Духът на Силистра: Самотникът домнул Бочев


Тази публикация е прочетена 1676 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови личности, институции, сгради, улици, събития, заведения и др., останали в историята на Силистра. Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“ и се поддържа от Марин Минев-Джона.

***

Стефан Бочев
Стефан Бочев

Стефан Бочев: Самотникът домнул Бочев

Една от колоритните личности на Силистра, учителят Стефан Станев Бочев / 1910 – 1970 /, все още живее в спомените на своите приятели и съграждани.

Ето какво разказва за общуването и приятелството си с него художникът Йордан Маринов:

„Зад привидната грубост на Стефан Бочев стоеше един крехък и романтичен човек, със свой поглед към света. Самотник, единак, но жаден за живот. Мразеше самотата, но в крайна сметка я приемаше като обреченост. Беше поет, възхищаваше се от природата, небето, облаците, звездните нощи на пролетта и лятото. Есента му носеше меланхолия, а зимата усещаше като тягостна самота. Нуждаеше се от внимание до болезненост. Искаше да има приятели , с които да споделя, да им се доверява. В миговете на откровения Стефан бочев се превръщаше в есно голямо и учудено дете, което разказваше поетично за своите съкровени вълнения. Беше влюбчив, ревнуваше платоничните си любови, дори и ученичките от повериния му клас. Имаше чувство за пълноценност само като учител и класен ръководител. Казваще, че има стойност в обществото поради факта, че родителите искат съвети от него за децата си, а пък той е особата, която опекунства над тези деца.
Разказът ми е спорадичен, мозайка от спомени. Първо бях негов ученик в прогимназията „Стефан Караджа” за много кратко време, после в Първа гимназия „Св. Климент Охридски” ми преподаваше психология. Безкрайно интересни уроци, богати с примери и съпоставки – спомня си Йордан Маринов. Няма да забравя урока на тема „ възприятие”. За да илюстрира многостранността на възприятията, той даде пример с ябълките за продан и как тези ябълки по различен начин въздействат на тези, които ги възприемат. Лакомникът желае да ги изяде, търговецът – да ги продаде с печалба, а художникът да ги нарисува.
Много по-късно, през 1957 година, когато завърших Художествената академия, бях назначен като преподавател по рисуване в Педагогическото училище. Тогава станахме колеги. Започна голямото ни приятелство, което продължи до смъртта му.
Бочев често беше в компания с мен, Драгомир Панов и братовчед ми Митко Чокера. Излизахме на розходка по центъра на града, „стъргалото”, ходехме по заведения. Гостуваше в бащиния ми сом. Хапваше с охота ястията на майка ми, които му напомняха за отминали години, когато и той имал домашно огнище и грижи около себе си. Харесваше му бял боб, двойно изпържен, баница, пържени пиперки, богато гарнирани с домати, чесън, сирене и други подправки. С мен и братовчед ми понякога идваше на риболов в местността срещу остров Чайка. Там бъдещите ни съпруги му приготвяха за хапване изпържена до червено риба и традиционните пиперки.
Обичаше нощните разходки из притихналия град. Тогава чувството му за поезия вземаше връх. Имаше си по онова време „изгора”. В късните вечерни часове казваше : „Хайде да минем под прозореца на моето гълъбче”. През една такава вечер това се повтори няколко пъти. Домнул Бочев носеше шлифер. По негови думи шлиферът бил универсална дреха за всички сезони. Собственият му шлифер бе загубил всякакъв понятен цвят, освен това беше покрит с мазни петна. Тази универсална дреха той наричаше „маслобойна”, и твърдеше, че маслените прибавки към нея топлели по-добре. Оприличаваше жените с ангели и никога не говореше вулгарно за тях. Колекционираше писалки, лули, цигарета, запалки и значки, но най-голямата му страст си останаха книгите и свещеният за него храм – библиотеката. Той беше личност самотна, оригинална и нестандартна, понакога ексцентрична. Искаше да живее с пориви, но животът някак си го смаляваше. Струва ми се, че остана неразбран, видян само от едната страна. Ще го помним като непоправим романтик”.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com