Есе „Силистра и младите хора“ от Дженгиз Гюнай Хюсеин


Тази публикация е прочетена 1999 пъти!

Силистра-един влак, тръгнал още от Древността, отстоял на променящото се време и успял да пристигне в наши дни. А младите хора са „горивото” на този влак.
Един исторически град, основан още отпреди хилядолетия, град със славно минало и светло бъдеще. Дръстър – средновоковното име на града, е бил дом на най-различни племена и народи, които го превърнали в силна и добре укрепена крепост. Това е кратка история на града, а сега нека се върнем в настоящето.
Какво означава за мен Силистра?
Това е един приказен град и както в приказките, кралството е домът на принца, неговото минало, насточще и бъдеще, мястото, където е прекарал по-голяма част от живота си и онези незабривими мигове, които впоследствие се превръщат в топлещи сърцето спомени. То това е и за мен Силистра. А може би и за много други.
По години може да е стар градът, но именно младите хора и техният динамичен дух го правят млад. Мечтите, амбициите на младото поколение изпълват въздуха с надежда и блян. Река Дунав става по-игрива, когато паркът, който се намира до нея, е пълен с хора и отвсякъде се чуват веселите звуци на децата и песента на птиците.
Градът не е една от най-богатите, нито една от най-големите, но какво е материалното в сравнение с духовното, с вярата и волята на хората, какво значение има площта, след като жителите са с големи сърца.
„Градът това са хората” – Тибор Фишър. И тъй като живеем в XXI век, всички хора в България са свободни и ние, младите вървим смело към бъдещето. Но къде се намира то? Тук, в нашата красива и плодородна земя или в така наречената „чужбина”. Много от младите хора отиват в чужбина с надеждата, че там ще изкарат „своя хляб” и ще преуспеят. Но едно дръвче може ли да расте и да се развива далеч от корените си? Може ли да живее далеч от родното слънце, родната земя и „топлия” въздух? Всеки млад човек, който напуска Силистра, а и България, оставя част от себе си – безгрижното детство и „онова” дете, майчината ласка и бащиното огнище. Взема със себе си само спомена за една държава, намираща се на изток от Запада, държава, която е толкова близо, но и толкова далеч.
А всичко може да изглежда по-различно.
Решението на тези проблеми, не е в бягството от тях, а в куража да се изправиш лице в лице с тях. Заедно можем и както гласи една стара народна поговорка: „Сговорна дружина планина повдига”.
Бъдещето на Силистра – това са младите хора. Едно дърво расте нагоре и все по-нагоре, благодарение на младите си клони. Чрез тях то се подмладява и се извършва процеса фотосинтеза – дървото дава нещо на околната среда, а в случая кислород. Ние също сме младите клони на нашето дърво Силистра и заедно можем да достигнем до нови висоти и успехи, да дадем нещо на обикалящата ни среда, на България, а защо не и на света?
„Да направиш повече за света, отколкото той за теб – това е успех.” – Хенри Форд. Ние не трябва да чакаме просто ей така животът да ни поднесе големи възможности в „златна тепсия”, а трябва сами да си ги създадем. Естествено е, че пътят към успеха не е лесен и пред нас ще има трудности и изпитания, но чрез волята и упоритистта си ще ги превъзмогнем. С всеки малък напредък, ние се доближаваме с една кразчка към успеха, а чрез успеха ни ще просперира и Силистра.
Силистра е един кът от красотата на света и всички ние сме част от тази прелестна картина, изпълнена с хармония и надежда. С увереност и воля, ние ще успеем да сбъднем мечтите си. С нашето съдействие и труд, градът ще стане още по-добро място за живеене. Нека заедно го направим!

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *