Есе „Силистра и младите хора“ от Едже Мустафа Яшар


Тази публикация е прочетена 28151 пъти!

„Силистра – град основан преди 5000 години. Град със силна и впечатляваща история, претърпял много поражения, но все пак е отстоял на всеки един побой. Град като убежище на всеки един от нас. Град, който е дом на различни етноси, народи като всеки един от тях е с различна култура, традиции и обичаи. Град, с който трябва да се гордеем, не защото живеем там, а затова че още по черната му почва пламти онзи огън който разрушава всичко; бълбука онази кръв на дедите ни, борещи да спрат този огън, за да запазят Силистра. Сега всеки от нас, който е пряко свързан със своята история, със своя роден край, трябва да чуе онази тиха песен, която се вее из Силистра. Песента е съчетана от всички викове на борещите се племена, които са искали да превзамат Силистра. Тя(песента) е толкова тиха, мила, успокояваща, не всеки един може да я чуе, не всеки един може да я преосмисли. Да я разберат е способността на онези хора, които имат душа(в прекия смисъл на думата), които си помнят миналото, които са доволни от силистренския живот. Тези, които се гордеят, че са родени в Силистра.” – така мисли старото поколение(поколение от 40-те/50-те години на ХХ век.)
„Силистра – един обикновен град, както всички останали градове в България?! Белязан с малка точица в картата, само и само да покажем, че съществува, че го има. На пръв поглед изглежда малък и незначителен. Град, в който не се случват много неща, като чели е заспал. Има пасивен характер, изостанал от модерното, немислещ на развитието на бъдещето население. Град, в който сме родени, не по наше желание, а по определение на съдбата. Град, в който нямаме бъдеще. Град, който ще го забравим с времето, след като всеки един от нас след определена възраст ще напусне родното си място. Не защото не ни харесва самият град, а заради това че не ни допада стандартът, в който сме принудени да живеем.” – така мислим ние младото поколение.
Скъпи, мили, сънародни читатели защо според Вас младото поколение мисли коренно различно от старото? Сега стоите и дълбоко мислите нали? Не, не го правете, защото отговорът е толкова кратък и простичък. Той е свързан с културата, централния мозък, колективната памет, но най-вече с душата и спомена.
Искам да започна отговора за старото поколение, за тяхната насока на мислене. Предците ни са се борели за всяка една трохичка, за всяко едно парче от родното си място, преливали са толкова много аленочервена кръв, за да я запазят, за да я нарекат „наша собственост, наша земя, в наша отговорност”. Те не само са запазили своя край, но са оставили различни видове доказателства – музеи, паметници и пр., с помощта на които да накарат ние младите да си спомним за онези времена. Те са били традиционни, свещени, може би са се развивали по-бавно в сравнение с днешното, НО са успели много повече дори са оставили следи, които са запазени до днес. Предците ни са знаели как и с какво да се гордеят.
От страна на младото поколение. Ние сме тези, които знаем своята история на части и то с помощта на рамките на спомена, но въпреки това не търсим повече информация. Градът не е в покой, а самите ние сме в покой. Мислим само за развитие, за бъдеще. Забравяме от къде сме дошли, как сме стигнали до тук, дали всичко това, което го имаме е било предоставено наготово на предците ни. Ние не знаем какво е душевна гордост, за нас гордостта е само ако се възкачим с едно стъпало, само ако подминем, претъпчем някого. Затова онази тиха, мила песен ние дори няма да я усетим и поради което няма да се гордеем, защото не знаем как и точно с какво. А повече и повече ще се стремим да се „отървем” от него, да избягаме от родния си кът.
Всеки един от нас(от младото поколение) се олаква: „Защо Силистра е толкова изостанала?, Защо не е толкова модерна и мощна, както другите градове в България?, Защо в силистренските училища преобладава турското население, а самите силистренци са извън града?, Защо няма построени предприятия за населението?, Защо културните институции не се посещават от младото поколение и пр.” Ние не правим нищо за Силистра. Живеем, с това което ние е предоставено, без да падне някой малък пот от челото ни, но се оплакваме от всичко, дори от това което го имаме. Ние сме тези, чрез които Силистра съществува, но сме и тези които разрушават атмосферата на града и после „бягат”, като чели сме безгрешни, нямаме вина за случващото се.
Защо Силистра преди 70/80 години е била мощна, с многобройно население, а сега вече се разпада? Защото преди половин век хората са били един колектив – душевни, имали са единство, борели са се заедно, всичко е било взаимно – добро и зло. А не като нас алчни, индивидуални, всеки мислещ само за себе си.
Ако продължим младото поколение да сме такива, каквито сме сега Силистра може да я няма след век, два.
Като поука – не си забравяйте миналото. Не бъдете отделни индивиди, бъдете колектив, вървете ръка за ръка, за да Ви бъде силата по-мощна. Като пример вземете предците си, които са били достойни, отстояващи на думата си, те ще Ви дадат стимул. Вътре във Вас да живее традиционното, което да подпомага развитието на града, успоредно и Вашето.


Share This:

Comments

comments

2 коментара за “Есе „Силистра и младите хора“ от Едже Мустафа Яшар

  • ноември 23, 2017 в 12:44
    Permalink

    Прекрасно е!

  • ноември 26, 2017 в 2:00
    Permalink

    Браво.Толкова хубаво е написано,че създава у човек усещането,за нещо велико,огромно,величаво…Още от самото начало те грабва с кратката история и с въпросите”защо”,”защо”..те вкарва в реалността.Хареса ми

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com