Решенията на правителството от заседанието му на 31 октомври: Одбрени са бюджетите на държавата за следваща година, на НЗОК и стратегията за управление на държавния дълг


Тази публикация е прочетена 1146 пъти!

Правителството одобри законопроекта
за държавния бюджет на Република България
за 2017 г.

Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Рамката на Бюджет 2017 и параметрите на прогнозата до 2019 г. са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистична оценка за приходите, както и при ограничаване на темпа на нарастване на разходите, чрез относително задържане на националните разходи.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК, като за първи път е включено и сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.
Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините, при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г., е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година.
Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 година.
Основна цел през периода 2017-2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.
Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 процентни пункта.
Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение). От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.
Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора, и привличането на млади учители в системата на средното образование.
Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили.
В областта на здравеопазването приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
Определени са стандартите за делегираните
от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2017 г.

С изменение в свое решение правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2017 година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2017-2019 г. и са съгласувани и с Националното сдружение на общините в Република България.
За 2017 г. в сферата на социалните услуги е предвидено увеличение на стандартите с 10% за специализираните институции и за социалните услуги от резидентен тип за лица с ментални увреждания, с 15% – на центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания, и средно с 2 на сто на стандартите за останалите социални услуги, с изключение на тези за дневен център за стари хора и на център за временно настаняване. Увеличава се с 1380 броят на местата в социалните услуги, предоставяни в общността, за сметка на намаление на местата в специализираните институции.
В съответствие с политиката за насърчаване на реформите в сектор образование, през 2017 г. са разработени стандарти, с които се постига устойчиво развитие и качество на системата на образованието. Диференцирани са разходните стандарти за финансиране на детските градини, за осигуряване недостига на средства за институциите от системата на предучилищното образование в малките и средните общини. Осигурено е увеличаване на разходните стандарти за техническите професионални направления в професионалните гимназии. Това са професионалните направления едновременно с най-голям спад на учениците и най-високо търсене на пазара на труда. Осигурена е целодневна организация на учебния ден на учениците от І до VІІ клас, включително в средищните училища.
В сферата на културата стандартът за читалищата е увеличен с 3 процента. Субсидираните бройки за музеите са увеличени с 67 броя, а тези на читалищата с 80 броя. Предвидено е и увеличение на текущите разходи за възнагражденията на персонала в библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер.
Разчетен е ръст от над 17 млн. лв. за 10% увеличение на разходите за персонал в общинската администрация.
Одобрена е Стратегията за управление
на държавния дълг за периода 2017-2019 г.

Министерският съвет одобри Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2017-2019 г., която е изготвена от Министерството на финансите на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.
Стратегията е разработена в съответствие с предвидената бюджетна рамка за 2017 г. и макроикономическите прогнози за развитие за периода 2017-2019 г. В нея са обобщени и очертани водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг, като документът описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените стратегически цели.
Стратегията е структурирана в четири основни части, като в последната са изведени целите на политиката по управление на дълга. Като основна цел е посочено осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, финансирането на държавния бюджет и обезпечаването стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск. Формулираните цели са определени като е отчетена провежданата фискална и бюджетна политика, а заложените мерки за постигането им кореспондират с тези, които са намерили място при разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2017-2019 г. Подобен подход осигурява консистентност и съгласуваност по отношение на набелязаните цели и мерки при осъществяване на политиката по управление на държавния дълг.

Министерският съвет одобри законопроекта
за бюджета на ДОО за 2017 г.

Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
С проекта се предлага от 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с един процентен пункт до 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г. 10,5% ще се плащат от работодателя, а 8,3% – от работника. За родените след 31 декември 1959 г. предложеният размер на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13,8%.
В законопроекта се предлага от 2017 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ да се увеличи с 20 процентни пункта – до 60,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и до 55,8% за родените след 31 декември 1959 г.
За останалите осигурителни рискове не се предвижда промяна в размера на осигуровките. За фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската остава 3,5%, за фонд „Безработица“ – 1 процент. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ осигуровката е между 0,4% до 1,1% и е за сметка на работодателя.
С проекта се предлага диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., съобразно облагаемия им доход за 2015 г. Минималният осигурителен доход за земеделски стопани се запазва на 300 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход – 2600 лв.
От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,1 на 1,126. От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати през предходната година, ще се преизчислят с този коефициент, което ще ги увеличи с 2,4 на сто. От 1 юли минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще се повиши до 165,25 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва 35% от максималния осигурителен доход – 910 лв. Средният размер на пенсията през 2017 г. се очаква да стигне 341 лв.
Периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане остава 410 дни. С промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване се създава възможност майките, които се върнат на работа преди края на отпуска за бременност и раждане, да получават 50% от полагащото им се обезщетение, докато детето навърши 1 година. Предлага се осиновителят на дете до 5-годишна възраст да може да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаването на детето за осиновяване, ако е женен или живее в едно домакинство с осиновителката.

Одобрен е законопроектът за бюджета
на НЗОК за 2017 г.

Министерският съвет одобри проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г.
Предвидени са 3 452 816,0 хил. лв. за приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 413 816,0 хил. лв., от които 2 279 730,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 134 086,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са в размер на 2 279 730,0 хил. лв., което представлява със 158 730,0 хил. лв. повече в сравнение с 2016 г. Предвидените трансфери за здравно осигуряване са 1 134 086,0 хил. лв. За неданъчни приходи са предвидени 15 000,0 хил. лв., които са с 450 хил. лв. повече спрямо заложените през 2016 г.
Разходите и трансферите са в размер на 3 452 816,0 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 3 448 762,0 хил. лв., което представлява с 247 697,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:

1. За медицински дейности – 1 946 428,9 хил. лв., в т. ч.: първична извънболнична медицинска помощ – 200 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 211 400,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 77 500,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 1 457 528,9 хил. лв.
2. За дентални дейности – 147 000 хил. лв.
3. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 878 571,6 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 573 006,0 хил. лв.; лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 225 565,6 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 80 000,0 хил. лв.

Законопроектът е съобразен с приоритетите и политиките на Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание. В нея е посочено, че е необходимо „пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ“.
В сферата на първичната извънболнична медицинска помощ средствата са увеличени с 11% спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., а по отношение на специализираната извънболнична медицинска помощ увеличението е почти 5% спрямо 2016 г. За медико-диагностичната дейност се планира увеличение с над 7 млн. лв. спрямо миналата година.
В обхвата на болничната медицинска помощ планираните средства са разчетени за осигуряване на общ брой от около 2 милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,2 млн. клинични и амбулаторни процедури. За гарантиране на тези параметри се предвижда заложените средства да бъдат увеличени в хода на 2017 г. с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.
В сферата на денталната помощ се предвижда да се осигури изпълнение на третата дейност за лица над 18-годишна възраст във връзка с продължаване на постигнатите в Националния рамков договор за дентални дейности от 2016 г. договорености с Българския зъболекарски съюз.
В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни се предвижда в хода на 2017 г. средствата да бъдат увеличени с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи.
Резервът е в размер на 341 381,6 хил. лв., като средствата са с 24 761,6 хил. лв. повече от предвидените през 2016 г.
Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето.
Предложените промени в Закона за здравното осигуряване са с цел по-ефективно управление на средствата за здравноосигурителни плащания. Допуска се предварително изпълнение на заповедта на управителя на НЗОК или на директора на районна здравноосигурителна каса за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ при установени нарушения по отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Дава се и възможност служителите на районните здравноосигурителни каса да могат да извършват проверки директно по разпореждане на управителя на НЗОК с оглед оптимизиране на контролната дейност.
Предложените промени в Закона за здравето са свързани със задължителното застраховане на лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Законът за здравето не въвежда изисквания по отношение на минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на застраховането, което означава, че съгласно чл. 468, ал. 3 от Кодекса за застраховането, минималната застрахователна сума при задължително застраховане за „Гражданска отговорност“ е в размер на 500 000 лева на застрахователно събитие и 2 000 000 лева за всички застрахователни събития, освен ако с нормативен акт не е предвидено друго. Практиката в здравна система беше обичайно уговаряният в застрахователните договори размер на застрахователната сума да е в диапазона между 20 000 и 100 000 лева. Поради това, с настоящия законопроект се предлага със Закона за здравето да бъде въведен специален ред, по който да се определя размерът на минималната застрахователна сума при тези застраховки.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com