Силистра в сърцето на Румина Руменова Рачева


Тази публикация е прочетена 3563 пъти!

Силистра – североизточния връх на България граничещ с река Дунав. Град с многовековна история, запазила своя блясък до ден днешен и криещ в себе си повече отколкото някога сте подозирали.

Пътувала съм много – на различни и всевъзможни места из цяла България. Всички места, които съм посетила някога . Какво значеха всички те? Какво обединяваха ? Нови запознанства, приятелства  предателства, хиляди споделени мисли , трепети, желания. Сълзи, любов, радост . Гняв, притеснение, утеха .Какво значеше моят живот за тези  места ?  Нима е значел нещо за тях? Някъде съм се задържала дълго, другаде не чак толкова . Навсякъде се забавлявах и научавах нови неща, но  нито едно място не ме правеше така щастлива както моята родна Силистра.

Моята родна Силистра . Много често ние казваме, че градът е „наш“ , но това не е така, защото не той, а ние му принадлежим.  Нямам предвид онази принадлежност, която ни поставя в окови и ни притиска, а точно обратното. Принадлежност, която ни дава сигурност и едновременно с това и свобода – свободата да бъдем себе си и да открием истинското щастие.

Не всеки би оценил Силистра така както го правя аз. Повечето хора си казват „малък град, какво толкова“. Да, територията на града може и да е малка, в сравнение с „големите“ градове като София, Варна … но колко ли истински и състрадателни хора живеят в „големия“ град ? Въпроса не е в това доколко се простират границите на града, а до колко хората са единни помежду си и колко жертвоготовност носят в сърцата си. Именно в малките градове хората са по-сплотени, имат общи проблеми и търсят решенията им заедно.

Представете си, че след дълъг и уморителен ден след работа, току що напазирили от близкия супермаркет, вървите по тротоара , прегръщайки няколко торби с покупки. Вървите си и си мислите как нямате търпение да се приберете вкъщи час по скоро. И ненадейно във вас се блъсва някой толкова силно, че изпускате всичко на земята и съдържанието се унищожава.  Толкова сте разгневени , че ви идва от дъното на душата си да извикате „Сляп ли си, не гледаш ли къде вървиш, идиот такъв“. Точно така бихте направили нали ? Бихте опсипали отсрещния човек с ругатни, оставайки в пълно неведение за причините му. Да, обаче съвсем наскоро станах свидетел на такава ситуация, но с различен развой на събитията. Едно дете, също така гушнало торби с покупки, вървеше по улицата, когато един мъж се блъсна в него. Детето падна, мъжът също. Детето го заболя много, но въпреки това веднага побърза да попита мъжа дали е добре и да не би да си е счупил нещо.  Мъжът каза че е сляп , извини се за невниманието си и побърза да си замине, но детето го спря и каза , че няма проблем , все пак човека не бил виновен и предложи да го изпрати до мястото накъдето се бил запътил . Повечето хора от „големия град“ не биха постъпили така – хората от големия град са припряни и забързани, все пак ги чака дълъг списък с неотложни неща, които трябва да се свършат на момента. Тези хора просто не са спокойни. Да, обаче на нас , силистренците, качества като състрадание и човечност не са ни чужди. Ако искаме да променим нещо в света, трябва да започнем от децата. Те са нашето бъдеще и стъпало към нещо по-добро. Състраданието е качество, което не всеки притежава.  В „големия град“ почти никой не би постъпил така, както малкото момченце от Силистра. Защото в големите градове хората все бързат за някъде,  дали за работа, дали за другаде, бързат да достигнат далечните дестинации , към които са се запътили, че чак забравят да се вгледат в света около тях. Забравят да се замислят колко много грешат в прибързаните си действия.

Живеем в свят,  ограничен от стереотипи , свят, в който всичко се определя на база на първи впечатления, и прибързаното убеждение , че „малкия град“ няма да ни донесе нищо хубаво. Затова хората бягат от малките градове към по-големите с надеждата там да се реализират, да си намерят работа , да създадат семейство  и т.н. Нима в Силистра не бихте могли да бъдете щастливи ? Спрете да си създавате илюзии, че бягайки от родното си място ще намерите нещо по-добро . Спрете да търсите идеалните светове. Защото не е  важно в какъв свят живееш, а какъв свят живее в теб. Аз съм горда, че съм родена не другаде, а именно в Силистра. Благодарна съм на малкия град, че ме научи да бъда човек с голямо сърце.

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com