Преди 75 години на 22 юни, 1941 година: Хитлер дава начало на операция “Барбароса”. Началото на края…


Тази публикация е прочетена 2065 пъти!

Преди разсъмване на 22 юни, 1941 г., Хитлер дава началото на операция „Барбароса” и германският Вермахт нахлува в Съветския съюз: 159 немски и 42 съюзни дивизии, 3.9 милиона войници с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900-километров фронт. Операцията носи името на Фридрих I Барбароса – средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда.
Плановете за войната са начертани и одобрени от Хитлер в директива №21 от 18 декември 1940 г. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента Вермахтът да напредне до линията, минаваща от Архангелск до Волга. „Трябва само да ритнем вратата и цялата гнила структура ще се срути” – самоуверено заявява Адолф Хитлер.
Възникналата обаче необходимост Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици – до 22 юни 1941 г.
Операция „Барбароса” предвижда настъпление срещу Ленинград, символично превземане на Москва и икономическа стратегия за овладяване на петролните полета в юга отвъд Украйна. Хитлер и неговите генерали обаче имат разногласия относно кои от тези аспекти да получат приоритет и къде трябва Германия да фокусира енергията си. Решението за приоритета изисква компромис, но Хитлер се счита за политически и военен гений. Докато планира Барбароса през 1940–1941 г. в много дискусии с генералите Хитлер повтаря заповедта си: „Първо Ленинград, второ Донецкия басейн, трето Москва.“
Хитлер е убеден, че Великобритания ще иска мир щом германците триумфират в Съветския съюз, истинската зона на германските интереси. Генерал Франц Халдер отбелязва в дневниците си, че чрез унищожаване на Съветския съюз Германия ще унищожи последната надежда на Великобритания за победа.
Хитлер е самоуверен след бързите успехи в Западна Европа и е убеден в неподготвеността на Червената армия след Зимната война срещу Финландия през 1939–1940. Той очаква победа за няколко месеца и следователно не се подготвя за война, продължаваща през зимата. Това означава, че за неговите войници не са подготвени необходимите топли дрехи и подготовка за дълга кампания, когато започват настъплението си. Предположението, че Съветският съюз бързо ще капитулира, предопределя неговото падение.
Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Хитлер не постига очакваната победа в операция „Барбароса”, но положението на Съветския съюз също остава бедствено. Тактически германците постигат множество големи победи и окупират някои от най-важните региони на СССР, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически германосъветски фронт.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжаването на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните задачи.
За край на първоначалния план „Барбароса” се счита 5 декември 1941 г., когато започва битката за Москва. След нея Хитлер окончателно ще разбере, че разчетите за блицкрийг са били илюзорни.
Провалът на операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече следващи операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят. Битката за Москва (1941) спира неудържимия настъпателен устрем на Вермахта, битката край Сталинград 1942-1943) обръща хода на войната, а след Курската битка (1943) Съветската армия окончателно взема стратегическата инициатива и като цяло изходът на войната е предрешен.

Загуби в операция „Барбароса”

Вермахт: Общи загуби – 725 359 души (152 602 убити, 542 837 ранени, 29 920 изчезнали); 2093 загубени самолета; 2839 загубени танка.

Съветска армия: Общи загуби – 7 102 191 (802 191 убити, 3 000 000 ранени, 3 350 000 пленени); 21 20 загубени самолета; 20 500 загубени танка.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com