Есе „Силистра и младите хора“ от Мелят Юсеин


Тази публикация е прочетена 11193 пъти!

Моят дом! Красив и нежен, тих и светъл. Моето място! Тук живея, не в града, а в една малка част от нея. В едно притихнало селце, в близост до Дунавския град.
В далечните изминали години, мечтата ми бе една – да се докосна до града. А когато го направих, ми се стори страшен и мрачен, беше потънал в сивота и изглеждаше някак си унил, беше студен към мен. Не ме ли искаше? Или може би аз не го исках? Не бях свикнала с него, нали? Струваше ми се чужд. Гледах го, в среднощните блясъци, когато луната осветяваше и най-мрачните му кътчета и си казвах – “Искам да се върна у дома, в моето малко селце, там където се чувствам безстрашна и сигурна”. Страхувах се от нощите в града, бяха някак си мистични, призрачни и хладни. Защо през нощта градът изглеждаше толкова различен? Очаквах изгрева с вълнение, когато слънцето щеше да освети всичко и внезапно страхът щеше да изчезне. Но онова чувство, че си не на място, оставаше там.
Щастлива бях единствено в моето село. Ставах силна, безгрижна, радостна и спокойна. Моето село е най красивото на света, толкова прекрасно, изваяно от щастливи детски лица. Лъхащо на младост. Пълно с хора с открити лица и открити сърца. Младежи готови за приключения, вярващи в невъзможното, вярващи в бъдещето, вярващи в себе си. Потапяйки се в тази атмосфера, аз знаех, че съм у дома. Знаех, че съм жива, не спях, бях будна и с пълни шепи изпивах сладникавият вкус на младостта. След всеки дъжд, дупките по улиците се пълнеха с вода и кал, а ние крачехме изпълнени с надежда, в хармония със света, без страх от калта. Бяхме пречистени, доволни и свежи.
Но не щеш ли аз пак трябваше да се върна в града, за кратък период от време.Да стана част от него. Отново! Той беше толкова стар и прогонил, изпиваше младостта ми и ме караше да вляза в света на зрелите. А аз не бях готова, исках да бъда дете и да нямам проблемите на възрастните. Всичко около мен лъхаше на старост. И така дните минаваха безкрайни, тъжни и нещастни.
Един ден минавайки покрай мъгливите витрини, обсипани с шарени лампички за Коледа, аз забелязах една дълго търсена книга. Стоеше там и чакаше някой да я купи. Взех я. Знаех, че в нея ще намеря отговорите, които търсех толкова безнадеждно. Седнах в парка с обичайната гледка към сивия Дунав и почнах да чета. Не усетих времето, мина много бързо, и когато спрях да чета, аз бях различна, мислех по различен начин. Разбрах, че съществуват най различни места. Странни, страшни, мистериозни, забавни, чудни, утихнали, грозни. Но всеки сам избира кое да види, дали да види красивото или грозното, забавното или скучното, различното или еднаквото. До този момент аз бях избрала да виждам грозното, но след като осъзнах това, видях колко красив всъщност е града. Събрал в себе си цялата мъдрост, преминал през различни периоди, запазил велики истории. Всяко място бе красиво по свой си начин, ако решиш да го видиш. Отново погледнах сивия Дунав, но този път гледката ми се стори омайна, докато малките снежинки падаха тихо и се топяха безследно. Вече Дунав не беше просто сив, сега имаше чуден лунен цвят. Разбрах, че колкото и да не искам да порасна, един ден това щеше да стане и аз ще бъда готова.
Стоях така, известно време, чувствах душевен мир. Бях щастлива. Бях у дома. Тук имаше живот за мен. Не очаквах да открия това което търся точно в града, но го открих и знаех, че никога няма да го забравя.


Share This:

Comments

comments

One thought on “Есе „Силистра и младите хора“ от Мелят Юсеин

  • ноември 23, 2017 at 16:46
    Permalink

    Браво, хубаво изпипано. Усетих носталгия четейки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *