Духът на Силистра: Някогашната прочута Рибарска махала /Чеир маала/


Тази публикация е прочетена 2675 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата от спомени и разкази за историята на града от Марин Минев-Джона за знакови заведения, институции, сгради, улици и личности, останали в историята на Силистра. Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“.

***

джона-150x150-1Духът на Силистра: Някогашната прочута Рибарска махала /Чеир маала/

Марин МИНЕВ

Хваната като в сертме, в северозападната част на Силистра,между Дунавската градина и Автогарата, тя пленява с романтичния си дух и душа. Монотонният шепот на реката само ни напомня, че не всичко е тленно и понякога времето спира. Независимо от историческите моменти, които е преживяла в Чеир маала, рибата винаги е била на пиедестал.
„По – добре лодка да те клати, отколкото трактор да те друса„ – философски разсъждаваше Данчо Топуза, най-стария рибар, и отпиваше един голям гълток ракия от бутилката, която стоеше винаги до него в лодката му. През 50-те, 60-те години на миналия век с рибарлък се изхранваха цели фамилии в Чеир маала. Във всяка къща имаше лодка. Тук още помнят рибари като Васко Комата, Петър Петров–Жак, Андрей Ласло–Бондоя. В махалата живееше един ходжа, който разваляше магии и правеше муски за забременяване. Пред портата му имаше опашка от народ.
Рибарското тържище бе в двора на сегашното „Топливо”, а лодкостоянката е действаща и в момента. В махалата има само четири улици:„Лом„, „Старо село”, „Дунав” и „Белица„. По която и да тръгнеш – ще те изведе до брега на великата река. Вечерите тук бяха весели и шумни. Цялата махала миришеше на пържена или печена риба, а въздухът бе пропит с миризма на мента и мастика. Рибарите бяха пиячи-професионалисти. В горния край на махалата запяваха песен, а в долния я припяваха и довършваха. Цялата махала пееше. Рибарите умееха да се веселят. А когато има градус, има и радост – е казал народът.
Днес в Чеир махала е тихо и спокойно. Повечето къщи са пусти и саморазрушаващи се. Няма я глъчката по улиците. Рядко се виждат деца. Старите рибари ги няма вече на тоя свят, но спомените за тях са още живи. Липсва оня романтичен дух, свързан с аромата на бащин дом.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com