Силистра в сърцето на Антон Марков Марков


Тази публикация е прочетена 1153 пъти!

         Родният град е като корен, който дава живот на мисълта и сърцето и   се превръща в една златна мелодия,  определяща  целия ни земен път…Някога са наричали Силистра Бялата дунавска перла! Едно, че сребърната лента на реката обгръща  града като корона и второ, защото малките тихи улички са оградени от бели къщи, които със светлите си очи се вглеждат в редиците от липи или в различните лица на изправените към небето жилищни блокове… Силистра помни времето, когато хиляди хора денонощно сноват между тези бели домове и заводите и фабриките, даващи хляб и бъдеще на семействата им… Странна е визията на моя град- у него има  толкова много история, толкова много мъдрост! От крепостните стени на древния Дуросторум, до единствената непревзета крепост  по крайбрежието на Дунав- Меджиди табия, от великолепните стари сгради , носещи почерка на румънската архитектура, чиято красота спира дъха – до новото лице на Дунавската градина- всичко е уникално !  Малък град, а широки измерения на красотата му! Изляза ли горе- в парка до Крепостта!- очите ми се разпиляват в безкрая на гледката! Накацалите една до друга бели сгради, зелената длан на стадиона, синият конец на Дунава и ширналата се равнина на Румъния са  пейзаж на   който биха завидели и най-видните  импресионисти. Тихо, свежо, въздухът трепти и само песента на птиците се издига до небето, за да му разкаже колко много щастие може да даде този град на своите жители… В една  забравена руска песничка се пее, че родината започва от картинките в буквара и от малката уличка, на която живее човек! За мен родината наистина започва от тук- от малката уличка, на която живея, от зелената трева, по която с приятели гоним изпокъсаната си топка, от тихия ромон на реката, която влюбена- също като мен!- н Силистра- не бърза да отмине, а се връща въпреки всичките природни закони, за да целуне още веднъж развалините на древната крепост…Анафоре! И после сломена и тъжна поема към морето, разделяйки водите си , както се разделя и поломеното на две сърце. Обичам реката. Ухае неповторимо- на вода, на чисто, на зелено, на риба – нещо толкова особено и толкова неподлежащо на описание- нещо като нищо на света! Помня времето, когато с малките си крачета стъпвам за първи път във водата! Топла и тиха…Цамбуркам по брега и гледам как хилядите водни пръски образуват бисерни кръгове- сякаш реката ми подарява ангелски крила.. този спомен нося в себе си навсякъде, където и да ме е водил живота…Каквото и да правя, където и да отида, с каквито и предизвикателства да ме срещне животът- сърцето ми остава в този град- Силистра- бялата дунавска перла, от която се е търкулнало кълбото на моя живот… До болка ми липсват уханието на реката, дъха на разцъфналите липи, белите цветни свещи на кестените, веселото лице на градския площад, съкровищницата на  богатата библиотека, приказните съкровища на Художествената галерия и Археологическия музей и Римската гробница- около чиято ограда ние- децата!- се пренасяхме във вълшебните древни светове.  Днес мога само в сънищата и спомените да се връщам в родния град, но това не намалява ценността му в сърцето ми… Не е важно колко е голям един град,  важното е колко е обичан! А Силистра остава в сърцето ми завинаги…

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com