Корнелия Нинова: Понесох много удари.


Тази публикация е прочетена 205 пъти!

Интервю на Валерия Велева за „Епицентър“

 Г-жо Нинова, 2019-а затваря един 30-годишен цикъл в България – 30 години от началото на демократичните промени. И странно, ние придължаваме да наричаме този период “преход”. Защо?

– Защото целите, които си поставихме като общество, още не са постигнати. Очакванията бяха огромни и не се оправдаха. В някои отношения се върнахме в изходна точка. В началото на прехода беше протестът в Русе против замърсения въздух. Днес, 30 години по-късно, децата на протестиращите тогава са на улицата отново, борещи се за чист въздух за своите деца. Но с една голяма разлика – тогава замърсяването идваше от Румъния, днес българското правителство разрешава горенето на боклук от цял свят и трови въздуха. В началото на прехода се търсеше свобода на словото. Днес, 30 години по-късно, сме на 111 място по този показател. Искахме разделение на властите. Но днес изпълнителната обезсмисля парламентарната и се меси на съдебната. Ето от това идва въпросът – свърши ли преходът и как да се фокусираме върху следващия етап на развитие на страната.

 – И 30 години правим все реформи, които ни отредиха последно място по всички показатели в страните членки на ЕС. Кой сбърка – народът, политиците, външните сили?

– Причините са комплексни, но най-голяма е отговорността на политиците. Те определят посоката, те правят реформите.

 – Казахте, че думата за 2020 трябва да е “смелост”. За какво? И защо досега я нямаме тази “смелост”?

– Смелост у всеки – да има мнение и открито да го отстоява. 10-годишното управление на Борисов насади страх за работното място, за бизнеса ти, страх от проверки, уволнения и натиск. Правителството се крепи на страха, а не на развитието. Смелост трябва и за непопулярни решения, за модерни реформи. Страхлив човек не може да се изправи срещу корупцията. За истинска здравна реформа се иска смелост, защото срещу теб стоят интереси за милиарди. Затова ми се иска 2020 година да е година на смели решения за бъдещето.

 – Не намирате ли, че има нещо сбъркано в отношенията народ-власт. Народът мрази властта и политиците, но си ги избира, а те след това продължават, както си знаят. И така 30 години. Това е омагьосан кръг. Как да се излезе? Как да се върне доверието в политическата система?

– Връщането на доверието в политическата система зависи от системните партии. Те трябва да проумеят, че не може да продължават както си знаят, по старому. Те трябва да започнат промени вътре в себе си, както ние започнахме преди три години. Тази промяна се изразява в няколко думи – модерни идеи, почтени хора и безкористна работоспособност. Такава промяна е много тежък, мъчителен и бавен, но неизбежен процес. Тя е спасителен пояс не за партиите, а за държавността. Заради ниското доверие все по-малко българи гласуват на избори. Все повече смятат, че нищо не зависи от тях. Това ни прави нас, политиците, все по-малко представителни. Тук виждам опасност за демокрацията, парламентаризма и доверието в институциите.

 – Възможен ли е рестарт на държавата?

– Разбира се, че е възможен.

 –  Как да стане?

 – Горивото на тази промяна се нарича политическа воля. Трябва да намерим такава за съгласие по няколко въпроса. След като го постигнем, всеки, който управлява, да не се отклонява от това съгласие. За мен това са: демография, здравеопазване и образование. Здрав и образован народ може да прави високотехнологична икономика, която да осигурява високи доходи и стандарт на живот. На второ място за рестарт е необходимо управление с правилните хора, които да са подготвени, отдадени на кауза, безкористни, модерни и екипни.

 – Всъщност от какво има нужда България сега ? Едни казват: от помирение, от консенсус;  други: от революция, от бунт;  трети: от свежи пари и работна ръка. Къде е ключът за развитието ни като просперираща нация?

– Ключът е в човешкия капитал. Следя развитието на високите технологии, модерните производства и изкуствения интелект в света. Виждам в последните години закономерност – където се преместят учените, висококвалифицираните специалисти, в тази страна започва икономически растеж. Просперитетът следва хората. Така стана например в Канада. Няколко учени се преместват там от САЩ, откриват лаборатория, последват ги и други и днес Канада е един от четирите най-големи центрове в света по високи технологии. Така че в основата са хората. Най-успешни са държавите, които инвестират в човешкия си капитал. Те са с най-развита икономика и най-добри социални системи.

 – Имате визионерство, а не успявате да  стигнете до власт. Не носите ли отговорност вие от БСП за това, че ГЕРБ вече 10 години управляват България? Една 130-годишна партия не може да победи една 13- годишна формация! В какво се спъвате в устрема ви към властта?

– Има различни причини. Част от тях са вътре при нас. Друга част са в начина, по който ГЕРБ упражняват властта – силово, с натиск, с купен вот, с подправяне на резултати. Правя всичко по силите си, за да донеса промяна и да дам надежда за развитие. Съпротивата понякога е голяма. На моменти това прилича на удряне на глава в стена, но съм се захванала с него. Имам съмишленици и добър екип. Сигурна съм, че нещата ще се случат.

 – Кога?

 – Въпрос на време е.

 – Андрей Райчев заяви: “БСП показа, че е добра опозиция, но трябва да докаже, че може да е добър управленец”. Съмнението, че БСП може да бъде добър управленец не започва ли да тежи върху БСП?

– Не. Още повече, че това твърдение е изречено от човек, който е бил близо до всяка власт в рамките на изминалия преход. За успешно управление трябват три неща. Първо, да имаш идеи и да знаеш какво искаш да направиш. Ние сме единствената партия, която събра широк кръг от специалисти и изготви Визия за България. В нея предлагаме ново цялостно развитие на страната в следващите 10-15 години. На второ място е да знаеш с какви хора ще го изпълниш. Предизвикателство е да се сформира успешен екип, ориентиран към резултати. Работя по този въпрос. Третото е – хората да ти дадат доверие. В опозиция можеш само да предлагаш алтернатива. Да се докажеш можеш, ако реално управляваш. Когато ни дадат доверие, хората ще се убедят, че може да има ред в държавата и те да живеят по-добре. Сигурна съм.

 – Дългата история на БСП не създава ли комплекси на партията? Каквото и да направите, все ще се намери някой ще ви аатакува за атентата през 1925, за лагерите през 1955, за за провалите на Луканов, Виденов, Станишев… Като че ли битката с миналото пропилява енергията ви. Усещате ли го това?

– Да, усещам го. Даже ми изглежда целенасочена политика на ГЕРБ. Винаги, когато предложим нещо различно, по-добро, се намира някой от техните депутати, който скача и започва агресивно да крещи за миналото. Когато нямат аргументи за настоящето и идеи за бъдещето, замазват своето безсилие с разговор за миналото. А още по-безочливо е, че това го правят бивши членове на БКП; партийни секретари на Окръжни комитети и Комсомола; внуци на партизани; премиер, който е напуснал работата си, за да спаси членството си в партията. Прави чест на БСП, че сме единствената партия, която си е направила тежка самокритика за участието си в прехода. Никоя друга партия няма мъжеството да го направи.

 – Възможен ли е честен разговор за миналото?

 – Разговорът за миналото е полезен, когато го оценяваш обективно – и с плюсовете, и с минусите му. У нас той не се води така, а понякога се използва, за да измести разговора за настоящето и бъдещето – за неравенства, ниски доходи, кражби на властта, водна криза, мръсен въздух, катастрофа в здравеопазването и ниско качество в образованието.

 – Три години сте начело на БСП и всички казват: Нинова изправи БСП. И веднага добавят: но е прекалено агресивна и си създаде много врагове, хората обичат по-консенсусните политици. Можете ли да бъдете “по-консенсусна”?

– Зависи какво се разбира под по-консенсусна. Ако означава съгласие как да спрем демографската смърт на България – да. Веднага сядам с всички на разговор. Или как от търговия да превърнем здравеопазването в достъпна и качествена услуга за всеки българин, където и да живее той. Ако обаче под консенсус се разбира съгласие с корупцията, мълчание срещу пари, задкулисни договорки на политическия елит за облаги и постове, не ме търсете!

 – Когато поехте ръководството на БСП, какво най-много ви изненада в тази партия?

– Не бях изненадана. Членувах в нея вече 13 години, познавах вътрешно-партийните процеси. По-късно се изненадах от агресивната съпротива срещу реформите в партията, както и от това, че бивши председатели на партият излязоха да говорят стещу нея. За мен това е недопустимо.

 – Имате ли формула как да укротите лобитата в БСП?

– О, тя е лесна. Просто не правиш нищо. Седиш си в кабинета, титулуваш се председател, удовлетворяваш исканията им. Партията губи доверие, но ти си най-добрият лидер, никой не те хули и не ти иска оставката. Другият път е – загърбваш личното си спокойствие и поемаш риска да промениш нещата вътре, за да има партията авторитет навън. Аз избрах второто. Понесох много лични удари, от много неща взех поука. Помъдрях в битки. Благодарна съм на онези, които ми вярват и ме следват, въпреки че също бяха подложени на атаки.

 – Къде минава разделителната линия между вас и Станишев?

– Имаме различия в политиката и оценъчни различия. В политиката той е един от най-големите привърженици на Истанбулската конвенция, която се опита да наложи на сила и на БСП. Аз се противопоставих. Партията ме подкрепи. Имаме оценъчни различия за управлението на България. Той смята, че Борисов е израснал от политик до държавник и се държи държавнически. БСП оценяваме това управление като вредно, рушащо институциите и държавността, еднолично, некомпетентно, наредило България на последни места по доходи, свобода на словото, здравеопазване и образование. Ако мога да обобщя – имаме ценностни различия.

 –  Къде сбъркахте като лидер на БСП за тези три години?

– В желанието ми промяната да бъде бърза и радикална – и в партията, и в България. Очевидно няма да стане така, а стъпка по стъпка. Грешила съм и спрямо хора вътре в партията. Едни надцених и се предоверих, други подцених и ги пренебрегвах. Старая се да коригирам тези грешки в процеса на работа.

 – Имате ли обяснение защо е тази нестихваща атака срещу вас? Кому пречите?

– Промените, които правя, нарушиха спокойствието на много хора. Атаките са нестихващи, защото не могат да ме подчинят. Ако не съм лидер, ще се успокои статуквото. А какво ще се случи, ако не съм аз, е въпрос с много отговори. Те са в ръцете на партийните членове. За три години имаше толкова кандидати за мястото ми, ето сега им дойде времето. Заповядайте пред партията и когото тя избере. За пръв път ще правим избор на председател от всички членове – модерна европейска практика, която дава тежест на всеки член на БСП. На 26 април 2020 ще стане ясно кого те смятат за най-добър да ги води.

 – Ако днес върнете времето назад, какво не бихте направила като политик?

– Някои неща бих направила по различен начин, други бих повторила едно към едно, но бих следвала същата посока. Според мен пътят е верен и резултатите ни го доказват.

 

https://www.duma.bg/ponesoh-mnogo-udari-n206035


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com