Помните ли плаващия басейн на Силистра?


Тази публикация е прочетена 4902 пъти!

Румен ЧЕРНЕВ, Канзас Сити, САЩ

Сигурно всеки, който е бил свързан с построяванвето и експлоатацията на плаващия басейн в Силистра си има своята история за него Тук аз ще разкажа моята история.
Връзката ми с плаващия басейн в Силистра беше извор на вдъхновение и съжаление. След толкова изминали години спомените избледняват и стават все по-незначителни и сега предизвикват само усмивка.
Бях млад началник на пристанището в Силистра, когато изненадващо ме посетиха представители на градското управление, водени от Зам. кмета (тогава зам.председател на Общинския съвет) Петър Костов. Искаха да проектирам плаващ басейн, подобен на този, който бяха видяли в Браила, Румъния. По- точно от мен се искаше да изготвя проект, който да отговаря на изискванията на българския корабен регистър за плаващо средство с капацитет 400 души, които едновременно да могат да се къпят в него. По-късно разбрахме, че Регистърът няма специфични изисквания за такова съоръжение. Аз щях да изготвя чертежите, а бригадата на Никола (Кольо) Раданов от “Електрометал” трябваше да го построи. Самият Кольо Раданов, един много способен техник, нямаше нужда от моите чертежи, знаеше точно какво и как да го направи, но документацията беше задължителна.
-Искаме, казаха от Общината, басейн с Олимпийски размери. Нищо, че там състезания не могат да се провеждат. И аз като завършил Морското Училище във Варна, бях избран за тази задача.
Имах някаква представа как да се справя(все пак бях навигатор, а не корабостроител) и веднага се съгласих. Бях много вдъхновен. Като дете всеки ден през лятото се къпех на Дунава и бях един от хилядите силистренци, които изповядваха убеждението, че водата на Дунава е много по-чиста и за предпочитане пред водата в градския басейн. А този плаващ басейн щеше да реши много проблеми:
– Най-напред, щеше да има законно и безопасно място за къпане в реката. Стига са поставяли табелки със “Къпането забранено”.
– Водата в басейна щеше да бъде хем постоянно течаща, хем всички плаващи замърсители (клони, листа, мазни петна…) щяха да остават извън басейна, отклонявани от носещите цилиндри.
Залових се за работа. Уредих си среща във Варна с някогашния ми преподавател по ТУК (Теория и устройство на кораба) и автор на учебника по този предмет, инж. Йордан Пращинков. Зареден с указания и препоръки, започнах да проектирам. По средата се сблъсках с математически проблем. Стигнах до едно уравнение, което никой не можа да ми каже как да реша. Всъщност само един човек беше на необходимото ниво – моят учител по математика – Любен Атанасов. Трансцендентно уравнение, където решението се намира по експериментален път. Паралелно с моето проектиране, работата по строежа вървеше в Електрометал. Започнаха да носят заготовките за монтаж на брега на Дунава, точно зад Пристанището, където сега (а и тогава) си е рибарската лодкостоянка. Разтревожих се като видях монтажниците да започват работа. Веднага си уредих среща с П.Костов и споделих тревогата си. Басейнът не може да се вкара във водата ако предварително не се заложи на земята платформа, по която готовия басейн да се плъзне в Дунава. Монтажът продължи без промяна. Повторих срещата си с П.Костов със същото настояване. Монтажниците подложиха дървено скеле под единия- най-далечния от водата ъгъл на конструкцията, което по никакъв начин не решаваше проблема. Завърши монтажът на басейна. Огромно метално чудовище, което по никакъв начин не можеше да бъде убедено да влезе във водата. Опитах да убедя капитана на 100 тонния плаващ кран като минава край Силистра да спре и да опита да придърпа басейна във водата. Плаващият кран мина край Силистра през нощта и отплава към морето.
– Ами сега какво ще правим – вика Петър Костов- това паметник на Румен Чернев ли ще бъде?
Бях бесен от яд. Общината взе проблема в свои ръце. Извикаха от Варна бригадата на Слави Черкезов – монтажник, герой на социалистическия труд. Срещу цена, по-голяма от стойността на самия басейн, бригадата монтира под дъното плазове, като шейна и с 2 трактора, 2 греди, забити дълбоко в земята, въжета и макари (полиспаст) вкараха басейна във водата. Всички си отдъхнаха. После, по поръчка на общината някой (наистина не знам кой) проектира понтонни мостчета за свързване на брега с басейна. Мостчетата бяха против всяка нормална логика и правила. Цилиндрите им бяха перпендикулярни на течението, а не успоредни, както е правилно и платформите за преминаване на хората се намираха на 1 метър над самите цилиндри. Това правеше мостчетата изключително неустойчиви и опасни. В деня на откриването на басейна чиновниците от Пристанището бяхме на бригада в селското стопанство. Връщам се в къщи и на улицата мой познат ми разказва за епопеята на откриването, втурването на гостите по понтонния мост към басейна, обръщането на понтоните и падането на десетки хора във водите на реката. Беше късен следобед. Затичах се към басейна, но там вече всички си бяха отишли. Само пазачът бай Павел ми показа чифт детски сандали, останали на пясъка. Мисълта, че някой се е удавил и въпреки спасители и помагачи не е оцелял, беше ужасна. По-късно собственикът на сандалите се появил и се оказало, че просто детето се е прибрало босо в къщи.
Настъпи чудесното време на експлоатацията на басейна, районът се оживи, бар “Истър” заработи с пълна пара…Е, от време на време някоя дъска от дъното на басейна се отделяше и трябваше да се монтира под водата, но басейнът наистина се оказа сигурно място за къпане и силистренци му се радваха. Ходил съм да се къпя там през нощта и съм заварвал други съграждани, които като мен са се наслаждавали на нощното къпане. Разбира се, през зимата трябваше да се придвижва на безопасно от ледоход място, за което не се полагаха достатъчно грижи. Това стана причина през една сурова зима и тежък ледоход, басейнът да пострада толкова, че се наложи да бъде ремонтиран и намален на половина. Още известно време след това силистренският плаващ басейн беше изкаран на същото място, където първоначално беше построен. Настъпи ерата на безгрижното отношение към бреговата ивица на изток от пристанището, където в момента израстна непроходима джунгла. Басейнът ръждясване на брега. Работех вече няколко години в туризма, когато Общината обяви басейна на търг. Имах идеята да монтирам платформа върху плаващите цилиндри и да го превърна във плаваща дискотека. Явих се на търга и го спечелих. Станах собственик на част от онова, което някога бях проектирал. Заедно с Асен Чаушев, председател на профсъюз “Бизнес” в България, опитах на много места по морето да сключа договор за експлоатация на такава плаваща дискотека, но без успех. По това време никой не знаеше какви ще бъдат условията за експлоатация на брегови съоръжения. Идеята пропадна. Няколко месеца след това продадох басейна за вторични суровини и от него остана само този спомен.

 

 

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com