Моето хоби ме спаси. Благодарение на него и семейството ми съм жива!
Казвам се Иванка Петрова. Не ми е приятно да се връщам в миналото ми, защото вече 10 години гледам в настоящото, дори не смея да гледам в бъдещето, затова гледам да се отдам на моето хоби – декупаж, шаби-шик, състаряване на мебели – като библиотеки, спални, кухни и т.н.
По професия съм счетоводител, но лоша случка ми помогна да си отворя очите и да разбера, че има още един живот. И то какъв! Житейските неволи! Обаче тепърва започваха. Тежка сърдечна операция, извършена от проф. Чирков, който ми постави бикарбонова клапа, пейсмейкър и след 4 месеца на радост бях покосена от инсулт. И така – резултатът към днешна дата – останах с парализа на десни крайници. Но стига сме говорили за болести, идват празници. И така реших, че не е време да плача или да се самосъжалявам – няма смисъл. Трябва да си помогна. Така открих моето хоби, което се беше свряло някъде в сърцето.
Колко се увличах в изработване на кутия, часовник, кулинарни книги, бутилки, подноси, маси, столове, библиотеки, вградени гардероби и пр., да ги преобразявам в нещо ново, нещо, което да прави притежателя щастлив. Колко се чувствам щастлива, когато моят съпруг ми изреже мотива и го залепи върху повърхността на мебели, или каквото си е избрал клиентът и добавя орнаменти, и оцветява подходящо, няма нищо по-важно за мен да видя грейналите лица за тези хора и да чувам тази така важна по смисъл дума – благодаря!
Чувствам се пълноценно, изработвам нещата с много любов и търпение. Искам да кажа на тези, които са попаднали в “дупка” – помогнете си сами. Направете си ежедневието по-интересно за вас. Идва Бъдни вечер – нека седнем около трапезата с най близките си хора, идва и Коледа и пак да бъдем с близките си хора.
По Коледа стават чудеса!
Искам да пожелая на всички ВЕСЕЛА КОЛЕДА, бъдете благословени – Вие и вашето
семейство!
И накрая!
Едно голямо благодаря на моето семейство, на моя съпруг, който беше неотлъчно с мен, когато се борих за по-добър живот – да мога да се движа и да преодолявам дори и камъче, да осмислям как да слизам или да качвам стълби, благодаря на дъщеря ми, че ме учеше да познавам часовника, парите, имената….
БЛАГОДАРЯ ЗА ТЪРПЕНИЕТО И ГРИЖИТЕ!
