Духът на Силистра: Лятното кино


Тази публикация е прочетена 2332 пъти!

Уважаеми читатели,

от днес сайтът “Уеб Силистра” започва да публикува една интересна поредица, която ще премине най-общо под мотото “Духът на Силистра”.
Неин автор ще е Марин Минев-Джона, който ще ни разкаже за духа на старите улици в Силистра, за някогашните легендарни кръчми, прочути наши съграждани и т.н.

Марин Минев за авторската си поредица в “Уеб Силистра”: “Хубаво е да сториш своето – да подредиш и покажеш историята на своя град. Архивните снимки говорят много за живота му, защото те са самия живот. Силистра! На пръв поглед – една естествена промяна. Животът тече, годините минават, всичко се променя. Вечен кръговрат. Сложна, драматична, а и динамична е историята на Силистра. Вече 1900 години той живее със своите проблеми и дълбочината на битието. Нека отключим съкровищницата и натрупаното богатство – архивните снимки. В новата поредица на сайта “Уеб Силистра” ще се постаря да покажа оная Силистра, галеща Дунав, с целия си блясък. Силистра – от тук започва България!”

***

Духът на Силистра: Разходка във времето
ЛЯТНОТО КИНО

Марин МИНЕВ

Марин Минев
Марин Минев

С носталгия си спомням за лятното кино в Силистра. Построено през далечната 1959 година,то затваряше комплекса от киносалони в Дунавската градина на областния град. До него бяха кината „Доростол” и „Култура”, а между тях – Военният клуб, където събота и неделя се провеждаха големи вечеринки.
Лятното кино отваряше врати към 24 май, та чак до късна есен. Там гледахме много развлекателни филми и особенно военни, съветски, от Втората световна война. Най-много ни харесваха югославските партизански филми. В тях много се стреляше и ние им казвахме „бойни” филми. Сега си спомням за „Саша”, ”Капитан Леши”, ”Единствен изход”, ”Козара”, ”Мостът на кота 612„ и много други от сръбската съпротива. Западната ни съседка успешно съчетаваше антифашистката героика с Балканската душевност и тази сплав се изля в култовата на Бата Живойнович фраза „Е**ем ти майку фашистичку”. Бата беше истински пич. Преди години попаднах на някакъв преглед на балканските филми. В тях продължаваше да се пуца, само че този път жертвите не бяха фашисти, а граждани на бивша Югославия.
Ярко си спомням и индианските филми, производство на ДЕФА – ГДР. Бате Гойко Митич – индианецът от Черна гора, участвал в „Синовете на Великата мечка”, ”Оцеола”, ”Текумзе”, ”Кръвни братя”, ”Апахи„ и много други. Няма да забравя една весела история от лятното кино тогава: Бате Гойко прегръща една млада индианка, а тя се дърпа. На първите редове, седнали на земята, имаше много циганета и едното викна към индианката: ”Дай му ма, не го мъчи!”, а другото до него го сръга и му се скара: ”Мълчи, бе, Сали, бате Гойко си знае работата”.
А индийските филми нямаха край – ”Майка Индия”, ”Господин 420”, ”Бродяга”, ”Слонът моя приятел” и още много други . Цялото кино ревеше и сополявеше по време на прожекциите.
Кинооператор беше Дануц – стар ерген и страстен любител на чашката. Румънец. По време на прожекция ядеше диня или семки и улисан във филма плюеше семките през малкото прозорче на кинокабината върху гърбовете и пазвите на зрителите, като предизвикваше с това огромното им възмущение. Беше много слаб и стомахът му се здрависваше с гръбнака. Нямаше приятели, но пък беше много добър радиотехник и оправяше на познати радиоапаратите и телевизорите им, а парите, получени за това, обръщаше в мента и мастика. Ходеше из града със закачен поглед на миглите. Знаеше всички филми наизуст, даже имитираше и главните им герои.
В лятното кино, като ученици, си правихме срещите и черпехме гаджетата „с по едно кино”. А то беше само 25 стотинки!
Ех, няма го вече доброто, старо лятно кино в Силистра! С тия съвременни мултимедийни системи всеки си има кино вкъщи.
На кой му е до лятно кино и въобще – до кино.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com