Какво знаем и какво не за витамин С
Тази публикация е прочетена 123 пъти!
Витамин С е сред много малкото вещества, които човешкото тяло не може да синтезира.
Витамин С (или аскорбиновата киселина) е витаминът, за който най-често се говори и който не малко хора смятат, че може да лекува какво ли не – от рак до най-обикновена настинка. Ако се за„етем внимателно в етикетите, ще установим, че витамин С се добавя в какви ли не храни – от такива, в които неговото присъствие има явна логика, до други – включително колбаси и т.н. – в които ни е трудно на пръм поглед да си обясним неговото присъствие.
В същото време трябва да знаем, че човешкият организъм не може да произвежда витамин С и той се набавя единствено от външни източници.
Витамин С е доказано необходим за:
– синтеза на колаген в съединителната тъкан, невротрансмитерите, стероидните хормони и карнитина;
– превръщането на холестерола в жлъчни киселини;
– да подпомага действието на желязото в организма.
Витамин С е и силен антиоксидант. Той също така е свързан с предпазването от някои дегенеративни заболявания – сърдечносъдовите, катаракта, както и някои видове рак.
Аскорбиновата киселина има голямо значение за развитието на здрави клетки в организма, правилното абсорбиране на калция, нормалното развитие и възстановяване на тъканите. Тя участва и в процесите на кръвосъсирването и подсилва стените на капилярите.
Витамин С е необходим и за здравината на венците, играе роля при предпазване на организма и борбата му с инфекциите, включително грип и настинка. За него се смята също, че увеличава имунната защита на организма, понижава нивото на холестерола, високото кръвно налягане и предпазва от атеросклероза.
Недостигът на витамин С предизвиква различни проблеми, а заболяването, което се развива при липсата му, е скорбут. В същото време пониженото му ниво може да доведе до появата на “точковидни” кръвоизливи по кожата и склонност към кървене, бавно и лошо зарастване на различни наранявания, разраняване и кървене…