Спомен за тежката зима на 1954 година: С шейни през преспите до влака за София, гонени от вълци


Тази публикация е прочетена 14945 пъти!

Николай Манолов
Николай Манолов

Известният силистренски учител по химия Николай Манолов, сега пенсионер,  си спомни за тежката зима на 1954 година, която била досущ като тази през сегашната 2017 година. Тогава той е студент втори курс в Софийския университет и трябва да се прибере в столицата за предстоящия втори семестър.
Пътищата в цяла Добруджа обаче са затворени. Единственото превозно средство е влакът, който тогава е стигал само до гара Тодорово, Исперих.
Но и тогава практичният български ум е намирал решение. Предприемчиви добруджанци предлагали услугите си и срещу съответното заплащане организирали “трансфери” с шейни през заснежените полета. Николай Манолов се възползва от тази “транспортна” услуга, за да не понесе наказание от преподавателите си в университета. Тогава, а и до днес, софиянци не могат да си представят как така няма да има пътища през зимата.
Общо четири шейни с по трима “пасажери” и по два коня тръгват от Силистра в полунощ на мразовития Трифон Зарезан 14 февруари 1954 г. В две от шейните са студенти, а в другите две служители, пътуващи в командировка до София. Преди потеглянето кочияшите предвидливо раздават на клиентите си дебели габини, тежащи по около 30 кг, зареждат пушките и правят “инструктаж” по безопасност на движението с шейна. И зимната авантюра започва…
“Още щом изкачихме калипетренския баир, чухме воя на вълците”, разказва днес старият учител и потръпва от спомена, сякаш е било вчера. Конете започнали да стават нервни, но бързата реакция на водачите на шейни предотвратила паниката. Няколкото изстрела в непрогледния мрак отпъдили гладните хищници.
След цели 17 часа колоната от шейни пристигнала в село Окорш, Дуловско. Там била “междинната станция” по маршрута. Домакините нахранили гостите с каквото имат и ги стоплили с горещ билков чай. Всичките 12 пътници били настанени в една стая. Жените и мъжете на отделни дюшеци на пода, с по една завивка. Рано на другата сутрин потеглили за село Тодорово, което вече било доста по-близо и успели да хванат на обяд влака за София.

Алексей МИНЕВ


Share This:

Comments

comments

Един коментар за “Спомен за тежката зима на 1954 година: С шейни през преспите до влака за София, гонени от вълци

  • януари 11, 2017 в 19:41
    Permalink

    Здравейте,
    Моля да препратите следното съобщение от моя баща на г-н Н.Манолов
    ==
    Здравей Николай,
    Обажда ти се професор Аврам Аврамов. Прочетох с интерес твоя разказ за пътешествието през зимата на 1954 г. Ако си спомняш аз бях един от участниците в него и често съм разказвал на своите близки за това премеждие.
    Честита Нова Година ! Желая ти здраве и дълголетие!
    ==

    Честита Нова Година и от мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com