Духът на Силистра: Къщата на д-р Тодор Чакъров
Тази публикация е прочетена 3453 пъти!
Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови личности, институции, сгради, улици, събития, заведения и др., останали в историята на Силистра. този път ви предлагаме историята на една емблематична къща с оригинална архитектура, оцеляла до наши дни.
Източник – сайтът stsrasilistra.com
***
Духът на Силистра: Къщата на д-р Тодор Чакъров
Намира се на улица “Цар Шишман” N 18, в центъра на града, зад хотел “Данубе” до Райфайзенбанк. Строена през 1936 година, къщата е на три етажа и има 240 кв. метра жилищна площ. Разположена е на две улици и срещу малък площад. На първия етаж са били кабинетът на доктора и чакалнята за пациенти, на втория -жилищните помещения, а на третия – две тавански стаи с голяма и кокетна тераса. Къщата, е създавала необходимия комфорт за работата и живота на притежателя си.
Тодор Чакъров е роден през 1895 година в село Бабук в семейство на дребен земеделец. Той е най-голямото от петте деца и е постигнал най-голям успех в живота си. Преди да стане лекар, Тодор Чакъров завършва военно училище в София и като офицер участва в Първата световна война. По-късно, след настъпването на мира, по собствено желание прекратява офицерската си кариера и записва медицина в Букурещ. Лекарската си практика в Силистра започва през 1927 година. По това време тук вече са властвали румънците и един български доктор е бил добре приет от местното население.
Този факт има връзка със следващите разсъждения, от които ще стане ясно как един образован човек може да просперира за твърде кратко време, дори и в условията на национално подтисничество. На деветата година от лекарската си практика д-р Чакъров вече е имал пари да построи тази къща в “сърцето” на града. И не само това, през същия период той си купува и рентгенов апарат (национализиран е след 9. IX. 1944 г. заедно с рентгена на д-р Златаров), доста скъпа вещ, за каквато съвременните силистренски лекари не могат и да мечтаят. Пак през това време семейството на д-р Чакъров се сдобива с 14 дка лозя в околностите на града и с три масивни магазина близо да къщата му. От магазините сега е реституиран само единият, другите два са съборени и на тяхно място е вдигнат хотел-ресторант “Златна Добруджа”.
Логично е да се предполага, че всичко това д-р Т. Чакъров е постигнал сам, тъй като родителите му, дребни земеделци, са били ангажирани с отглеждането на четирите по-малки деца. Не трябва да се търси причината и във високото заплащане на медицинските прегледи, тъй като спомените за доктора са като за народен човек. А и едва ли един начинаещ лекар може да си позволи висок хонорар, тъй като логиката тук е желязна – първо създаваш име и популярност, а всичко останало е след това. Просто условията на тогавашната пазарна икономика са били такива – онзи труд, който е бил необходим и търсен, се е заплащал добре.
Съпругата на доктора Милка Чакърова също е образована жена, тя е била помощник-фармацевт и е завършила в Букурещ. Но малко е работила по професията си, повече време е била вкъщи и се е занимавала с обществена дейност. Тя е била активистка на женското дружество “Доброжелателка”, което е имало пансион за момичета. В него са били приемани победни български момичета от селата около града и там те са получавали някаква женска професия, предимно шивачество, бродерия, готварство. Активистките на това дружество са били жени на заможни силистренци (в Силистра е имало още две такива дружества) и вероятно Милка Чакърова е била доста изявена сред тях, защото след 9 IX 1944 г. тя е имала доста сериозни проблеми с представителите на новата власт и в онова мътно на смяна на режимите време за нейното освобождаване изключителна помощ е оказал адвокатът-комунист Драган Бобчев. Години след това Милка Чакърова е получила благодарствена грамота от Комитета на жените за активната си дейност. Това е било след времето на първата ярост срещи заможните хора,когато станало ясно, че всички богаташи били „народни изедници”.
Приятелският кръг на д-р Чакъров е бил от разнообразни хора интелигентни и образовани хора, но и обикновенни хора. Той е обичал да се завърне в Бабук, за да си спомни за детството със своите братя и връсници.
В 1953 год. След като заемал длъжностите началник на поликлиниката и началник на Народното здраве в Силистра, той се разболял (бил е страстен пушач) и се пенсионирал. Починал е през 1970 год.
От построяването на къщата в нея живечт рода на Чакърови, като след смъртта му в нея остава да живее семейството на сина му.
