Петър Курумбашев в Тутракан: Ще запозная румънските колеги с необходимостта от речна платформа между Тутракан и Олтеница


Тази публикация е прочетена 447 пъти!

Тутракан бе една от спирките на Петър Курумбашев, член на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Събитието в крайдунавския град бе част от поредицата негови срещи в Североизточна България.

Почти два часа продължи дискусията с тутраканци на 14 април т.г., на която присъстваха Вяра Емилова, член на Изпълнителното бюро на БСП и Георги Кирилов, областен председател на БСП-Силистра.

Срещата с евродепутата бе открита от председателя на БСП-Тутракан Данаил Николов.

Най-напред Петър Курумбашев даде информация за преминалата в предобедните часове същия ден среща в областния център, където главната тема е била изграждането на мост Силистра-Кълъраш над р. Дунав.

“Обидно е, че в Германия има 34 моста на средно разстояние 5 км, а в България мостовете са два на разстояние 300 км един от друг, каза той. Дори и без европейско финансиране, изграждането на моста Силистра-Кълъраш може и трябва да започне като проект на двете държави. Това може да се случи, например, със създаването на съвместна проектна компания, чрез която да се кандидатства за финансиране от Европейската инвестиционна банка. Нейната функция е именно такава – да финансира държави проекти, представляващи голям публичен интерес”.

Петър Курумбашев е евродепутат от м.януари 2017 г. след като зае мястото на станалата вицепрезидент на страната Илияна Йотова. Историята сочи, че макар и да бе четвърти в листата на БСП на изборите за български представители в ЕП през 2014 г., когато социалистите спечелиха четири места, Курумбашев не стана евродепутат заради казуса “15/15”. Тогава Момчил Неков пренареди червената листата, като с преференция измести водача й Сергей Станишев заради съвпадението между номера на партията в бюлетината и неговия пореден номер.

Курумбашев даде информация за работата си в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по транспорт и туризъм и Комисията за борба с тероризма в ЕП, където е член. Малко повече от година след встъпването си в длъжност евродепутатът бе отличен за работата си в две категории – “Нови технологии” и “Транспорт” с награда MEP Awards. 

Петър Курумбашев да съдейства пред румънските си колеги-евродепутати за осъществяване на многогодишната идея да има платформа, която да свързва Тутракан и Олтеница по р. Дунав – това беше практическото предложение по време на срещата, за което той пое ангажимент.

Евродепутатът бе любезен да отговори на въпроси за в. “Тутракански глас”.

– Различното лице на Петър Курумбашев ли е евродепутатството или как се става политик?

– Аз още не мога да се убедя, че съм станал политик, макар че съм единственият представител в листата на БСП, който е минал през всички видове парламенти – бях общински съветник в София, после бях два мандата в Народното събрание и от една година съм евродепутат. Най-истинското лице на политика, може да Ви се стори странно, но и най-реалната работа, която бих казал, че съм свършил е като общински съветник. Общинският съветник е много по-могъщ, той може да “скъси” живота на кмета. Общинският съвет гласува бюджета на общината, той разпорежда с реални средства и реална собственост. Народният представител няма такива права, а евродепутатът дори няма право на законодателна инициатива. Ние  имаме право само да гласуваме предложенията и да внасяме предложения за изменение по предложенията на Комисията, но не и собствена законодателна инициатива. Честно казано, най-близко съм се чувствам до хората, тогава, когато съм бил общински съветник. Тогава най-реално човек се чувства политик.

– Кое е най-доброто, което сте направили като общински съветник в София?

– Най-обикновен пример мога да дам. На улицата, на която съм израснал, едно време нямаше много движение, а сега София като стана голям и развит град – колите не можеха да се разминат по улицата. Помолих хората от моя и отсрещния блок да направят подписка, занесох я на зам.-кмета по транспорта и го помолих да направят улицата еднопосочна, а съседна също, но в другата посока. И се получи. Малка работа е, но е в интерес на всички живущи в квартала.

– С какво искате да Ви запомним като евродепутат, а и останалите Ваши колеги?

– Мога да кажа, че се гордея, че бях награден в категорията “Транспорт” за Евродепутат на годината. Внесох много предложения по отношение на т.нар електрическа мобилност и водородната мобилност. Вече има влакове, които се движат на водород, вече има фериботи, които се движат на ток. Проблемът на много градове е чистота на въздуха и това част от градския транспорт да се движи на ток или част от колите да бъдат електрически е едно от решенията. Защото освен цената на една кола или колко струва да се зареди, има неща, които нямат цена като например, детето ти да има астма.

Другото, по което се гордея също, а и като обща работа на българските евродепутати, е успешната петиция на българските училища – българският език да се признава за изпит в другите западноевропейски държави. По този начин се поддържа жив интересът на нашите деца да учат родния си език, защото няма никакво значение дали си учил 4-5 чужди езика, когато не владееш добре собствения си език и си затваряш вратата към собствената памет и култура.

Бих казал, че се гордея и с работата по защита на личните данни в Интернет, защото все повече хора се страхуват, че техните банкови данни или други биха могли да се вземат чрез компютрите им.

Ще спомена и общата ни битка за нашите международни шофьори. Ние не само възстановихме старата слава на СО МАТ. Много повече камиони имаме от онова време, макар да не са концентрирани в една компания, което е по-добре. Надяваме се да постигнем резултат и нашите компании за международни превози да разширяват своето пазарно присъствие в Западна Европа. Защото това са приходи за България и носят едни много добри заплати за хората в сектора.

– Фейк нюз, дезинформацията…

– Аз, като създател на Козлодуйското предаване (“Ку-ку”), съм един от бащите на създаване на фалшиви новини. С навлизането на Интернет, където всеки може да влезе  и да напише каквото се сети, хората трябва много да внимават. В радиото, телевизията, във вестниците не може нещо да излезе… ей, така. Има редактор, който преглежда нещата, има мнение дали може да излезе или не. Докато сега, в социалните мрежи – някой се ядосал, някой решил да каже нещо и после иди доказвай дали е вярно или не. Мисля, че рецепторите, филтрите на хората трябва да работят по-добре, за да се прецени кое е истинско и кое фалшиво.

– Когато чуете името “Тутракан”, какви са първите асоциации?

– Едното беше лодките, но за съжаление, е история от минало време. Разбира се, Тутракан е едно име със знаменита битка за България. Росен Петров беше я описал.

Е, онзи ден в Шабла ми казаха: “Те нашите комари не са като тутраканските!” (Смее се) И аз си помислих: “Бре, какви са тези комари, в Шабла – детски, а в Тутракан – врабчета”?

– О, има и още – “Роналд Рейгън – враг №1 на Тутраканска селищна система”!

– О, то е знаменито! Но аз от тогава знам, че Тутраканската селищна система е здраво образувание!

Калина ГРЪНЧАРОВА


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com