Иван Колев: Родолюбието ме мотивира да пиша и да строя чешми
Тази публикация е прочетена 882 пъти!
Срещаме Ви със силистренеца Иван Колев – човек, който обича безпрекословно всичко родно и е приел за кауза националните ни идеали. Oт печат излезе неговата книга „При земята на Добруджа“, издадена от издателската къща на КПД „Родно Лудогорие“. Сборникът, включва 13 разказа и е посветен на юриста и краевед Борис Илиев.
Иван Колев е секретар за Крайдунавска Добруджа на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие“. Вярва, че през живота си всеки човек трябва да построи поне една чешма, затова той е изградил две в землището на община Силистра. Иван Колев разговаря с нас за новата си книга, за срещите с хората и доброто в живота:
Посветили сте първият си разказ „Преданието” на нашия град: „На моя град с много обич”. Продължавате да дарявате съгражданите си с безпределната си обич! Какво Ви мотивира?
Родолюбието. То ме мотивира да построя и две чешми. А историята в „Преданието” е позната на историците. Големият български писател и историк Петър Мутафчиев е писал за нея, но обикновените хора, които не се занимават с история, малко от тях са чували и знаят за случая. Затова реших да направя художествен разказ с мои сътворени герои, за да достигне до много хора. Да блесне една трагедия от далечината на времето.
Кой от героите, в книгата, е най-близък до Вас по характер?
Трудно ми е да определя. В своите положителни герои съм се стремял да изградя добротата като героите на Юго с психологическия похват на Димитър Димов и Андре Мороа, вплитайки ги в перипетиите на днешното време. Трудно ми е да се спра само на един герой. ДОБРИНКА от „Сърцето на майката”, ДЯДО ВАСИЛ БАНКАЛА от „Мелодията на фронта”, АНИ от „Бай Георги” и почти всички други.
В разказите си застъпвате темата за доброто, за чистите човешки отношения и силата на човешката обич. Срещате ли днес в ежедневието си хора с тези добродетели?
Да. Обичта и добротата са живи, затова и светът е оцелял. Това е и моята борба, да се знае, че ги има. Д-р Анатолий Кънев – Председател на Културно просветно дружество „Родно Лудогорие” – човекът, който безвъзмездно издава моите книги, д-р Христина Вътова – едно дете с душа вплетена в доброта и чистосърдечна човешка обич, проф. д-р Иван Недев, Катя Аврамова – все хора, които активизират в мен значимостта към писането.
Професионалната Ви дейност в някаква степен беше свързана с театърът. Какво Ви даде театърът?
Творчески заряд и духовно уютна среда. От дете обичах да рецитирам, а като младеж съм играл успешно в епизодични роли. По-късно, като противопожарен служител в театъра също. От малък съм запленен от магията на театъра.
Имате ли в „зародиш” разкази, които желаете да стигнат до хората?
Да! Решил съм да продължа да пиша, докато мога. Защото вярвам, че обичта и добротата ще спасят света.
Какво е отношението Ви към отразяването в обществото ни негативните неща които се случват, и малко се говори за позитивните събития и дейности? Мислите ли, че това може да промени негативните нагласи у хората?
Разбира се, че негативните неща влияят отрицателно, особено на подрастващото поколение. И Бог няма да ни прости, ако убиваме вярата в добротата и обичта! Защо едно детенце трябва да знае, че убиецът на малкия Петьо е пуснат в отпуск от затвора за да се весели? Защо престъпниците се правят на успели герои за подражание?! Често злосторници проявяваха вандализъм по чешмите. В отговор за тях съчиних стихотворение „Заветът на майстора”. По настояване на мои съмишленици ламинирахме текста и го поставихме върху мраморната плоча на чешмата. Имаше резултат. С добро може да се преодолеят враждебността, неразбирането и недоверието.
Какво ще пожелаете на читателите на Уеб Силистра?
Щастие! С вечен спътник на доброта и обич.
Интервю за WebSilistra
