Д-р Илко Семерджиев: Наясно сме с проблема “Спешна помощ” – хората ще имат по-бърз достъп до нея


Тази публикация е прочетена 1448 пъти!

Наясно сме с проблема “Спешна помощ” – хората ще имат по-бърз достъп до нея, бе категоричен пред БГНЕС служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев.

Той потвърди, че за нея са предвидени доста средства предимно – за закупуване на апаратура и техника, включително и на линейки, за подобряване на условията за работа на лекарите, за по-качествена помощ към болните, за обновяване на сградния фонд.

По-труден за разрешаване от служебния министър е невралгичният въпрос със заплатите на лекарите специалисти. За съжаление, за бюджета на „Спешната помощ” министерството на здравеопазването няма думата, защото е приет в края на миналата година. И трябва да се изпълнява, макар и със стискане на зъби, защото разпределенията на средствата са направени, а без действащ парламент няма как да се променят числата.

Не само ние, но и обществото се сблъска с още един проблем, който е извън нас – агресията, която се проявява спрямо лекарите от спешната помощ, напомни д-р Семерджиев. Но не адресира мерките си навън, а смята, че ако системата да работи добре, няма да предизвиква и недоволството на хората – били те болни, или близки на болните. Макар че в такива гранични състояние, когато човек има нужда от незабавна помощ и внимание, всичко опира до култура и възпитание. Не е нужно да се казва буквално, но май се налага – лекарите отиват на повиквания, за да помагат, а не за да бъдат унижавани, обиждани или бити. Особено, ако самите те не са дали повод за такова отношение.

По данни на НЗОК през ноември 2016 г., когато е въведен пръстовия отпечатък, разходите са със 112 хил. повече, декларира д-р Семерджиев. През януари са направени около 50 млн. лв. допълнителни плащания, които да компенсират това, което не е разплатено за 2016 г. , а за февруари т.г. са предвидени в НЗОК още 20 млн. лв. допълнително за извършени надлимитни, но незаплатени средства, уточни той. Т.е. само за два месеца ние компенсираме тъй наречените икономии, които не съществуват, с нови 72 млн. лв. Това напълно опровергава тезата, че на ден се спестяват по 1 млн. лв. от пръстовия идентификатор. Има ли учудени?

Данните показват също, че разходите за дейността на болниците като сума са били занижавани от страна на НЗОК, защото в края на декември 2016 г. са взели решение, с което са ограничили и без това ограничените лимити – средно между 5 и 15% за различните категории болници. Това означава, че е направен опит изкуствено да бъдат намалени плащанията, за да се отчете резултат, който фактически не съществува.

Друга, труднопроходима джунгла в здравеопазването е нормативният хаос, оставен в наследство. Всъщност, това най-много е шокирало служебния министър на здравеопазването Илко Семерджиев.

Числата са показателни – 31 оспорени нормативни акта, които касаят медицинската дейност, 8 са тези, които касаят общественото здраве и трябва да бъдат издадени, но не са, 15 са други актове, които предстои да бъдат издадени, за да коригират медицинската дейност. Те са 15 нормативни акта. Звучи скучно и сухарски, но по един обясним път директно рефлектира върху пациентите. В тяхна вреда, разбира се.

Нещо подобно е и за медицинските стандарти – от 53 общо издадени в съдебна процедура за отмяна са 16. 10 са с постановено решение за отмяна на първа инстанция, един – с постановление за частична отмяна, други 2 – с постановление за прекратяване и 3 стандарта са насрочени за заседания през 2017 г. Е, като имаш спънат кон – къде отиваме?

И нещо задължително, което трябва да се направи – да се възстанови договорното начало между НЗОК и Българския лекарски съюз. За да може още тази година, за разлика от миналата, да имаме Национален рамков договор, напомня служебният министър. А не – едностранен административен акт. Срокът ни е 1 април т.г. и вярвам, че ще се справим, заяви д-р Семерджиев. Лекарите вече са заявили своята подкрепа за това. През април следва подписване на индивидуалните договори, а през май очакваме да се появят резултатите, потвърди той.

Предстои да се решава и въпросът със специализациите на лекарите у нас, макар че технологичният срок за промени в наредбите е доста дълъг, а с приоритет ще бъде промяната в оперативното управление.

За да се подобри финансовото състояние на болниците, както в големите градове, така и в малките населени места, на първо място трябва да се върви към възстановяване на класическия принцип за здравното осигуряване, т.е. да се плаща там, където се върши работа, а не просто да се бюджетират структури.

Убеден съм, че здравната карта се чертае от пациента, а не от администрацията. В България има свръхразвита здравна инфраструктура и когато пациентът има право да избере къде да се лекува, т.е. на кого да се довери, средствата за неговото лечение трябва да отидат точно там, където той е избрал, категоричен бе д-р Илко Семерджиев. /БГНЕС

БГНЕС


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com