На 30 май в Тутракан и Пожарево стартира 33-ият поход „По стъпките на четата на Таньо войвода”


Тази публикация е прочетена 399 пъти!

КПД „Родно Лудогорие” организира национален 33-и поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” в периода 30.05.—2.06.2018 г. (откриване в 8 ч. в Тутракан пред паметника на Войводота от Сливен, прочул се с похода си в Добруджа и Лудогорието, а финалът е в м. Керчан баир край град Попово).
 
Мероприятието е под патронажа на Румен Радев – президент на Република България и е част от националния календар на МОН. Осъществява се с помощта на общините и музеите на градовете Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово.
 
В похода участват акад. Георги Марков и проф. Христо Матанов като научни консултанти. В част от мероприятията ще се включи и Теодосий Спасов – роден в Исперихско, расъл в добруджанското село Белица, заедно със своята оркестрантска група.
 
Походната колона е от 450 ученици от цялата страна. По традиция Областният управител на област Силистра посреща похода в гр. Тутракан и е председател на комисията в първия от многобройните прегледи на маршовата и строева песен, провеждан в крайдунавския град. Той е предшестван от поклонения пред няколко паметника край река Дунав.
 
Таньо Стоянов Куртев е роден в гр. Сливен през 1846 г. Съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата Каравелова фраза: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата.” 
 
По идея на Христо Ботев на 11.05.1876 г. две чети акостират на Дунавския бряг в помощ на Априлското въстание: при Козлодуй слизат 205 четници, начело с Христо Ботев, а при с. Пожарево до гр. Тутракан – четата на Таньо Стоянов от 28 четници. Неин водач е Стефан Николов – Заралията, а знаменосец – Велко Дачев Тишев.”
 
За бляскавия десант на четата при Козлодуй и нейния път до Околчица знае всеки българин. Делото на Христо Ботев е част от националното достойнство на българската нация и Европа. Не случайно в Сорбоната и днес стои цитат от стихотворението му за Хаджи Димитър: „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее – Балканът пее хайдушка песен!

 

Четата на Таньо Стоянов е разбита на Керчан баир при с. Априлово, Поповско, където загива и самият Таньо войвода. Единадесет дни и три сражения, жертви, плен и последвал съд в Русе – такава е печалната равносметка, но именно подобен тип поведение и личности превръщат Източния въпрос в български на Цариградска конференция през декември на същата 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) – за нас Освободителна,  довежда дългоочакваната свобода.

Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *