Духът на Силистра. Жреци в бяло. Д-р Иван Иванов: Добротата лекува


Тази публикация е прочетена 1848 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови заведения, институции, сгради, улици и личности, събития и др., останали в историята на Силистра. Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“, която се поддържа от Марин Минев-Джона.
В няколко поредици ще ви припомним за именити лекари, останали завинаги в историята на града. Поредицита ще премине под общото мото „Жреци в бяло“ от книгата на Иванка Христова със същото име – „Жреци в бяло“.

***

Д-р Иван Иванов
Д-р Иван Иванов

Жреци в бяло. Д-р Иван Иванов: Добротата лекува

Това е формулата на успеха, до която сам беше стигнал доктор Иван Иванов.
Опазил тази така характерна за него човешка топлина, стремеше се да подхожда към същността на проблемите на хората с много такт и разбиране. Струва ми се, че д-р Иванов бе от малкото лекари, които са дали обет пред себе си, никога да не пристъпват границата, зад която те обхваща равнодушието и чуждата болка не те пари. Професионалното равнодушие може да бъде пагубно не само за лекаря, но и за пациента.
Нещо особено имаше у д-р Иванов, което внушаваше доверие. Пациентите му чувстваха човешкото внимание, загрижеността и топлотата , с която се отнасяше към тях. Усещаха, че той страда , а това събуждаше състраданието им към него.
Според мен много по-трудно се лекува душата, отколкото тялото на човека, защото хората в повечето случаи са чувствеителни, нежни с ранима психика. И тук е ролята на невролога, да подаде ръка на пациентите си и да бъде за тях приятел. Благодарна съм му, че в тежък за мен момент – загубата на родителите – ми помогна да преодолея болката си.
Може би не само професионализмът и добротата са били водещи при него, а усетът, разбирането на хората и тяхното поведение. Често в разговор, д-р Иванов споделяше, че е много важно у децата, още в училището, да се възпитават умения за общуване, как да постъпват благородно. Да се стимулира развитието на нежност, взаимност, отзивчивост, деликатност. Когато подрастващите притежават това морално възпитание, още от детството си, ще е по-леко и за тях, и когато порастнат ролята на невролога не ще е така активна както сега.
В очите на д-р Иванов имаше усмивка, обич, внимание към хората. Той правеше добро, а другото идваше от само себе си – уважението и любовта на хората към него.
Този човеколюбец е роден на 26 януари 1938 година в Силистра. Завършва ВМИ – Варна през 1965 година. Работи като ординатор в Неврологично отделение, а от 1975 до 1987 година е заместник главен лекар на болницата. Специалност – Неврология, придобита през 1969 година, а от 1979 работеше в областта на електрофизиологията. От 1987 година се обособява Отделение по Функционална диагностика и д-р Иванов оглавяваше това отделение 10 години. За особени заслуги в здравеопазването бе награден с Орден на труда – сребърен през 1986 година. Той беше първият и единствен специалист по електроенцефалограма на главата / ЕЕГ /. В основата на всичко при него стоеше професионалното отношение към работата – много труд и постоянство, постоянно усъвършенстване.
Той беше доказан специалист в своята област, за пациентите не щадеше усилия, време, работеше върху квалификацията си постоянно. Имаше игриво чувство за хумор, бе човек с висок интелект. Създаваше уютен психо – климат в отделението.
Към колегите и пациентите се отнасяше човешки, не беше конфликтна личност, умееше да предразположи пациента. Добър психолог, предпочитан лекар. На никого не отказваше да го приеме, колкото и да беше натоварен графика за деня – 10-11 души, никого не връщаше, най-вече болни от селата. Д-р Иванов имаше голямо сърце, в което побираше болките на хората. Свободното си време запълваше с четене на специална художествена литература. Реализиран в професията. Не вземаше пари от пациенти и здравни работници. Забележки правеше така, че никой да не се обиди. Неговото призвание бе да бъде лекар.
Доктор Иванов бе общителен човек, внимателен, добър, духовит, изискан, с чувствно за хумор. Обичаше природата. Грижеше за внучката си, която носи неговото име, за родигелите си, внимателен и загрижен бе за всички. Винаги бе честен към себе си и другите, а това го удоволтворяваше.
Разделихме се с него на 26 март 2001 година. За да остане в паметта ни и в паметна, помнеща Силистра !


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com