Есе „Силистра и младите хора“ от Севиляй Сенаахи Осман


Тази публикация е прочетена 1333 пъти!

Силистра съчетава в себе си 28 села и градове. Намира се в най-плодородната част на България-Добруджа. Създаден е преди около 2400 години като римски крепост Дорусторум. В околностите на Силистра се намира резерватът Сребърна- един от най-ценните резервати в страната. Това е градът с богата и древна история.
Този който никога не е идвал в Силистра го свързва по-скоро с река Дунав. Онези обаче които са посещавали този град винаги се връщат или просто никога не си тръгват. Нашият град може би не е търговски център, но в себе си крие чувство за свобода и желание за сбъдване на мечтите ни. Силистра ражда архитекти, скулптори, илюзионисти, певци като Йълдъз Ибрахимова, футболисти като Венцислав Спасов.
Сега пред очите ми изникват много картини от нашия град, но единственото нещо за което най много желая да ви разкажа е нашата река. Тя е нашата северна граница и нашият извор на радостни мигове. Знам, че имам късмет да порасна заедно с нея и ето защо тя има място там където крия спомените. В Силистра има също така добри училища, спортни зали градини, театри и музеи. Това е лицето което виждат тези които не са прекарали достатъчно време тук. Силистра не е просто една река, една градина, а е нещо много повече и това са хората населяващи този град. Силистра обединява различни хора, но с общи стремежи. Всички ние искаме да живеем в един красив град край река Дунав. Всички ние сме граждани на Силистра и трябва да уважаваме както възрастните така и младите защото бъдещето на Силистра, също и на България е в ръцете на по- младите. Те трябва да бъдат изслушвани, трябва да се помисли и за тях, от какво се нуждаят, какви са техните амбиции.
Аз познавам доста млади хора от Силистра които са с увреждания. Те също имат място и признание наравно с всички останали млади хора. Ние по-младите граждани на град Силистра сме тези които трябва да протегнат ръце към останалите, да им осигурим това което имаме ние- здраве и сила. Знам, че в най-скоро време аз ще трябва да продължа образованието си по-далеч от този град. Вярно е, че младите българи имат мечти и вярват в тях. Но как да постигнат мечтите си вън от България, след като те са свързани точно с нея? Моята мечта например е да стана детска учителка по Български език и литература и да преподавам в училището което съм завършила аз, а именно това е „СУ Васил Левски“ град Главиница. Желанието ми е да ги науча тогавашните ученици на уважение, честност, толерантност и не на последно място да не се откажат от своите мечти.
Много са проблемите с които трябва да се справим, но тяхното избягване няма да ни направи по-добри. Време е всеки един от нас да погледне малко по далеч от собствения си дом и работното място, и да осъзнае, че единствено обединеният народ е силен и може да постигне целите си. Надявам се, че и много от младите хора мислят като мен, защото само с решителност може да се победи негативизмът на днешния народ.
Независимо колко сме различни един от друг всички сме част от този град, това е нашият град. Ние силистренците сме граждани, приветващи новото мислене и промените, но в сърцата си винаги оставяме място за топлината и обичта.

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *