Есе „Силистра и младите хора“ от Славяна Йорданова Русинова


Тази публикация е прочетена 4441 пъти!

Далеч на североизток , на брега на величествената европейска река Дунав, се е сгушил един малък, красив пристанищен град –Силистра! Това е моят роден град! Тук съм отраснала, и са ме възпитали в най-ценното- да обичам .
Обичам разходките в най-стария и най-красив за мен, Дунавски парк , слушам с удоволствие изпълненията на Духовия оркестър в центъра на града , обичам да бродя по тихите улици на града.С гордост ме изпълват забележителностите в моя древен град – късноантичната римска гробница и турската крепост Меджиди Табия, а на 16км. западно от Силистра се намира природния резерват „Сребърна”, който е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Край града преминава река Дунав – наша гордост! Реката, която ни свързва с цяла Европа.Протегнала е своите сребърни води , подобно на ръка, протегната за приятелство към народите от двата бряга на реката.Воден път , далечен , вълнуващ , неизвестен. Накъде ще ни отведе той? На запад като много други млади хора от Силистра , или ще бъде красива гледка от нашия дом? Не знам , искам да се любувам на реката , разхождайки се в парка.Да се наслаждавам на красивите залези и да бъда тук, но ме примамват и другите държави, искам да ги посетя и да разбера как живеят хората там.
Всеки човек избира какъв да бъде животът му и не трябва да забравя, че има силата да постигне нещата, които истински желае точно тук, в своя град. Ако всеки поеме своята лична отговорност за себе си, за близките си, за обществото – за начина, по който живее, ще разбере какво е правилно за него и може да го постигне. Защото една от най-важните стъпки в израстването на един млад човек е поемането на отговорност за живота и действията му! Едва тогава осъзнава, че има силата да помага на другите и усеща удовлетворение от този акт. Повечето от половината млади хора у нас поставят като приоритет стандарта си на живот пред образованието.
Този град има всичко необходимо-хубава атмосфера, чудесни хора и много забележителности. Общо взето си има всичко, за да бъде един прекрасен град. Но липсва едно-перспектива за младите хора.
Всеки има мечти. Едни мечтаят да имат семейство,други да имат добра професия, трети пък мечтаят – всичко да им се поднася наготово. Когато ние (младите) завършим своето образование, трябва да има къде да започнем работа, да започнем да реализираме своите мечти. Като дете аз си мечтаех да имам огромна къща с голям двор и басейн, но сега, когато пораснах, разбрах колко е трудно това да се случи. От една страна трябва да се докажеш пред хората, че си добър в своята работа. А от друга разбрах, че в моя град няма добра реализация-няма работни места. В по-големите градове младите хора,току що завършили своето образование, имат по-големи възможности да започнат работа. А в Силистра тези шансове са много ограничени- какво може да работи един млад човек, завършил образованието си? Като сервитьор? Или като продавач в някой магазин? Не –това не са моите мечти и мечтите на моите приятели. Бих искала да се развива промишленост, да има работещи фирми в града ни, места , където младите да се трудят и получават достойно възнаграждение.Аз съм все още ученичка в ХІ клас, нямам идея и не знам кой и как ще промени това положение в Силистра .Обичам родния си град ,искам да остана и да работя тук, но…не виждам къде.
Искам да споделя своите мисли по един проблем , който засяга пряко и мен.Въпросът за различните.
Въпрекиче сме различни в мисленето, поведението и мечтите си, всички ние искаме да живеем в хубав, чист и подреден град край река Дунав – реката, която Христо Ботев и неговата чета пресякоха, за да поведат България към свободата.
Затова еважно да има разбирателство и толерантност между хората в града.Толерантността към различните млади хора е една необходима ценност в отношенията помежду ни, защото тя създава равни възможности и осмисля целите ни. Тя не е само етична категория, но и ежедневна необходимост за всички нас, хората с увреждания. Толерантността позволява в града, където живеем, различния от нас да не бъде изолиран и дискриминиран, независимо от неговото социално положение, жизнен стандарт или професионални възможности. Трябва да приемем смисъла на толерантността и нейното послание към нас като общество. Именно по този начин можем да решим проблема със социалното и обществено интегриране на децата и младите хора с увреждания в нашия град, които търсят своето място и признание наравно с всички останали.Аз не се чувствам изолирана, напротив, уча в един хубав клас , където съм приета от всички , танцувам в ансамбъл за народни танци, пиша ,имам пълноценен живот и вълнуващи занимания.
Затова призовавам всички млади хора да бъдат добри. Да не мислят само за себе си, а и за околните. Нека заедно да помислим как да подобрим възможностите за социално включване на децата и хората с увреждания в Силистра, които също имат нужда от образование, активен живот и търсят своето място и признание в обществото заедно с всички останали. Не бива да забравяме, че тези промени зависят от нашето младо поколение, което сега се ориентира към своето лично и професионално бъдеще.
Мечтата на всички нас, младите хора, трябва да бъде успех в България. Успехът в България означава успех, както за нас самите, така и за другите около нас, защото сме съграждани, защото сме българи.
Всички заедно можем!

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com