За конкурса: Силистра в сърцето на Лилия Бориславова Костова-Колева


Тази публикация е прочетена 2060 пъти!

Животът е необикновено хубав,

ако човек не се страхува от него

 и го приеме с открита душа.

Константин Паустовски

Силистра – моят град, на родителите ни и на децата ни …

… от дете мечтая да живея само в него!

Толкова силен магнетизъм не съм усещала на друго място, освен на вълшебни и свети места в Родопите. Усещане за древност, история, красота. И младостта, която напира отвсякъде и променя града ни в това, в което се е  превръщал миг след миг. Прекрасен с всичките си имена, той също като реката се променя, докато времето изтича нанякъде. В същото време е все същия – Достолепен, Горд, Загадъчен… Прекрасен!

Залезът със златната пътека е неповторим по цялото поречие на Дунав. Зеленината. Липите. Хората… Усмихнат град.

Такава сила и древност на толкава малко място. Старият дъб крие в корените си тайната на миналото и не е готов все още да ни ги разкрие. Където се направи копка – излиза древност. Неми камъни, скрити в руините, а крещят – вижте ни, разчетете ни, разберете ни. По древните улици също са се разхождали хора и са имали техни тревоги, радости и мечти. Посрещали са от същото място изгрева и са се захващали със занаятите си. Колко замечтани погледи са изпращали залеза над крепостната стена и над същата тази река с надежда към следващия ден.

Много часове прекарвахме като деца между остатъците от римски стени. Играехме в „разкопките” не защото нямаше къде, а защото търсехме, разследвахме и гадаехме миналото. Попивахме древност и си разказвахме приказки за славни герои и юнаци с неземни подвизи. Събирахме глинени парченца и се опитвахме да сглобим история – ние малчуганите и те древните неми пазители – живите камъни, си говорехме. В основите им се крие още по-стара история. Те са моста към съвремието ни и носят смисъл. Заредени с послания, с надежди, с любов… Когато обичаш съграждаш и зидаш здраво с камък, за да остане за поколението, което ще създадеш. Когато флиртуваш – редиш пясъчни кули.

Ние сме потомци на древен народ, който с любов е градил крепостта на града ни, надграждал е държавата ни и е създавал държавност и устои. За това сме тук, защото някой е планирал нас да ни има и да продължим делото му. Кой не се е полакомил за земята ни, кой не е грабил и унищожавал в града ни през вековете. Сега пак сме тук, след всяко пепелище сме израствали и ставали по-силни, защото сме Потомци със силна кръв и памет. Забравили ли сме, че сега сме толкова плахи в мечтите си?! Длъжници сме, ако не помним. Неблагодарници сме, ако избягаме и не съградим онова, което с времето се е разклатило и паднало. Сега България има повече от всякога нужда от нас и от нашата памет, от децата ни и от онзи кристал, който съхранява любов, род и родина в сърцата ни.

От дете мечтая да живея в този град… Откакто видях първия изгрев и първия залез, го обичам. Не идвам от друго място – тук съм родена, тук живея, тук се зареждам с любов. Тук съм щастлива.

Силистра е в сърцето ми – тук сърцето ми се научи да обича!

Тук в Силистра до Дунава. Това е сърцето ми, това сме ние. Нужно ни е само да си позволим да обичаме!

FB_baner_ese


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com