Духът на Силистра: Старите кръчми…


Тази публикация е прочетена 2963 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата от спомени и разкази от историята на града на Марин Минев-Джона за знакови заведения, институции, сгради, улици и личности, останали в историята на Силистра. Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“.

***

Старите кръчми на Силистра, дето вече ги няма

Марин Минев
Марин Минев

Марин МИНЕВ-Джона

Кръчмата. Добрата стара кръчма. Хралупата, пощата и университетът на мъжа. При кръчмата всичко е ясно. Жената знае къде да те търси. Ако не си й много притрябвал и се върнеш късно, тя не си мисли глупости, че някъде си постлал семейното знаме или си крадял от честта на семейството. Нека сега с умиление да Ви припомня старите кръчми в Силистра, дето вече ги няма.

Ресторант „Златна Добруджа”

Беше представителен за града ни. Отбрани питиета и мезета. Каниш гостите и семейството си на вечеря. Хапвате, запознавате се с други хора,танцувате някое танго под съпровода на оркестъра на ресторанта.Там ходеше елита на града ни.Управителят,бай Ангел Сиромашков, те посреща на входа и те изпраща до масата,а там те чака бай Калуш,келнера,който както сам казва за себе си „ е инженер на човешката душа.Учил съм психология на клиента – казваше той – важното е така да се настроиш,че да влезеш в неговата кожа,от вратата да го прецениш и да му уйдисаш елегантно.Например можеш да разбереш дали е язваджия и да не му предлагаш люто.И друго – на клиента не бива да се досажда.Бай Калуш знае какво си пил предната вечер,какво си ял. Ако нещо не си в ред,знае с какво да отпочнеш,каква да ти е втората чашка.Ако закъсаш на приказка,той знае къде сте спрели снощи,подсеща те и разговорът тръгва.Той не пушеше,но в джоба си винаги носеше цигари и огънче.И така си върви животът…В цял свят „хората си отиват,кръчмите остават.” Тук – обратното.Климата на ресторанта го даваха чистото вино,точните сметки и добрите мезета.

Бирхалето

Там димът от цигарите не можеше да излезе от вратата,защото се плетеше по мустаците – пак приятели ,интелигентни пиячи.Никакви скандали.Интелигентните си говорят за ума на нацията,работливите – за работа.Там те посреща бай Коста,хем управител,хем келнер,хем готвач-типичен представител на занаята.При бай Коста ходеха всички.Нямаше навлеци,нямаше опасност да ти надпише в сметката,беше приятно заведение. И виното му беше хубаво,а заведение без наливно вино и „чирашки пелин” не ставаше.Ценителите пиеха виното чисто. „ Не разваляй хубавото вино с лимонада и красивата любов с брак” ни съветваше бай Коста.

Механата

Там ходехме,когато ни се приядеше топла скара с хубаво вино.Управителя,бай Васил, ни настаняваше на маса,най-далеко от народния оркестър.Има няколко начина,за да разберете коя кухня ще направи комплимент на стомаха ви и празникът на тялото ще се слее с този на душата.И особенно ,ако в тази кухня главен готвач е бай Игнат.Той правеше кебапчета като лимонадени шишета,кюфтета – главата на готвача,а не като днешните – сълзата на готвача.И след такава вкусна вечеря и хубаво вино сладките приказки сами тръгват.Песните също.”Ракията да е синджирлия – като разклатиш бутилката,отгоре да се образува синджир,а виното калпаклия –като се налива в чашата да образува пяна като калпак” – ни поучаваше нас младите бай Васил.

Аперитив „България„

Там ходеха предимно журналисти от вестник „Силистренска трибуна” .Техните компании бяха винаги най-шумни и най-весели.Най-високо се извисяваше гласът на бай Андро. Лакърдиите вървят една след друга и градусът се вдига. Не алкохолният – оня „другият” градус. Градусът на настроението. Следващата маса – пълна с бради. Сигурен съм,че ако някоя муха се забие в тези аксесоари за гениалност,без бръснене не биха я открили. Художници. На масата има скици, ракия и върви разказ за риба. Тук всяка маса си има свой свят. Тук нещо започва и нещо продължава.

Клуб на дейците на културата

„Заведение в което има напитки и мезета на достъпни цени с приятна музика и приятни един на друг хора”. Определението не от речника за чужди думи, прави ги г-н Любен Данев-известен театрал и бохем, лека му пръс. Ако имаше университет по кръчмарство,бай Любо би трябвало да е професор в него.”Хубаво е,казваше той, да събереш нормални, интелигентни хора на едно място. Да се получи атмосфера,където човек да си почива като вкъщи,а да е сред свои”. И тук заведението е пълно. Художници,фотографи,артисти,писатели и журналисти – почва приказка, мохабет. Стари лафове, стари смешки – отиграни .Съседната маса –студентки. Женска маса. Исе смесват двете компании, и се сбива „Бон шанс” с аромата на свински крачета и топла пастърма . Идват закъснели. Нямат места-сядат по стъпалата с чаша в ръка. Това сближава, замирисва на приятелство. И неусетно навън утрото се е пръкнало.”Ако някой е искал да види утрото,то значи му е било нужно”-беше написал на гърба на една цигарена кутия „Слънце” известен столичен поет гостувал в клуба. Още я пазя. В разкошната вечер леко къкри приятна музика. Частици от душите на всички ни хвърчат наоколо. Те лъщят из въздуха над главите ни. Смесват се шарени и трептящи – фантастично красивите искрици от внезапен мимолетен фойеверк – невидим за другите. В светото писание е казано да не се тревожим за утрешния ден, той си е отделен за себе си. Наистина какво ли би станало с теб, ако се вторачиш умислен към вечно несигурното утре, към догодина, към болестите, старостта и смъртта? И заради това пропуснеш така щастливите часове на днешния ден,който Бог ти е подарил. Наистина трябва да си идиот!
Такива ти ми приказки си говорим с г-н Йордан Маринов, художник , известен бохем от града ни на чаша добро домашно вино.”Ти знаеш ли какво е Юз-че?”-пита ме той.Вдигам рамене. Едно време питието се сервираше в такива чаши,юзчета .Аз обаче откъде да знам. Днес истински кръчми няма !!!


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com