Силистра в сърцето на Евгения Владимирова Владимирова


Тази публикация е прочетена 1404 пъти!

СИЛИСТРА В МОЕТО СЪРЦЕ

 

Силистра – за много учени историята на България започва от този край. За мен в Силистра започна една друга история, не по-малко вълнуваща и заслужаваща да бъде разказана.

Преди малко повече от 60 години в този град се ражда момче. То живее в малка къщичка в края на града заедно с родителите си и по-големия си брат. Условията са скромни, но домът е уютен.

Момчето расте, започва образованието си в училище “10-ти февруари”. Всеки ден след училище с голямо мъжко колело отива до дома на баба си и дядо си в Айдемир, където един ден дава обещанието на живота си – да стане лекар, за да лекува любимия си дядо. Дядото, покосен от инсулт, рано тръгва към по-добрия свят, но внукът удържа на думата си. Именно в Айдемир след години той се завръща като млад лекар. И започва да лекува Живота в неговата ранна фаза – децата.

Силистра – доскоро непознат за мен град. Предизвикателен и интересен, формираща среда за човека, дал ми най-силна опора в морето от житейски битки – моят кръстник!

Всички думи, които свързвам с този град, неизменно са проектирани в неговия образ – древност (житейски опит, мъдрост), Дунав (артерия, път към сърцето), крепост (издръжливост, твърдост)… Спокойствието и величието на реката, дълголетието и устойчивостта на крепостните стени, просторът на нивите и лозята бликат от очите и свободолюбивата, изпълнена с оптимизъм душа на този българин. Посещавайки неговия роден край за първи път, останах очарована от дружелюбността и лъчезарността на хората. Тяхното скромно и ненатрапчиво преминаване през живота докосва и вълнува повече и остава у мен усещането за благословеност.

Силистра – краткият досег с този град събуди в мен копнеж … да го посетя отново, да прочета част от книгата на живота на този толкова скъп за мен човек, да намеря ключа от кутията с неговите най-мили и съкровени спомени, да възкреся близките му хора, възпитали у него навика да търси, намира и насърчава доброто у хората, да прощава непростими грешки и обиди, да превъзмогва болката и да дарява усмивка, дори с влажни от сълзи очи…

Копнея да извървя пътя от малката къщичка до училището, след това до дома на любимите му баба и дядо. После да продължа към реката. Да поседя на брега, размишлявайки как Дунав влива своята “кръв” в сърцето, наречено „Черно море”. И така животът продължава още, и още, и още… След това искам да тръгна към парка около Меджиди табия или крайдунавската градина, където момчето за първи път усеща прилив на емоция към момиче… и дава първата целувка. Оттам ще продължа към местата на може би вече несъществуващи заведения, пазещи спомени за много подвизи на бурната младост…и отново обратно към Айдемир – болницата, в която удържалият обещанието си внук започва първата си работа…и още, и още, и още…

Силистра – в теб започна този път и тази история, които не искам никога да свършат! Или поне не преди края на моята собствена история!

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *