Духът на Силистра: Вергил Крумов, Пирин Бояджиев, Хетко Николов


Тази публикация е прочетена 2454 пъти!

Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови личности, институции, сгради, улици, събития, заведения и др., останали в историята на Силистра.
Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“ и се поддържа от Марин Минев-Джона.

***

Спомени за човекът, учителят и математикът Вергил Крумов /1928–1990/

Николай МАНОЛОВ, учител–пенсионер

Вергил Крумов
Вергил Крумов

Има личности за чиято дейност – било тя преподавателдска, научна, художествено-творческа или длуга, може лесно, без задръжки да се напишат спомени и да се опише техният творчески път. Но да се напише за Човекът, Учителят и Математикът Вергил Крумов съвсем не е лесно. Не е лесно затова, защото за описанието на на Вергил Крумов думите не стигат, не стигат да се обрисува неговата преподавателска дейност. Затова и аз няма да бъда пълен и изчерпателен в своите спомени. Нека неговите колеги математици, а още повече неговите ученици ме допълнят, за да се извая неговия истински образ, отговарящ на заглавието.
Учителите по математика в Силистра се славят със своите постижения и те вървят начело сред всички останали., които без завист и корист се стремят да бъдат непосредствено до тях. Колегията на учителите по математика представляват един огромен, много хубав букет от способни, знаещи, можещи и трудолюбиви учители, дали и даващи солидна математическа подготовка на учениците си. В центъра на този букет е скромната, но Голяма математическа личност на Велгил Крумов. Скромна , защото той не шумеше около себе си, но голяма, защото той знаеше само да се труди всеотдайно от сутрин до вечер. Но този всеотдаен труд, съчетан с неговите големи познания по математика, с неговото педагогическо майсторство и не на последно място с неговата неподкупна взискателност го издигат до такава висота, че всеки негов ученик и родителите на неговите ученици да казват с благовение : Той беше Голям учител, Голям Математик.
В неговия час по математика не съществуваха празни минути. 45 минути плътни, наситени с даване на знания по математика. Чувал съм от негови ученици, че и тези които не им допада, които трудно се справят, след като ги е обучавал Вергил Крумов, могат да се справят с нея. Вергил Крумов беше всеотдаен, неуморим, не жалеше ни сили, ни време за да подготви учениците си по математика. Учениците му винаги са били първенци в окръжни и републикански олимпиади и състезания по математика. Неговите успехи в това отношение са големи и точните резултати могат да се опишат от директорите на тимназията в която той преподава. Необходимо е да се подчертае, че успехите, които той постига бяха в повечето случаи с ученици от общообразователни паралелки. Едва в края на неговата преподавателска дейност се създадоха специализирани математически паралелки.
Споменах по-горе за неговата неподкупна взискателност. Какво означаваше тя? При учителя Вергил Крумов не можеше да се ходатайства – нито от страна на майка му, баща му или брат му. Да не говорим от страна на други. Това го знаеха добре неговите ученици и затова те можеха да разчитат единствено на себе си, а това означаваше да седнат и се подготвят сериозно за изпита.
Като колега, той беше в много добри отношение с всички останали колежки и колеги, обичаше да се шегува без умисъл, да похвалва колега за нещо хубаво сторено от тях, да помогне с нещо каквото може, да направи някому безкористна услуга.
Не на последно място искам да спомена за една неговата голяма любов към историята. Той много четеше исторически книги и знаеше много от нашата и световна история. Много пъти е беседвал и спорил с колегите по история, като е изказвал своето лично и компетентно мнение. Той бе голям родолюбец, голям защитник на българщината.
Всичко което написах е само една малка частица от неговата богата творческо-преподавателска дейност по математика, само един миг от неговия живот. Жалко, много жалко, че моят голям приятел и обичаният от всички учители, ученици и родители Вергил Крумов не е сред нас, не е сред живите, за да ни радва със своя ум , със своя талант, със способностите си като математик.

***

ПИРИН БОЯДЖИЕВ – ВЪЗРОЖДЕНЕЦ ПО ДУХ И ПРИЗВАНИЕ

Пирин Бояджиев
Пирин Бояджиев

Биографията на един човек не е отрязък от годините, заключени между две цифри – на раждането и смъртта. Това е опростено количествено измерение на неговия земен път. Истинската му биография е в онази диря, която оставят делата му във времето и която личи дълго след него.
Пирин Бояджиев – емблематичната личност за града ни! И не само защото тук е роден. И не само, че тук живее половин век след завръщането си от Румъния. На Силистра, на хората му и историята му той отдава ум, сили, възможности и …голямата си любов. Докоснал се до чуждата световна мисъл, култура и литература, той си остава добруджанец и силистренец. Имах щастието лично да го познавам и разговарям. Той правеше впечатление с огромната си ерудиция, с външността си, с поведениеито си, с разбиранията и постъпките си, с езика с … книгите си. Един истински европеец в миналото столетие
Преди век, в тежката за Силистра 1913 год., на 12 ноември в семейството на учителя и общественика Лефтер Боаджиев се ражда четвърти син. Наричат го Пирин, на най-красивата и волна българска планина. Но имената в семейстнво Бояджиеви са все символ на свобода, твърдост и творчество. Бащата Лефтер, което значи независимост,майката –Деспина, синовете – Любен, Камен и Пламен – изявени артист и доктори.
„Човек от друго тесто” – така го определят неговите ученици. А „другото тесто” е родът Бояджиеви. Правнук на възрожденеца Бояджи Яни, Пирин расте в благоприятна културна среда, която му помага да стане любознателна, търсеща личност. Край себе си чувства родовата отговорност, с родителски пример за труд и ученолюбие, с взискатнелност в постъпките си. Робската съдба на родния град го прави още по-голям патриот.
Завършва силистринската българска гимназия през 1931 г.и блестящо се представня пред румънската държавна комисия в Констанца /задължителна за да се признаят дипломите/. На следващата година е студент в Букурещкия университет, специалност романска филология. Слуша и лекции по история и философия. Чете много и то на няколко езика. Интересите му са в широк спектър – литература – българска, френска, румънка, история, особено възрожденска и на Доростолската църковна епархия, изкуство.През 1938 г. завършва и специализация „Славистика”.
Воден от патриотичните си чуства и по наследство става преподавател в българското частно училище в Букурещ. В същото, в което и Христо Ботев е учил българчетата и което, по негово настояване, приема името на българския революционер и поет. Едновременно пише учебници или превежда от румънски, за да може родния език да е на почит.
С широките си интереси и проучвания привлича вниманието на румънските научни среди. През 1942 г. е привлечен за лектор и научен сътрудник в румънския Итститут за балкански проучвания. Десет години твори неуморно и подготвя почвата за бъдещите си творби. Високо оценен от колегите си, с които поддържа приятелски отношения, и други румънски интелектуалци, които настояват да остане в Румъния.
Не е лесно решението му да се върне в Силистра през 1955 г.при възрастните си родители. А и „солиден ерген” на 41 години мисли за семейство, но обезателно с българка,.която да потговаря на високите му критерии за личност. Изпратен е от много истински приятели, с които не прекъсва връзките си. Готов е да приеме и обстановката в страната ни, но съжелява че не е получил научна степен в Букурещ: „В Румъния не съм търсил нито популярност, нито слава, а само правдива оценка на моите изследвания”. Още на следващата година създава семейство с учителката по френски език Мара Демирева.
Трудностите в родния град са много – и материални и морални. Става учител в І гимназия „Св. Климент Охридски”. Печели уважението на колеги и обичта на учениците със своята скромност, чесност, правдивост, с цялостната си личност и преди всичко с невероятния си интелект и познания. Пенсионира се пред 1975 г. като остава трайна следа в сърцата на своите колеги и ученици.
Животът на пенсионера Пирин Бояджиев съвсеим не е лесен. Отношението на обществеността в Силистра към него и научната му дейност е противоречива – от „Осанна” до „Разпри го”, от уважение и признателност, през накърнено честолюбие и политически пристрастия, та до пословичната българска завист. И тук се проявява силата на духа му, на човек, издигнал се над дребнавите души. Продължава своите занимания и изследвания, въпреки в родния му град не го ценят и не го печатат. Много по благослонни към сътвореното от него са в Добрич, Варна, Сливен и др. градове. Ако има възможност посещава Народната библиотека и тази при БАН в София. Все не му достигат фактите, които е събрал за личностите, за които пише. Не изневерява и на любовта към поезията, театъра, операта, музиката. Негов неотклонен спътник е съпругата му. Едва през 1988 г. излиза от печат изследването му за епископ Партений Павлович.
Промените в страната ни след 1989 г. са повратна точка и в неговия живот. Отърсили се от политическите догми, силистренци го преоткриват. Общината го подпомага при издаването на книгите му. Цялата му народополезна дейност на изследовател, учител, публицист, историк, културолог, литератор – ковпаратист, преводач получава заслужено признание. През 1991 г., на тържествено събрание в присъствиеито на колеги, съратници, научни работници от България и Румъния, е обявен за почетен гражданин на Силистра.Остава си все така скромен. Доволен е единствено от това, че трудът му е зачетен. Приет е за член на Съюза на научните работници в България. Преживява още едно тържество. Съгражданите ме отбелязват подобаващо 90-годишнината м през 2003 г.. Наречен е „духовен болярин на Силистра”. С прочувствено слово към него се обръща проф. Славчо Иванов, преподавател в Педагогическия факултет на Русенскиуя университет и подчертава, че сътвореното от него е на европейско и световно равнище и творбите му не ще загубят своето общочовешко звучене.”Той прави чест на нашия град със своята неуморна издирваща се монолитност”. Община Силистра го изненадва с отпечатването на Юбилеен сборник с негови избрани статии
Силистренци се разделят със своя почетен гражданик Пирин Бояджиев през март 2005 г. Времето не ще може да заличи примерът и обаянието, което оставя.
Това е накратко жизненият път на силистренеца, запазил възрожденския си дух. Редовете могат само да ни докоснат до тази необикновена личност, преодоляла много трудности и превратности, но запазва своята същнаост.
На поколенията той завещава нещо особено ценно – своите книги, 13 на брой, три от които издадени в Румъния и над 270 статии, посветени на велики дейци и творци в нашата и чужда литература и история. И то за период от 17 години – от 1988 г., когато излиза първата му книга „Партений Павлович” до 2005 г. – . „Непознати възрожденци”, която той, за съжаление, не успява да види. „Изворът на творческата му енергия трябва да се търси в неговото българско самосъзнание. И преди всичко любовта му към България и Добруджа, която се съизмерява с верността към истината, към верните факти и тяхното съвестно научно интерпретиране” по думите на проф. Славчо Иванов.
Първото му произведение е историко-литературно изследване за родения в Силистра през 1701 г. епископ Партений Павлович. Неговият образ на ренесансов човек, пръв български светски писател, пръв български европеец по дела и дух, с високо признание в цяла Европа, го привлича още като студент. Партений Павлович е представен като деятел, носител на културните идеи на Просвещението, на увереността в равноправието на народите, борец за свобода и справедливост и достоен човешки живот, застъпник на християнските ценности и хуманист. Със своята „Автобиография” и други творби той става първоосновател на модерния литературен език и стил.
В творбите си Пирин Божяджиев изповядва паисиевската си обич към родния град, който както за предците му, така и за него е „предопределение, изпитание, изкупление и осъществяване”. Той трябва да се приеме за пръв историк на възрожденска Силистра с разглеждането на три основни въпроса: борбата за независима българска църква, борбата за светска просвета и култура и борбата за независима българска държава.
Книгата му „Силистра през Възраждането” /1993/ „се превръка в едно монолитно произведение, обединяващо най-значителните процеси в българското общество в гр. Силистра – същината на историческото му развитие през епохата на Възраждането” по думите на д-р Станка Георгиева. Разгледан е исторически период от близо 5 века 1388-1878. Според автора „Силистра е „първият голям град в Североизточна Българияа, попаднал под османско робство, и последният, освободен едва след Одринското примирие на 1878 г.” Посочените факти и изводи, до които достига авторът, правят произведението значимо в историографията ни. Проследяването на културните процески в Силистра продължава с изследването „Културата в Силистра 1877-1944” /2000/ и „Петър Бояджиев и „Седянка” /2001/. Авторът споделя: „Написах ги на един дъх”. Посвещава ги на баща си- Лефтер Бояджиев – учител, общественик, културолог и на чичо си – Петър Бояджиев – музикант. В тях, въз основа на богат фактически материал, проследява развитието на образователното дело, музикалната дейност, театъра, читалищното дело, издателската дейност на вестници и сп осания, спорта и др. С тях запазва историческата памет от миналото, за да се знае от поколенията. Описвайки музикалната дейност, се утвръждава тезата, че Силистра е център на хоровото изкуство у нас и по попречието на река Дунав.
Литературен историк и критик, Пирин Бояджиев, на основата на компаративния и структурния подход, създава монографията си „ Вазов и Юго”/1999/ Разглежда отношението на Вазов към Юго, влиянието, което му оказва, както и това на френската литература върху българската. Не по-малко значими са и творбите „Букурещки съвременници на Берон” /2003/ и „Българското училище в Букурещ” /2005/ , в които са осветлени исторически културните връзки от двата бряга на Дунава и взаимното им влияние. Данните за тях са събирани 30 години, зрънце по зрънце.
С отноишение към поезията, Бояджиев прави и опити в стихотворната форма. Както сам казва:”:пиша само стихове за съпругата си”. Но в малката книжка „Лебедова песен” /1999/ включва творби, които са римувани. Това са 515 епиграми и епитафии, наситени с обществени мотиви, с висок граждански патос и патриотични чувства, които изграждат неговата същност. Някои от тях имат дълбок филисофски смисъл и звучене и са в резултат на смисления му житейски път. Включени са и няколко анегдота, което показват остроумие, проницателност и духовитост.
Кратка студия Пирин Бояджиев посвещава и на една интересна личност в спортния и обществен живот на България в началото на 20 век швейцареца Луи Айер, тясно свързан със Силистра – ”Луи Айер – живот и смърт за България”. Като преподавател в Педагогическото училище 1905-1910 г. възстановява спортното дружество „Доростолски юнак”.
Последната си книга „Непознати възрожденци” е в печатницата, когато Пирин Бояджиев ни напуска. Подготвена е за печат от гл. ас. Галина Дечева при Педагогическия факултет – Силистра.. Статиите, които приживе авторът нарича „дребни трошици” връщат в бурното време на Възраждането и неговите малко познати всеотдайни дейци. Рецензентката доц. д-р Румяна Лебедова пише:”Тази книга почти библейски закръгля представата за пълноценен труд – тя е 12 отпечатана кнвига на г-н Пирин Боияджиев и един от неговите изпълнени завети. Тя е образ на духовната му същност – научна добросъвестност, съчетана с патриотичен дух. Дори в преклонна възраст след деветото десетиле той имаше още какво да каже в науката. Удивителната му памет, енциклопедическите му познания, интелектуалната му енергия и волята родиха щедър плод в духовното поле”. Думите й са най-точно обрисуван портрет – физически, нравствен и творчески, на една необикновена личност, почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев.
През 2007 г. д-р Станка Георгиева публикува „Пирин Бояджиев Как се стига изгубеното време”. Това е още един жест на преклонение пред един от духовните първенци на Силистра. „Неговият живот и неговото творчество са образец за това как се стига изгубеното време и личността се обезсмъртява, превръща се в съвременник на бъдещето”.

***

Силистренският композитор Хетко Николов

Хетко Николов
Хетко Николов

Хетко Николов е роден през 1941 година в Силистра. Композитор. За разлика от другите силистренски музиканти, той единствен се занимава с композиторска дейност. Прикован в инвалидна количка, сам изучава теория на музиката с помощта на композитора Йосиф Цанков, който забелязва и оценява таланта му през 1964 година. Съществена и полезна е подкрепата на друг изтъкнат наш музикант – Асен Карастоянов. Автор е на театрална музика, песни / детски и естрадни /, участва в песенните фестивали „ Златния Орфей” и „Ален мак”. Издал е три авторски плочи с отпечатки в нотни свитъци на над 50 песни. Сред тях са „ Венера” и „ Любов” , изпълнявани от примата на българската естрада Лили Иванова. Значителната част от песните му са по стихове на Дамян Дамянов, с когото е в творчески дружба, работи по текстове и на Павел Матев, Владимир Башев, Христо Фотев. Лауреат е на два ордена „ СВ.св. Кирил и Методий”.
Ето някои спомени от неговите двама най-добри приятели – Фани Хаджистоева и Григор Шопов:
Фани Хаджистоева :
… „Много хора в Силистра не го познават, някои може да са го позабравили, други го помнят, но на мен не ми се е случвало да мина покрай малката къщичка до поликлиниката и да не зазвучи в ушите ми „ Любов”, да не изникне изведнъж пред погледа ми едно симпатично лице, една добра, широка усмивка, и започват да нахлуват спомени…..
Ето, той е седнал до масата, почуква ритмично с ръце и пее : … Венера, приятелко добра …” Спира и ме пита : „ Харесва ли ти ?”. Отговарям му : „ Хубава е !”. И как няма да е хубава, като музиката извира от сърцето му, а там като че ли е събрана всичката нежност и жажда за обич! И още, и още … Тръгват песните една след друга : Лили Иванова пее „Венера”, и „ Любов”, Христо Кидиков – „ Младост”, Стефка Берова и Йордан Марчинков – „ За светлата усмивка на Силистра”, и още, и още … Много са ! Като вихър се въртят в паметта ми откровения, молби, нестинарки, обещания, трепети ….
Много песни ни остави Хетко, които имат своите слушатели и днес. Дали защото текстовите им са на Дамян Дамянов, Павел Матев, Владимир Башев ? Дали защото са написани с много любов ? Или защото ги пяха есни ат най – големите български естрадни изпълнители като Лили Иванова, Емил Димитров, Христо Кидиков, Мими Иванова, Маргарита Хранова ? А може би защото те са песните на едно сърце, което преди близо 20 години спря да тупти, но подари своите откровение !
Малката къщичка я няма вече там ! Но минавайки покрай нейното място , притварям очи и я виждам пак там, смълчана, скътала спомена за едни отминали дни, пълни с музика и живот. Казмам си : Поспри се ! Ослушай се ! Чуй !
„ … Първи сняг ще те поръси,
и от него бял, ще потърсиш младостта си.
Вече умъдрял, ще си кажеш с глас спокоен,
с глас щастлив дори:
Младостта ми вечна ще е, щом сърце гори …!
Да, мил спомен в сърцето и топлина в душата , и оставям мислено на прага цвете с ПОКЛОН ! Не сме те забравили „….
Григор Шопов :
…… „ С Хетко Николов се познавам от ученическите години. От малък свиреше на акордеон, и си композираше мелодии, които изпълняваше пред мен и неговите племенички, дъщери на сестра му. След това родителите му, леля Надка и чичо Тодор, му купиха пиано. С пианото той започна по-сериозно да се занимава с музика, като композираше предимно естрадна такава и аранжираше дадената мелодия за различните инструменти. Работеше с изявената наша естрадна певица Лили Иванова, която през 1961 година го посети с музиканта Иван Пеев, които аз заведох при него.
Беше в близки отношения с поета Дамян Дамянов и е композирал мелодии по негови текстове. Срещал се е в Силистра и с Емил Димитров и Росица Кирилова. Жалко, че си отиде от този свят много млад. Беше много трудолюбив и пишеше много красиво, просто рисуваше нотите на нотните листове Светла му памет”…..
На 24 ноември 1988 година силистренци казаха последно сбогом на нашия съгражданин, композитора Хетко Николов.

Марин Минев


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com