Какво губи България от “Брекзит”


Тази публикация е прочетена 1701 пъти!

Напускането от британците на ЕС означава за България много неща, включително загуба на вноските на Лондон от стотици милиони евро за българската икономика и нарушаване на баланса на силите в съюза. Ето част от нещата, които би изгубила икономиката ни:

– Десетки хиляди българи, работещи във Великобритания, са с неясен статут, правото на влизане в страната, пребиваване, обучение и правене на бизнес най-вероятно ще се определи с нова система, включваща визи и нови документи, изискващи доказване на доходи или владеене на английски, например. Страната ще бъде с ограничен достъп за нови работници от ЕС и България, които вмомента изпращат стотици милиони евро в родината си всяка година.

– България ще изгуби 5% от сумата, която получава съгласно бюджетната рамка на ЕС. Това са около 550 млн. евро, за следващите 7 години. Това е сумата, която българската икономика използва от общо около 8.5 – 9.5 млрд. паунда, които Лондон внася всяка година в периода 2016 – 2019 г.

– Ще се оскъпи участието на България в общия бюджет, тъй като пропорционално ще трябва да се запълни сумата, която Лондон внася.

– Предсоят болезнени битки за орязания бюджет между страните членки, които може да доведат до още по-сериозно свиване на бюджета.

– Нарушава се установеният баланс на силите в ЕС. Според Саймън Хикс от LSE и член на борда на Voter Watch всички инициативи, водени от Великобритания, ще пострадат.

– Реализира се сценарият, при който без Обединеното кралство в ролята на балансьор ЕС ще стане място с повече регулаторна тежест на бизнеса, по-слаба защита на интелектуалната собственост, ще се засили натискът за хармонизация на данъчната политика, както и ще се увеличи облагането на финансови транзакции.

– Ефектът от поддържането на Лондонското сити като глобален финансов център е, че правителството на Великобритания изчезва като традиционно най-гласовият противник на по-засилените и по-централизираните финансови регулации в ЕС.

– Няма да се подсилят позициите на страните, настояващи за засилване на надзора и пренасянето на все повече негови функции в Брюксел и Франкфурт. За България това може да има по-скоро негативен ефект, тъй като едно затягане на контрола и изнасянето на повече надзорни функции навън може да скъса корпоративни и политически зависимости в БНБ и КФН и така да повиши доверието и в банковия, и в небанковия сектор и да подобри функционирането им.

– Най-вероятно ще се промени сегашното ниво на дебата за въвеждане на единна корпоративна данъчна основа, доколкото Лондон е против подобна реформа. В България корпоративният данък е 10%, но за сметка на това данъчната основа е широка. Подходът на много от големите икономики в ЕС (като Германия и Франция) е точно обратният – там има тясна данъчна основа, но за сметка на това ставките са високи. Ако се стигне до унифициране, със сигурност Париж и Берлин няма да приемат подхода на София, което ще доведе до пренаписване на данъчното законодателство у нас.

– Косвен ефект върху енергийната политика. Великобритания отдавна е критичен фактор в интеграцията на европейския енергиен пазар, настоявала е за либерализация и силни политики за опазване на околната среда, но по-малка намеса на Брюксел. Източноевропейските страни ще изгубят силен съюзник в борбата за либерализация на енергийните пазари, както и адвокат на тезата, че държавата трябва да определя енергийните си приоритети, а не ЕК.

– Правителството трябва да съкрати сроковете и да ускори подготовката за председателството на ЕС от страна на България през 2018 г. Причината е, че преди българското председателства по календар предстояха британското и естонското. Сега Естония и България ще трябва да започнат мандата си половин година по-рано.

 

http://www.dnevnik.bg/


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com