Какви са заплахите пред ЕС?


Тази публикация е прочетена 2690 пъти!

В края на тази седмица /17-18 декември/ в Брюксел ще се състои срещата на върха на ЕС – последната от цяла серия поредни и извънредни за 2015 г., която по признание на самите лидери на Евросъюза се превърна в най-трудната година в историята на европейската интеграция.
Ето част от проблемите, всеки от които не само, че предизвиква остри спорове между страните-членки на ЕС, но крие в себе си и заплаха за съществуването на самата организация в нейния днешен вид.

Мигрантите

Европейската комисия смята, че Турция е ключът към решаването на проблема с мигрантите. В замяна на нейната готовност да ограничи трафика на мигранти през своите граници бяха възобновени преговорите с Анкара за членство в ЕС, бяха й обещани 3 милиарда евро за подобряване на условията в турските лагери за сирийските бежанци.
500 милиона ще бъдат отпуснати от Еврокомисията, останалите 2,5 милиарда трябва да дойдат от страните-членки. Централна Европа възразява, не иска да плаща и дори блокира всякакви опити да се намери компромис за разпределението на мигрантите по страни в ЕС. Седмица назад Словакия и Унгария дори се обърнаха към Европейския съд, искайки да се анулира планираното разселване на 140 000 мигранти. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск също зае критична позиция спрямо курса на федералния канцлер Ангела Меркел и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Проблемът с мигрантите доведе до сериозни разногласия между страните в ЕС. Шенген В проекта за заключителен документ на предстоящия форум се казва, че системата на прозрачни граници вътре в Шенгенската зона се е оказал под сериозна заплаха.
Най-свежият пример е Швеция, която възнамерява от 4 януари да въведе контрол по своите граници. Дания, страхувайки се, че отиващите в Швеция мигранти ще останат на нейна територия, заплашва да предприеме ответни действия, затваряйки границата с Германия.

Външните граници на ЕС

На 15 декември ЕК представи своя план за преобразуване на европейската гранична агенция „Фронтекс“, която за момента е само една административна структура. „Фронтекс“ ще получи свои кораби за брегова охрана, вертолети, постоянен личен състав наброяващ 1500 граничари, които ще патрулират по външните граници на ЕС. При това те ще могат да осъществяват охраната на тези граници дори без съгласието на държавите, намиращи се в периферията на ЕС. Атина дълго време възразяваше против подобно „подкопаване“, докато Юнкер не заплаши Гърция да я изключи от Шенгенската зона.

Отношението към Русия

ЕС реши да удължи санкциите по отношение на Русия до лятото на следващата година и окончателното прилагане на споразуменията от Минск. Някои страни от ЕС по принцип нямаха нищо против поетапното смекчаване на режима на санкции още сега, но новото полско правителство иска твърд подход към Москва. Новият полски външен министър Витолд Вашиковски директно обвини Германия, че тя „повече се грижи за интересите на Русия, отколкото за сигурността на страните от Източна и Централна Европа“. Министърът смята за необходимо да се разположат в Полша сериозни сили на НАТО, а основополагащият акт Русия-НАТО от 1997 г. за него не е актуален, защото обещанията са „дадени на друга Русия, която не е била имперска и не е водила война в чужбина“. Но къде е ЕС в цялата тази работа?!? Според полският външен министър „Евросъюзът трябва тясно да си сътрудничи с НАТО“.
Десният популизъм

Успехът на Националния фронт на регионалните избори във Франция шокира мнозина. Заплашена ли е Европа от завой надясно? Във Федералната република расте броят на привържениците на „Алтернатива за Германия“, която след 2 години може да се окаже в Бундестага. „Истинските финландци“ вече имат втората по големина парламентарна група и фактически са част от управлението на страната. Холандските популисти, критично настроени по отношение на ЕС, успяха да извоюват насрочването на референдум, на който холандците трябва да изразят позицията си по повод на подписването на договор за асоцииране между ЕС и Украйна. Какво ще се случи, ако те гласуват против?

Референдум във Великобритания

Не по-късно от 2017 г., но може би, още следващото лято британците трябва да решат искат ли да останат в ЕС или не. За да получи положителен отговор, премиерът Дейвид Камерън се стреми да реформира отношенията с Евросъюза и получаването на особен статут от Великобритания в рамките му.

Grexit

На фона на всички тези проблеми бюджетните трудности на Гърция, участието или не на МВФ в преодоляването на нейната дългова криза, възможното опрощаване на дълговете на Атина представлява тема за обсъждане на политическите и икономически гастрономи. Мнозина вече са забравили, че преди половин година участието на Гърция в еврозоната и ЕС висеше на косъм.
И този въпрос не е изчезнал от дневния ред, само е отложен. Според експертите – до следващата пролет, когато Гърция, според тяхната прогноза, отново ще бъда на ръба на фалита. А в същото време и други страни – Италия, Франция, Австрия, Финландия – започват „творчески“ да подхождат към критериите за спазването на европейския пакт за бюджетно-финансова стабилност. /БГНЕС, Барбара Визел, ДВ/


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com