успех! С други думи, контактите ми с юбиляра Стефан Стайчев носят само хубави човешки и професионални спомени!

Да е жив още дълго и да се радва на добро здраве!

Валентин Йорданов, поет: Трудно се разказва за Стефан с няколко думи. Неговият живот е томове и ние със Станьо Михайлов, Иван Самоковлиев, Вили Радкова все му казвахме докато се събирахме, да сяда и да пише спомените си в книги. Той се усмихваше и ни отговаряше, че и за това е мислил и ще го направи. След репетиции се събирахме в “параклиса”, както наричахме дирекцията и говорехме, говорехме, говорехме, сякаш до преди малко на сцената ни бе забранено това. Стефан разказваше случки от живота си. Увлекателно, запленяващо, живо с присъщата му самоирония. Имитираше, смеехме се и попивахме неговите думи с отворени усти. Помня почти всички такива събирания, които бяха чести по време на репетициите на Тимон, Симеон и Гераците. Вълшебни мигове със спомени за Апостол Карамитев, Бесо Бесон, Висоцки и още много имена оставили вече печат на достойно съществуване. Стефан обичаше да ни открехва бъдещи идеи. Аз също се осмелявах да му открехвам мечтите си за роли, които ми се играеха. Един ден ме извика преди репетиция и ми каза, че нямало да има мои сцени в тази репетиция. Тикна ми една папка в ръцете с думите: – Сега се прибирай и почвай да учиш това. Трябва да ни спасиш. Само ти можеш. – Какво е това? – попитах аз. – Нещо което искаш и аз реших да ти гласувам доверие. Репетицията утре е в 10 часа, а в 19.00 часа има представлени, което е откупено и не може да се отмени, така, че нямаш голям избор. – после замълча и допълни – Ще се справиш. Вярвам в теб. Прибрах се в несвяст. Беше ми гласувано доверие за ролята на Миралай Тефик бей в пиесата ” От бесилото към безсмъртието”. Трудна роля. Невъзможно трудна. С една репетиция само е почти немислимо. Справих се. Представление имаше, а на поклона…. Голям букет цветя поднесени именно от теб Стефане и то със сълзи. Сълзи от благодарност и сълзи от гордост, че твоето решение отново бе вярно. Благодаря ти за тази роля! Нося си я като емблема в душата. Имах я заради една вяра, един риск и едно доверие – твоето. Как се пишат спомени с няколко думи? Животът е низ от спомени, а аз със Стайчев имам няколко огърлици от тях. Истински творец. Пример, който ще ни изгражда сега, когато театъра вече има друга сцена за нас, а именно Живота.

Марияна Георгиева, артистичен секретар: С толкова голяма обич може да се пише за  г-н Стайчев.  Първият ми директор в театъра. Човек, от който научих много неща в административната си работа. И днес още отеква в мен звукът на малката му пишеща машинка на която той непрестанно пишеше – пиесите, преведените текстове и други служебни материали. Пишеше от сутрин до вечер! Често и след натоварените късни репетиции. Работните утрини в театъра започваха с неговия младежки смях и ни зареждаше с енергия и позитивизъм. Отнасяше се с дълбоко уважение и професионална загриженост към всеки служител, независимо от ранга му. Немско възпитание. Думата „благодаря”  за него е свещена! Беше признателен и за най-малкия  жест! Ръководител с черти достойни за подражание и уважение! Отделяше много време и бащинска обич на младите актьори. Омагьосваше ги! Притежаваше умението да извлича от всеки актьор цялата емоция на ролята и те даваха всичко от себе си на сцената. Вълшебник! И им отдаваше признанието си!

Скрити понякога зад кулисите, ние от „втория етаж” открадвахме време тайничко да гледаме някоя от неговите репетиции. Богати репетиции!  Наситени с литература, история, житейски примери и безкрайно интересни. Силистра е дълбоко в сърцето му! Обича много града и хората му, и не престава да го доказва!

Вие ми дадохте много г-н Стайчев – големия си талант и огромното си сърце! Благодаря Ви!Съхранете свободата на душата  и силата на духа си! Пазете светлината на ума и доброто на сърцето си!  Бъдете здрави, за да ни радвате с още юбилейни дати!

 

Тамара Чапкънова, служител: Уважаеми г-н Стайчев, честит юбилей! Благодаря, че ми повярвахте и 10 години работих в истинска театрална атмосфера. Пожелавам Ви здраве и сили да дарите младите творци с невероятната си творческа енергия, отдаденост и вяра. С респект към Вас!

Стефан Стайчев е лауреат на много български и международни награди за актьорската си и режисьорска работа от Полша Германия Русия и др. Член на Управителния съвет на Балканската академия за театрално изкуство. Има големи заслуги за оцеляването на театъра  в период, в който десетки театри в страната преустановиха дейността си. Силистренци дължат театъра си на неговата настъпателност, борбеност и изключителна последователност в усвояване позициите на трупата и пред централната и пред местната административна власт. Участва активно в цялостния културен живот на града.

Честит 80-годишен юбилей на Стефан Стайчев!


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com