Силистра в сърцето на Ивелина Валентинова Николова


Тази публикация е прочетена 4301 пъти!

Силистра- един вечен град, чийто улици са изпълнени с щастие.Замислете се, какво ли е да знаеш, че още когато си бил на много малка възраст, когато все още не си разбирал нищо от света, ти си прохождал на тези улици, а може би някои от вас са направили и първите си неповторими крачки като бебе по тези необятни пътища. Аз не помня кога съм направила първите си стъпки, а и няма как, но знам че всички останали, мои близки помнят. Помнят най- вероятно и момента, когато съм паднала след това. Знаете, трудно е да се пази равновесие, когато не се подаваш и на метър от земята.
Силистра е град, чийто улици са изпълнени с незабравими спомени. Със смях, разговори между съседите, а понякога и малко женски клюки, ако ме разбирате. Тези улици са вечни. Всички ние сме толкова запленени от сивото си ежедневие, че дори не обръщаме внимание на малките детайли, които ни заобикалят- земята, върху която стъпваме, и върху която сме стъпвали още от самото си същуствуване. Обикаляме и обикаляме цял ден из града, правим една крачка, после втора… Оп вече стъпахме там, през където са преминали още хиляди души, също така, необърнали внимание на този детайл.
Радвам се, че понякога има събития, които ни подтикват да напуснем за малко домовете си, да забравим за всички свои проблеми и просто да се отдадем на живота, който ни е дарен в този град. Едно от тези жадуващи събития е празника на града. Не съм изпитвала по- голямо чувство за свобода и оравновесеност от това, да видя как моите съграждани си прекарват страхотно време навън с роднини и познати, докато всички празнуваме поради една причина, създаването на града, в който са засадени корените на рода ни. Корените на вечността. Знаете, че сложно се изгражда една система, но когато всички сме единни и насочени към една цел- да накараме съгражданите си да се чувстват горди със своя произход, то тогава всичко е възможно.
На този така заобичан от мен празник на Силистра, всички бяхме събрани на площада… Да, знам че повечето от вас са били там и нека си признаят тези, които подгласяха на БТР. Бяхте доста. Е, може да се каже, че и аз съм била една от тях. Но, как да не закрещиш от радост, когато видиш, как хората около теб си прекарват чудесно! Толкова много сдържана емоция няма как да не излезе наяве. След подгласянето следваше… Зарята! Любимият ми момент. Защо ми е любим ли? Добре, сега ще ви обясня. Най- вероятно сте забелязали, че по време на концертната част, не всички бяхме съсредоточени към сцената и участниците. Дали някой отиваше да си купи понички, други пък се нареждаха на опашките за пуканките… Та, когато концертът свърши, явно повечето не знаеха, че ще има и заря и започнаха да си отиват. Но аз стоях там, не помръдвах изобщо, в очакване да чуя първия зашеметяващ гръм. Стоях така няколко минути и… Гръм! Зарята започна! Всички се спряха на място, отсраниха страничните си дразнители и насочиха цялостното си внимание към зарята, която се изстрелваше в небето. Гръм след гръм, ахване след ахване. Аз просто си стоях там и се замислих наистина колко много хора обитават този град, а аз не съм виждала дори и половината от тях. Защо така ли? Всеки си има задължения. Всеки си има семейство. Всеки има грижи, за които трябва да отделя от ценното си време. И толкова обсебени от себе си, ние забравяме, че населението на града ни е близо 30 000 души, от които всеки един има нерешени проблеми, изживяни мъчения… Всеки от нас си има разказ на живота!
И сега стоя пред този бял лист и се чудя, дали всички ценят града, в който са израснали? Да, някои казват- Силистра е малък град, да малък е, но в него живеят хора с големи сърца! Сърца, които са готови да жертват дори и най- важното нещо от живота си, за да направят близките си щастливи. Нека не се отдръпваме един от друг. Та, ние сме съграждани! Родени сме в един и същи град, проходили сме на едни и същи улици, изживяли сме едни и същи истории! Историята на жестокия живот. И може повечето от вас да продължават да се оплакват, колко труден е животът им, и през какви изтезания са преминали досега… Но аз няма да правя така. Аз ще продължа да бъда напълно позитивен човек. Да, всеки от нас си има тъжна история, но не всеки я споделя, само за да бъде съжален. Не случайно казват, че зад една усмивка, винаги се крие поне една сълза. И ще продължвам да разтапям ледниците, които са се образували между нашите съграждани! И да, аз ще продължа да се разхождам с усмивка на лицето, защото усмивката към непознат, може да е единственото щастие за деня му!

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com