Д-р Десислав Тасков: Системата на здравеопазване работи главно заради морала на лекари и сестри


Тази публикация е прочетена 1108 пъти!

Д-р Десислав Тасков е роден през 1972 г. във Варна. Завършил е Четвърта езикова гимназия и Медицинския университет в морския град. Специалист по урология. Работил е в МБАЛ „Св. Анна” и в онкоболницата „Д-р Марко Марков”. В момента практикува в СБАЛ на онкологични заболявания гр. Варна. На последните парламентарни избори бе в листата на БСП във Варна. Владее английски, испански и руски език.

–       Д-р Тасков, скоро отбелязахте професионалния празник на здравето и на всички, които се грижат за него. Как посрещате този ден?

В частност го посрещам като всеки един работен ден. Разбира се с удовлетворение от работата ни, но и с всички проблеми в българската здравна система. С неравенството. С недостойното заплащане. Всички проблеми, които през годините се задълбочават. Днес виждаме, че здравният министър твърди, че “безвремието” в системата  ще бъде променено. За мен това е не безвремие, а лоши времена за здравето на нацията. Време, което изкара здравните специалисти по улиците с плакати „Милост за милосърдието”.

–       Всъщност, докато сестрите са по улиците на протести, Българският лекарски съюз се обяви против исканията им.

Българският лекарски съюз е съсловна организация. В нея всички сме задължени да членуваме, за да практикуваме професията си. Добре е ръководството на Българския лекарски съюз да не забравя, че е организация, която има дълга да представлява цялото съсловие, а не само работещите в големите частни болници. За мен противопоставянето на медицински специалисти – лекари срещу сестри е низост. Няма как да противопоставиш лекари срещу сестри, които по презумция работят заедно и са екип, от който зависят здравето и живота на пациентите. Ето защо аз не споделям мнението на Българския лекарски съюз и твърдо се обявявам в подкрепа на медицинските сестри. Не трябва да забравяме, че медицината и здравеопазването никога не са били предназначени за услуга на някаква елитарна част от обществото. Медицината и здравеопазването са възникнали, съществуват и ще се развиват, за да служат на цялото 
общество. Затова я има тази наука. Това я прави все по-значима и необходима. Още повече, че всеки от нас може да бъде пациент.

–       От години слушаме за здравна реформа. Какво се случи до тук по нея?

–       Аз лично дори не бих си позволил термина реформа, защото положението е нетърпимо. Остойностяването на труда на лекари и медицински сестри е много важно, но за това болниците трябва да спрат да бъдат търговски дружества. Трябва да се отстранят лимитите. Върховен 
цинизъм е да се поставя лимит за прием, за палеативна помощ. Особено това важи за онкоболните. Това общо усещане за несправедливост и за нееднаквост, което разделя по райони обществото е недопустимо. Уморихме се от обещания, говоря като лекар – като един от многото, мислещи по този начин. Ние не можем да продължаваме да съществуваме, камо ли да се 
лекуваме в система, в която 50 % от средствата излизат от джоба на пациентите. Вярвам, че идва времето за промяна на всичко това. Тук не говоря от името на една или друга партия, а смятам, че говоря от името на всички. Време е това да бъде поето като национален ангажимент и 
най-после да се случи. Сдружението на общинските болници също е против целенасоченото разделение в съсловието. Знаете ли, че сестрите в болниците получават в пъти по-ниски заплати от една сестра в детска градина или ясла. Това е обидно. Безобразно е и защото законът не 
позволява на общините – дори и да имат възможност, да увеличават заплатите в общинските болници.

–       Наскоро стана ясно, че в бюджета е заложена целева субсидия за общинските болници.

–       Да! Правителството обеща 18 млн. лв. за общинските болници, с които да се увеличат заплатите. До днес – 7 април, не сме получили и стотинка от държавата. Говоря като управител на общинската болница в Каварна. Силно се надяваме широко отразената през медиите подкрепа, да се случи. Няма да спра да припомням, че общинското здравеопазване е в най-неравнопоставена ситуация спрямо болниците в големите градове, университетските и частните болници. Именно общинските болници поемат най-ниско оценените клинични пътеки и освен здравни има и най-силно изразена социална роля. А именно приемат пациентите, които нямат възможност да стигнат до големите лечебни заведения. В момента цялата система работи единствено заради морала на здравния работник – в лоши условия, неостойностен и неоценен труд, ниски заплати.

–         Какъв е Вашият поздрав към колегите Ви?

–       Поздравявам колегите за достойния труд, за десетките и стотици спасени човешки животи. За това, че не се поддават на апатията и безверието и продължават да работят тук. Още древните са казали „че здравето е по-ценно от най-голямото богатство“. И точно това е нашето призвание. Призванието ни да пазим живота, да даваме надежда, да помагаме на хората да бъдат щастливи.

 

Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com