Крум Зарков: Законовите изменения за съдебната власт не бива да са хаотични


Тази публикация е прочетена 357 пъти!

“Ролята на БСП в този дебат трябва да продължи, затова ще отстояваме нашата принципна позиция. Не трябва да замитаме проблема под килима” 

– Г-н Зарков, през последните дни темата за законодателни промени, свързани с пълномощията на главния прокурор, придоби изключителна актуалност. До каква степен е необходимо той да бъде под контрола на други институции или фигури и как може това да се реализира, без да се компрометира разделението на властите една от друга?

– Темата за главния прокурор не е спирала да бъде актуална и се изостри особено с края на мандата на Сотир Цацаров и процедурата по избор на нов. Страхувам се обаче, че разговорът се води доста хаотично. Има два важни въпроса, на които трябва да се даде отговор. Първият е за контрола върху актовете на главния прокурор, а вторият – за търсене на евентуална отговорност от главния прокурор. На първия въпрос ние, от БСП, дадохме отговор и внесохме законопроект, който разширява съдебния контрол върху всички онези актове, които в момента не подлежат на такъв. Вторият въпрос е обект и на международен интерес и предизвика хаотични предложения от страна на правителството. Очевидно то не е способно да приведе правилен отговор и затова на последното си заседание Националният съвет на БСП възложи на парламентарната група да работи и в тази посока. Скоро ще представим конкретни предложения как да бъде решен въпросът.

– Започна и спорът трябва или не трябва да има промени в Конституцията, свързани със съдебната власт. Каква е вашата лична позиция?

– Този спор се зароди отново след предложенията, направени от правителството. Кабинетът иска да въведе неопределената фигура независим прокурор, каквото и да означава това. Разбира се, веднага се постави въпросът доколко може да има такъв, след като Конституцията казва, че всички прокурори са под надзора на главния прокурор. Но в Конституцията има и друг текст, който малко хора споменават, а именно, че прокурорите, както и останалите членове на съдебната власт, зависят само от закона. В този ред на мисли ние следим внимателно всичко, което се говори по темата. НС на БСП ни даде мандат да се включим при евентуална покана в разговорите, които текат при президента, за да видим какви са предложенията, които се обсъждат там. Засега обаче като че ли няма конкретни идеи за изменения и аз не бих могъл да ги коментирам.

– Има ли вече някаква конкретика по предложенията, които БСП смята да внесе в парламента?

– Правният съвет към Националния съвет, под председателството на Янаки Стоилов, вече работи по въпроса. Темата е достатъчно сложна, за да правим като правителството и да излизаме неподготвени. Знаем какво трябва да се направи. Между другото и това, което вече сме внесли като предложения в Наказателно-процесуалния кодекс, а именно отказите за образуване на досъдебно производство да подлежат на съдебен контрол, е също стъпка в тази посока. Те дават възможност на всеки гражданин, който сезира прокуратурата, да се обърне към съда, ако смята, че прокурорът не е произвел достатъчно качествено разследване. Тази логика може да се приложи към всеки прокурор, включително към главния. По този начин ще има съдебен контрол върху евентуално замитане на разследване.

– А има ли лостове, които да предотвратят евентуално затрупване на определени инстанции с прекалено много жалби… Възможно е от това да се възползват хора, които умишлено да опитват да протакат разследването…

– Да, винаги има и възможност за опорочаване и на най-добрите идеи. Затова сме ангажирали достатъчно на брой експерти и ще участваме в дебатите, които ще се състоят, така че да намерим най-доброто решение.

– Защо тази тема се отвори точно в момента, когато изтичаше мандата на главния прокурор, т.е., в който се очертаваше да има рокада за главен прокурор? Можеше ли този разговор и промените да се случат по-рано?

– Разговорът по тази тема всъщност никога не е преставал, но вие сте права да подчертаете, че тя се изостри, когато предстоеше смяна по върховете на тази система. Това е разбираемо, защото освен всичко друго, става дума и за власт. Когато става дума за власт, има и съперничещи сили, които искат да имат отношение към тази власт. Въпросът предизвиква интерес, но не бива да позволяваме законът и Конституцията да стават заложник на подобни спорове. Ролята на БСП в този дебат трябва да продължи, затова ще отстояваме нашата принципна позиция. Не трябва да замитаме проблема под килима. Очевидно е, че има неща, които трябва да бъдат направени с оглед на по-голям контрол и отчетност на главния прокурор и прокуратурата като цяло, но това трябва да става обмислено, а не конюнктурно.

– Кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор и съответно събитията, довели до избора му, доведоха и до съмнения в единността на БСП. Имам предвид гласуването и 27-те депутати, които подкрепиха Сотир Цацаров в качеството му на шеф на КПКОНПИ. Как се стигна до това?

– Искрено съжалявам, че гласуването на групата по отношение на новия председател на КПКОНПИ не беше единно. Моята позиция, която изразих от трибуната на Народното събрание, беше да се гласува “против” кандидатурата. За подобен ход имаше ред причини, не на последно място, че това беше кандидатура, предложена от управляващото мнозинство, на което ние сме опозиция. Разбирам, че може да има колеги, които имат друга визия, но все пак те трябва да разберат, че ако БСП иска да бъде припозната като реална алтернатива и ако искаме да вдъхнем кураж на хората, които са готови да се опълчат срещу управляващото статукво, то ние трябва да го правим със собствен пример. С това гласуване според мен пропуснахме една възможност да го направим. Надявам се да не допускаме повече такива моменти.

– Ще продължи ли БСП да отстоява законовите промени, за които вече споменахме, свързани с назначаването на шеф на КПКОНПИ и неговите правомощия?

– Ние сме внесли проектозакон, чието разглеждане предстои. Разбира се, ще го защитаваме. Използвам случая да подчертая, че разликата между нашия закон и сегашната КПКОНПИ не се състои само в това кой избира председателя. Ние предлагаме цялостна нова философия на този орган. В момента той се занимава с всевъзможни неща и е един огромен мастодонт. БСП предлага той да бъде превърнат в концентриран орган, който да се занимава единствено и само с разследване на корупция и то не на коя да е корупция, а на тази на хората по високите етажи на властта. Проблемът трябва да бъде атакуван в неговия корен, а той се състои в това, че в страната има хора, които се чувстват недосегаеми от закона. Това трябва да се промени.

– Опонентите ви обаче акцентират точно на разликата в назначаването на шефа на КПКОНПИ. Това за отклоняване на вниманието ли е или?

– Тази разлика е съществена, аз не бих я подценявал. Сегашната ситуация, при която проверяваните си избират проверяващия, е абсурдна и това го разбира всеки. Тази разлика обаче не е единствената. Ще се опитаме в дебата, който предстои, да подчертаем и другите разлики по отношение на самия орган, на неговите правомощия и на това какво очакваме от него.

– Сякаш все повече стават антикорупционните комисии, звена и разследващи органи, но резултатите от борбата с корупцията не са особено обнадеждаващи. Смятате ли, че това може да се промени?

– Права сте да подчертаете, че създаването на все повече и повече органи не води до по-голяма ефективност. България тръгна по този път преди няколко години и ако се заема да оценя всеки орган и неговата ефективност, би било твърде дълго. Очевидно имаме проблем с разследването и наказването на висшите държавни служители, които си позволяват да пристъпват закона. След като там има проблем, може би си заслужава именно там да насочим нашето внимание… Затова и тази законодателна инициатива вече е факт, очакваме дебата.

Интервю за в-к Дума


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com