Резерватът “Сребърна” край Силистра стана биосферен парк на ЮНЕСКО


Тази публикация е прочетена 2764 пъти!

Резерватът „Сребърна“ получи сертификат за биосферен парк на ЮНЕСКО. Документът удостоверява, че защитената територия покрива новите предизвикателства на Севилската стратегия за управление на биосферните резервати на Програма „Човекът и биосферата“ на международната организация. Това съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ в Русе.
Решението за обявяването на биосферните паркове „Сребърна“, „Централен Балкан“, „Червената стена“ и „Узунбуджак“ е взето на заседание на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет на програмата „Човекът и биосферата“. Тя бе проведена през юни т.г. , в Централата на ЮНЕСКО в Париж.
Съгласно изискванията на стратегията от Севиля за Биосферен парк „Сребърна“ са определени три зони – „сърцевинна“, „буферна зона“ и „преходна зона (зона за развитие)“, включваща цялата територия на община Силистра.
Сърцевинната зона включва обявения според националното законодателство през 1977 г. резерват „Сребърна“, с площ 892 ха, която удовлетворява изискванията на Севилската стратегията за дълготрайно опазване на консервационно значимите местообитания и видове.
Буферната зона на резервата представлява естествен буфер на сърцевинната зона. На територията й се опазват консервационно значими природни местообитания на редки животински видове, в т. ч. птици.
Преходната зона предлага уникални условия за развитие на различни дейности насочени към устойчиво развитие, опазване на културното многообразие, традициите и обичаите.
Хармоничната връзка между трите територии е предпоставка за изпълнение и на трите функции на пост-севилски биосферен парк.
В продължение на почти 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно своята „консервационна“ функция, насочена към опазването на генетичните ресурси, видовете и екосистемите и осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование.
През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства.
Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата, като първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – и от чисто „опазваща“ и „научна“, е преминала и към „функция на развитието“, ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com