Силистра в сърцето на Антония Маркова


Тази публикация е прочетена 1331 пъти!

България е страна, целуната от Бога! Тя има всичко, което вероятно съществува и в Рая- води, гори, планини, розови градини и златни жита. Моят град е само щрих в  уникалния лик на страната- малък, тих, неповторим като история и пътища във времето. Животът ми започва от тук! Вероятно в кармата ми е втъкана тази необяснима любов към реката, към тихите улици, към старите сгради- даже и към джамията, която е набола небето с минарето си, а на задната  й  стена българските майстори са вградили кръста като прозорец. Има толкова загадки в иначе малкия ни град, толкова стъпки на времето, които не могат да бъдат прескочени без внимание. Помня хладната магия на римската гробница!  Детската ми представа за ценността й е сбила свързана само с видимото- каменна сграда със затворени студени очи.  Когато  влязох в недрата й- бях изумена от значимостта на съкровището, с което градът разполага. Стъпала надолу, тишина и едно чувство на допир с  непознатото, дъх на пръст и още нещо-непознато!После мълниеносна среща със стенописите, докосване до едно отминало време, чиито следи  моят град пази! Помня как се връщам отново на „ белия свят”, а  душата ми носи тътена на докосването до Битието, до Танатоса, който дава урок на живите- че човек за кратко е на земята и трябва да живее благоразумно, с обич към хората, природата, живия и неживия светове. Горе слънцето сияе и виждаш града с нови очи- окъпаните от светлина улици, забързаните хора – на чиито лица е изписана типичната добруджанска толерантност , веселата глъчка на учениците от съседните училища…Ако се опитам да подредя ценностите на града, които го правят различен- няма да ми е лесно! Приносът им за бъдещето на града е толкова разнопосочен… Ако поставя съкровищата на Етнографския музей- с писаните ракли, везаните ризи, чохените контошчета, великолепието от златните и сребърни накити, пеещата каручка- сякаш сътворена от самия Сали Яшар до  уникалните артефакти от Историческия музей- възстановената  римска колесница, мраморните статуи, съдовете, съкровищата, даже бивната на мамута- съхранени там- не мога да излъча първенец! Не мога да не се преклоня и пред богатството на Художествената галерия, съхранила  картини на най- великите български  художници- Владимир Димитров- Майстора, Златю Бояджиев, Стоян Венев и на плеядата съвременни творци, между които и имената на нашите силистренски почти вълшебници: Йордан Маринов, Ангел Станев, Йордан Колев, Димитър Кулев, Петър Чаушев , Йордан Кисьов и още и още и още…Не мога да отмина без поклон и съкровищата на Регионалната библиотека „Партений Павлович” едно пулсиращо сърце на знанията- книги, които времето е оставило, за да отвори очите на поколенията, звукозаписи, уникални издания, вестници и списания…После?! После идва досегът с реката! Дунав- тази древна и млада река, която целува брега, запленена от градчето, което ухае на липи, крие чистото си лице и свенливо се оглежда- добруджанска хубавица, която не подозира богатството си. Силистра е в сърцето ми, защото това е родният ми град, моето начало, моята връзка с живота и времето, тук са приятелите, рода, хората, които обичам, тук чувам песента на душата си!

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com