Есе „Силистра и младите хора“ от Ива Тихомирова Миткова


Тази публикация е прочетена 918 пъти!

Беше един от онези дъждовни дни, през които ставаш от леглото и просто гледаш дъжда, слушаш как тихо си ромоли. Приятно е. Обичам тези дни. Изпълнени със спокойствие. Правя си кафе и си мисля за идната седмица, в която ще се осъществи пътуването ми доТроян. След месец имам изпит и реших да отида в библиотеката, за да си взема материали за четене. Приготвих се набързо и тръгнах. Дъждът продължаваше да се изсипва от небето. Пристигайки пред библиотеката, вече не се радвах на дъжда както от прозореца и избързах да вляза в помещението за да си отдъхна за момент. Мисълта за почивката отново влезе в главата ми. Винаги се вълнувам, когато ще пътувам. Харесва ми да се разхождам в градове и държави, в които не съм била. Изведнъж се замислих за нашия град. Мой роден град. Никога не съм го удостоявала с моето желание да го посетя.Та нали си живея в него. Някак съм го приела за даденост. Недооценен от моя страна. Какво вълнение за всички други градове, а за собствения не? Познавам ли изобщо моя град или винаги съм го пренебрегвала? Сякаш бях на точното място в точното време – библиотеката. Знак, съвпадение, чиста случайност или пък не?! Потърсих книга за историята на Силистра. Реших да се „запозная“ с града ми.
Дуросторум. Преди две хилядолетия нашия град – Силистра е бил крепост , силна крепост, яка крепост. Точно така са го наричали траките тогава с гордост и уважение – Яка крепост. В течение на времето името на града се изменяло от Доростол в Дъръстър, Дръстър, Дристра, Дистра и Силистра. „Непреклонна крепост на българщината!“ Такъв е бил градът тогава – силен, непреклонен, непобедим.
Колко древен град! Град пълен с история, толкова малък и в същото време толкова голям.Това, което е днес Силистра – уютен и прекрасен град, отразяващ се във водите на Дунава, все така величествен и дори леко магичен , заради своето минало. В прекрасния залез и лекия полъх се усеща силата и духът на великолепната Силистра.
Излизайки от библиотеката видях , че дъждът е спрял и слънчевите лъчи се прокрадват из облаците. Запленена от живописното небе отидох до Дунава, за да видя каква приказна гледка, е приготвила този път природата. По път срещам не много хора, което ме кара да се замислям, защо ли младите предпочитат да се установят в големите градове, а не остават в този град, някога наричан град на мечтатели. Ако повече от младите се връщаха след своето обучение, щеше ли да има къде да развият своя талант тук? А защо да няма? Повече хора – повече развитие за нашия град.
За четири години Силистра претърпява 2 войни. Едната на 1 октомври 1940г. , когато български войски слагат край на робството под румънска власт и другата на 8 септември 1944г. , когато Червената армия преминава през града. Това са четири години преминали в епична борба, но със сила и постоянство, със вяра и ентусиазъм силистренските граждани не се предават и побеждават. В първите години на свобода градът е бил много оскъден. Имало е много малко работни места, жилищни сгради , а да не говорим за автомобили. Въпреки трудностите силистренци успяват да продължат да градят и да се развиват. С разрастването на града расте и броя на жителите, а с тях растат новите идеи – културни, социални и исторически. До ден днешен Силистра не е спирала да се развива. Кое я прави толкова уникална? Град, който е основан преди 5000г. пр. н.е. от траките, преживял толкова много борби и трудности, все пак успява да оцелее и до ден днешен. Сега градът е модернизиран, но въпреки всичко е запазил своята древна същност. Всеки един гражданин може да се развива във всяко едно начинание, което е поел. Единствената трудност, която може да срещне е своето желание и вяра. Щом преди хиляди години, в онези трудни времена, силистренските граждани са успели да постигнат толкова много с толкова малко, а сега имаме толкова много – грехота е да не го използваме и да неразвиваме този прекрасен град.
Слънцето залязва, небето е оранжево- синьо. Сякаш огън гори в тъмно сините води. Прелитат свободните птици и дърветата леко поклащат листа.Гледам картина – жива картина. Тази приказна гледка ме оставя без дъх.
На път за вкъщи минавам през Дунавската градина и поглеждам прекрасния парк. Слънцето се отразява в блещукащата, древна река, преминаваща покрай града.
Преди много години, хилядолетия , жителите на града са били борбени, непобедими, следващи своята цел и постигащи най-доброто за своя неописуемо красив град. В днешни времена това не се е променило. Градът е модернизиран, в крак с времето, в което се намира, но съхранил древността и историята си.Жителите са запазили своята сила, непоколебимост, хъс и величие, което ще носят и ще предават дълги години на поколенията.
Силистра – град идващ от вечността, устремен към своето бъдеще. Град изпълнен с живот, привидно толкова тих, но в сърцето си буен като огън. Град , който не е спирал, не спира и няма да спре да се развива. Силистра – непобедимата крепост.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *