Спомен за Илия Неделчев-Пагана, кръчмаря с артистичната душа от Силистра


Тази публикация е прочетена 1809 пъти!

Силистренските кръчми! Храмове на духа, приютили бохемата не само на Силистра, но и всички онези, които по някакъв начин са се чувствали частица от града ни. Там, където всички бяха като принцове, а каляските им трополяха между чашите. Там където изгревът и залезът се сливаха, сякаш в потвърдение на оная поговорка, в която с носталгия се казва : „ Интелигентният човек никога не си ляга в деня, в който е станал .”
Думата кръчма за мнозина е символ единствено на място, където се събира утайката на обществото, несретниците, отчаяните и изпадналите от живота хора, обединявайки ги не само махмурлукът, но и непревзетият поглед към живота и малките удоволствие. А също и вечното безпаричие. Място прокълнато, рушащо общоприетия морал, изцеждащо и последните въздишки от пропиляното достойнство. Някъде може и да е така, но със сигурност и държавата е друга, а вероятно и градът. Когато става въпрос за силистренските кръчми, всички тези предположения се сриват и прокапват като ръждясала тръба. Защото тази кръчма, за която ще стане въпрос, е емблематична, и изпълнена със спомени и най-вече с присъствието на преминаващото време, което очаровано поспира, присяда някъде около нас и престава да тече.

***

Отвявайки се в недалечни спомени ще ви припомня за кръчмата „Пагана”. /На снимката долу/ Тук нямаше сервитьорки, нямаше и листове с меню. Тук виното и ракията никога не свършваха. Съдържател, барман, готвач и сервитьор бе Илия Неделчев – Пагана /1937-2017/. /На снимката горе/ Да ви разказвам за Паганчето, няма да стигне ичкията на града.
Простодушен, безкористен и доверчив той беше притегателна сила не само за бохемата на Силистра , но и за градския калабалък. Артистична душа! Обичаше изкуството, най-вече музиката, великолепен събеседник с тънко чувство за хумор. При него джуки мокреха както обикновени хорица така и адвокати, съдии, банкери, писатели и поети, и обикновени жертви на съпружеския терор в сложните взаимотношения в едно семейство. Тук отсядаха и много рибари, негови приятели, които му носеха прясна риба и той ги черпеше по ракийка. Затова при него винаги имаше риба.
В тази кръчма наздравици са вдигали Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Татяна Лолова и други театрални величия от сцената. Няма случай, столичен театър да гостува в града ни и след представлението актьорите да не се изсипят при него. А той умееше да ги гевези. С рибена чорба и печена или пържена прясна дунавска риба, припечени филийки и блага ракийка, той успяваше да стопли висулките от физиономиите и душите им. Така славната компания, топло и благо се улисваше в песни и наздравици чак до сутринта. Незабравими ще останат неговите изпълнения на руски песни. Когато вземеше китарата в ръце компаниите притихваха и тихичко припяваха с него любимите руски мелодии. Компаниите често осъмваха в обвитото в тютюнев дим заведение. Случвало се е, дори и в лятно време, да запали камината, само и само да направи кеф на някоя компания.
А цените? Те бяха наистина „народни”. За четири лева можеше да изядеш три кебапчета с гарнитура и поливинка каничка с вино. А ако Пагана разбереше , че не си много мангизлия, махваше с ръка и казваше: „ А бе, дай, колкото имаш.”
Кръчмата „Пагана” бе една от стожерите на волнодумието и сладкия мохабет в Силистра. По масите и са се раждали и не са се реализирали безброй революции. „От безделие пият само глупците, умните винаги ще намерят повод” беше любимият му лаф, макар че той изпрати в по-добрия свят почти всички свои рицари на чашата и кръчмарската мъдрост. На препилите предната вечер, той им даваше приятелски съвет: „Тати ми е казвал при махмурлук да употребиш 100 грама от това, дето си пил снощи.” При него изобилстваше от колоритни чешити, които постепенно изчезнаха през идиотския 28-годишен преход. В „Пагана” бе промен и прословутият постулата на Карл Маркс „Битието определя съзнанието” в „Питието определя съзнанието.”
При „Пагана” се събираха старите лъвове Тошо Ненов-Баджо, Стефан Даскалов – Даскала, Пенчо Великов-плувеца, Николай Георгиев – бачо Кольо, Пешо Мустака, Кръстьо Младенов – Къци, Йордан Маринов и Петър Чаушев – художници, Любен Данев – известен градски бохем и театрал. Техните мохабети бяха разкошни, както му приляга на професионалсти. „Пиенето е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи” – казваше артистично Къци, директор на Кукления театър, хващаше китарата и запяваше любимите си руски и съветски песни. Гледайки отрупаната маса с ястия и пиене бачо Кольо философски отсичаше: „ Хората живот си живеят, а на нас ни се разказва играта от ядене и пиене!”
Имаше един период от време, когато се събирахме, облечени във военни униформи, и празнувахме 9 май и 9 септември. Шоу да става. Пълнехме му душата като гледаше какви „генерали” седяха в неговото заведение. На 9 май започвахме вечерта с песента „Ставай страна огромная”. Той се разплакваше от умиление.
Пагана бе един от доайените на морските спортове в града ни. Дългогодишен състезател по ветроходство, гребане и плуване той притежаваше всички възможни награди от купи и медали в спортната си витрина. Дълго време, заедно с Минчо Каравасилев, лека му пръст и на него, приготвяха безплатна рибена чорба на Чай тепе за съгражданите си на традиционното „Пътуване към спомена” за помен на загиналите местни моряци в река Дунав.
Днес кръчмата е пуста и полуразрушена. Няма го оня шумен живот, кипял в нея. Не се чува веселата гълчава, руските песни и грузинските наздравици. Неоспоримото правило, че нищо на този свят не е вечно, застигна и нея. Вече половин година мина, откакто в по-добрия свят се пресели и самото Паганче, Бог да го прости ! Дано душата му намери покой там, където няма болка и страдание !
Остава спомена!

Текст и снимки – Марин МИНЕВ

 

 

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *