Духът на Силистра. Жреци в бяло: Д-р Стоян Панов


Тази публикация е прочетена 2550 пъти!

Уважаеми читатели,

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови заведения, институции, сгради, улици и личности, събития и др., останали в историята на Силистра. Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“, която се поддържа от Марин Минев-Джона.
В няколко поредици ще ви припомним за именити лекари, останали завинаги в историята на града. Поредицита ще премине под общото мото „Жреци в бяло” от книгата на Иванка Христова със същото име – “Жреци в бяло”.

***

Д-р Стоян Панов
Д-р Стоян Панов

Жреци в бяло. Д-р Стоян Панов: „Никога да не вредим на болния”

Д-р Стоян Панов е бил ръководен от този принцип цял живот. Пиша с особено вълнение докосвайки се до живота и професионализма на един достоен човек, отдал сърцето и душата си на всички силистренци, които са потърсили неговата помощ.
На 18 юни 2016 години ще се навършат 99 години от рождението му. Нека в този ден и във всички дни си спомняме за този човек, за неговата скромност и трудолюбие, за човечността му. Помня неговата блага усмивка, прошарени коси и красива осанка. Респектиращо интелигентен и благороден, с нежана поетична душа и всеотдайно чуство за отговорност… Той е един от хората, които не се забравят.
Житейският му път не е особено лек. Останал от малък сирак / баща му загива в Първата световна война/ той цял живот е принуден да се бори, за да се утвърди като човек и специалист. След като завършва гимназия с отличен успех, той се насочва към лекарската професия. По природа е състрадателен човек.
Започва като участъков лекар в с. Сваленик, Русенско. През 1944 година заминава за фронта и участва в Първата фаза на Втората световна война. След завръщането си от бойното поле постъпва като ординатор в Ушно отделение при Първостепенна болница в гр. Русе.
От 1951 година е вече в Силистра. Поставя началото на специализирана ушно-носно-гърлена лекарска помощ. Д-р Панов е основател на Очно отделение, което по-късно д-р Борис Василев оглавява. Работи при тежки примитивни условия, но с много любов и всеотдайност към пациентите. Прегледал е над 200 000 души, над 100 пациента на ден,. Извършил е над 10 000 операции, в това число няколко много тежки отогенни менингити. Всичките с успешен изход.
Любопитно е и това, че този, така отдаден на професията си човек, намира време и за втората си любов – поезията и театъра. А може би тя е първа. Не е ли висша поезия да помогнеш на страдащия, да преживяваш неговите болки като свои? Да възвърнеш към живот и нормален ритъм едно замиращо сърце? Поезия, която ликува. Лечение, което ражда поезия и песен в душите и на излекувания и на лечителя.
Паметна е срещата на руски журналист от Свредловск, който остава изумен от красивия българин, който рецитира целия Лермонтов наизуст. Така и журналистът отразява впечетленията си в руските вестници.
Най-голямата радост в живота на д-р Стоян Панов е била, че създал второ поколение лекари. Синът му Георги Панов / вече покойник, бивш кмет на Силистра/ и дъщерята Аделина поемат трудния път на баща си и носят с отговорност името му.
Д-р Стоян Панов беше мъдър човек, който не търсеше приятели без недостатъци, защото знаеше, че няма съвършени хора. И ако човек не е разбрал това, рискува да остане без приятели. Който се доближеше до него разбираше, че е подвластен на латинската максима: „ Орелът не лови мухи”. Никога не се занимаваше с дреболии. Беше устремен към усъвършенстване на знанията си, отдаден на професията си, хората и семейството си. Затова беше голям човек, почитан от съгражданите си.
На 11 ноември 1990 година се разделихме с д-р Стоян Панов.
За да го помним винаги и винаги да го обичаме !j


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com