Силистра в сърцето на Симона Петрова Петрова


Тази публикация е прочетена 2365 пъти!

Силистра в моето сърце!

 

Слънцето бавно залязва в тази студена ноемврийска вечер. Изморена, бързам да полегна в мекото легло. Лягам и блажено затварям очи. В главата ми бушуват мисли  за нещата, които са ми се случили през изминалия ден. За домашните, за уроците, за приятелите. Лежа и мисля, като полека потъвам в сънища…

Като на криле се понасям между клоните на стихналите дръвчета. После прелитам по-нагоре и по-нагоре. Виждам света  като на длан. Търся България и ето… там е . По-красива от най-красивите страни! Спускам се надолу и я приближавам. Моята родна България. И там – в ъгълчето – виждам моята Силистра. Опитвам се да я достигна. Минавам над река Дунав . Реката сякаш е безкрайна – красива и пълна с живот. После стигам до едно море – зелено море. През лятото това море от безкрайни жита се вълнува от полъха на вятъра. Това е родната Добруджа – житницата на България. Гледката е неповторима и ще остане в съзнанието ми вечно.

И ето, вече достигам Силистра. Тя е толкова красива! Нейното небе е толкова чисто! Нейните земи са толкова плодородни! Погледът ми се спира на  красивия крайдунавски парк. Колко красиви са цветните градинки! Колко прохладно е в горещите летни дни под дебелата сянка на някое дългогодишно дърво!  Колко следобеди и прохладни летни вечери сме прекарвали там на разходка с приятели! Разхождаш се с часове по дългите, виещи се алеи, наслаждавайки се на красотата на светещите фонтани. Подпрян на парапета,  дълго гледаш рибарите на брега на Дунав , вперили поглед  в тихата вода, с надежда за добър улов. Детската глъч е навсякъде покрай теб. Децата се боричкат, люлеят се, тичат, забавляват се. Строгите погледи на майките или бабите ги следят отдалече.

Летя над града и се наслаждавам. Виждам крепостта „Меджиди Табия” .

Представям си как са се водили боеве навремето. И съм толкова горда! Моята Силистра! Силистра, която толкова обичам! С която толкова много се гордея!

Оттук започва България. Тук е стъпил Аспарух. Тук са древните тайни на миналото. Силистра има 1800 – годишна история. Тя е древно римско селище – Дуросторум. Прекрасните разкопки покрай реката ни открехват завесата на миналото.

Обичам всичко в моя град. Природата му е неповторима, историята – вечна. А колко обновен е той! Колко красиви и пъстри централни улици има! Магазини, заведения, музеи, обществени сгради – всички са ми скъпи, защото се издигат в моята Силистра.

Тук се живее спокойно, затова съм толкова щастливо и лъчезарно дете!  Надявам се в бъдеще нито  един млад човек да не напуска града, а да остане, да гради живота и отглежда децата си точно тук .

Усмихвам се насън. Прекрасен сън! С насълзени от умиление очи се  събуждам,  а сърцето ми прелива от радост и благодарност, че раста точно тук – в моята прекрасна Силистра.

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com