Духът на Силистра: Вергил Крумов, Пирин Бояджиев, Хетко Николов
Тази публикация е прочетена 2570 пъти!
Сайтът „Уеб Силистра“ продължава поредицата за знакови личности, институции, сгради, улици, събития, заведения и др., останали в историята на Силистра.
Тази поредица е под общото мото „Духът на Силистра“ и се поддържа от Марин Минев-Джона.
***
Спомени за човекът, учителят и математикът Вергил Крумов /1928–1990/
Николай МАНОЛОВ, учител–пенсионер
Има личности за чиято дейност – било тя преподавателдска, научна, художествено-творческа или длуга, може лесно, без задръжки да се напишат спомени и да се опише техният творчески път. Но да се напише за Човекът, Учителят и Математикът Вергил Крумов съвсем не е лесно. Не е лесно затова, защото за описанието на на Вергил Крумов думите не стигат, не стигат да се обрисува неговата преподавателска дейност. Затова и аз няма да бъда пълен и изчерпателен в своите спомени. Нека неговите колеги математици, а още повече неговите ученици ме допълнят, за да се извая неговия истински образ, отговарящ на заглавието.
Учителите по математика в Силистра се славят със своите постижения и те вървят начело сред всички останали., които без завист и корист се стремят да бъдат непосредствено до тях. Колегията на учителите по математика представляват един огромен, много хубав букет от способни, знаещи, можещи и трудолюбиви учители, дали и даващи солидна математическа подготовка на учениците си. В центъра на този букет е скромната, но Голяма математическа личност на Велгил Крумов. Скромна , защото той не шумеше около себе си, но голяма, защото той знаеше само да се труди всеотдайно от сутрин до вечер. Но този всеотдаен труд, съчетан с неговите големи познания по математика, с неговото педагогическо майсторство и не на последно място с неговата неподкупна взискателност го издигат до такава висота, че всеки негов ученик и родителите на неговите ученици да казват с благовение : Той беше Голям учител, Голям Математик.
В неговия час по математика не съществуваха празни минути. 45 минути плътни, наситени с даване на знания по математика. Чувал съм от негови ученици, че и тези които не им допада, които трудно се справят, след като ги е обучавал Вергил Крумов, могат да се справят с нея. Вергил Крумов беше всеотдаен, неуморим, не жалеше ни сили, ни време за да подготви учениците си по математика. Учениците му винаги са били първенци в окръжни и републикански олимпиади и състезания по математика. Неговите успехи в това отношение са големи и точните резултати могат да се опишат от директорите на тимназията в която той преподава. Необходимо е да се подчертае, че успехите, които той постига бяха в повечето случаи с ученици от общообразователни паралелки. Едва в края на неговата преподавателска дейност се създадоха специализирани математически паралелки.
Споменах по-горе за неговата неподкупна взискателност. Какво означаваше тя? При учителя Вергил Крумов не можеше да се ходатайства – нито от страна на майка му, баща му или брат му. Да не говорим от страна на други. Това го знаеха добре неговите ученици и затова те можеха да разчитат единствено на себе си, а това означаваше да седнат и се подготвят сериозно за изпита.
Като колега, той беше в много добри отношение с всички останали колежки и колеги, обичаше да се шегува без умисъл, да похвалва колега за нещо хубаво сторено от тях, да помогне с нещо каквото може, да направи някому безкористна услуга.
Не на последно място искам да спомена за една неговата голяма любов към историята. Той много четеше исторически книги и знаеше много от нашата и световна история. Много пъти е беседвал и спорил с колегите по история, като е изказвал своето лично и компетентно мнение. Той бе голям родолюбец, голям защитник на българщината.
Всичко което написах е само една малка частица от неговата богата творческо-преподавателска дейност по математика, само един миг от неговия живот. Жалко, много жалко, че моят голям приятел и обичаният от всички учители, ученици и родители Вергил Крумов не е сред нас, не е сред живите, за да ни радва със своя ум , със своя талант, със способностите си като математик.
***
ПИРИН БОЯДЖИЕВ – ВЪЗРОЖДЕНЕЦ ПО ДУХ И ПРИЗВАНИЕ
Биографията на един човек не е отрязък от годините, заключени между две цифри – на раждането и смъртта. Това е опростено количествено измерение на неговия земен път. Истинската му биография е в онази диря, която оставят делата му във времето и която личи дълго след него.
Пирин Бояджиев – емблематичната личност за града ни! И не само защото тук е роден. И не само, че тук живее половин век след завръщането си от Румъния. На Силистра, на хората му и историята му той отдава ум, сили, възможности и …голямата си любов. Докоснал се до чуждата световна мисъл, култура и литература, той си остава добруджанец и силистренец. Имах щастието лично да го познавам и разговарям. Той правеше впечатление с огромната си ерудиция, с външността си, с поведениеито си, с разбиранията и постъпките си, с езика с … книгите си. Един истински европеец в миналото столетие
Преди век, в тежката за Силистра 1913 год., на 12 ноември в семейството на учителя и общественика Лефтер Боаджиев се ражда четвърти син. Наричат го Пирин, на най-красивата и волна българска планина. Но имената в семейстнво Бояджиеви са все символ на свобода, твърдост и творчество. Бащата Лефтер, което значи независимост,майката –Деспина, синовете – Любен, Камен и Пламен – изявени артист и доктори.
„Човек от друго тесто” – така го определят неговите ученици. А „другото тесто” е родът Бояджиеви. Правнук на възрожденеца Бояджи Яни, Пирин расте в благоприятна културна среда, която му помага да стане любознателна, търсеща личност. Край себе си чувства родовата отговорност, с родителски пример за труд и ученолюбие, с взискатнелност в постъпките си. Робската съдба на родния град го прави още по-голям патриот.
Завършва силистринската българска гимназия през 1931 г.и блестящо се представня пред румънската държавна комисия в Констанца /задължителна за да се признаят дипломите/. На следващата година е студент в Букурещкия университет, специалност романска филология. Слуша и лекции по история и философия. Чете много и то на няколко езика. Интересите му са в широк спектър – литература – българска, френска, румънка, история, особено възрожденска и на Доростолската църковна епархия, изкуство.През 1938 г. завършва и специализация „Славистика”.
Воден от патриотичните си чуства и по наследство става преподавател в българското частно училище в Букурещ. В същото, в което и Христо Ботев е учил българчетата и което, по негово настояване, приема името на българския революционер и поет. Едновременно пише учебници или превежда от румънски, за да може родния език да е на почит.
С широките си интереси и проучвания привлича вниманието на румънските научни среди. През 1942 г. е привлечен за лектор и научен сътрудник в румънския Итститут за балкански проучвания. Десет години твори неуморно и подготвя почвата за бъдещите си творби. Високо оценен от колегите си, с които поддържа приятелски отношения, и други румънски интелектуалци, които настояват да остане в Румъния.
Не е лесно решението му да се върне в Силистра през 1955 г.при възрастните си родители. А и „солиден ерген” на 41 години мисли за семейство, но обезателно с българка,.която да потговаря на високите му критерии за личност. Изпратен е от много истински приятели, с които не прекъсва връзките си. Готов е да приеме и обстановката в страната ни, но съжелява че не е получил научна степен в Букурещ: „В Румъния не съм търсил нито популярност, нито слава, а само правдива оценка на моите изследвания”. Още на следващата година създава семейство с учителката по френски език Мара Демирева.
Трудностите в родния град са много – и материални и морални. Става учител в І гимназия „Св. Климент Охридски”. Печели уважението на колеги и обичта на учениците със своята скромност, чесност, правдивост, с цялостната си личност и преди всичко с невероятния си интелект и познания. Пенсионира се пред 1975 г. като остава трайна следа в сърцата на своите колеги и ученици.
Животът на пенсионера Пирин Бояджиев съвсеим не е лесен. Отношението на обществеността в Силистра към него и научната му дейност е противоречива – от „Осанна” до „Разпри го”, от уважение и признателност, през накърнено честолюбие и политически пристрастия, та до пословичната българска завист. И тук се проявява силата на духа му, на човек, издигнал се над дребнавите души. Продължава своите занимания и изследвания, въпреки в родния му град не го ценят и не го печатат. Много по благослонни към сътвореното от него са в Добрич, Варна, Сливен и др. градове. Ако има възможност посещава Народната библиотека и тази при БАН в София. Все не му достигат фактите, които е събрал за личностите, за които пише. Не изневерява и на любовта към поезията, театъра, операта, музиката. Негов неотклонен спътник е съпругата му. Едва през 1988 г. излиза от печат изследването му за епископ Партений Павлович.
Промените в страната ни след 1989 г. са повратна точка и в неговия живот. Отърсили се от политическите догми, силистренци го преоткриват. Общината го подпомага при издаването на книгите му. Цялата му народополезна дейност на изследовател, учител, публицист, историк, културолог, литератор – ковпаратист, преводач получава заслужено признание. През 1991 г., на тържествено събрание в присъствиеито на колеги, съратници, научни работници от България и Румъния, е обявен за почетен гражданин на Силистра.Остава си все така скромен. Доволен е единствено от това, че трудът му е зачетен. Приет е за член на Съюза на научните работници в България. Преживява още едно тържество. Съгражданите ме отбелязват подобаващо 90-годишнината м през 2003 г.. Наречен е „духовен болярин на Силистра”. С прочувствено слово към него се обръща проф. Славчо Иванов, преподавател в Педагогическия факултет на Русенскиуя университет и подчертава, че сътвореното от него е на европейско и световно равнище и творбите му не ще загубят своето общочовешко звучене.”Той прави чест на нашия град със своята неуморна издирваща се монолитност”. Община Силистра го изненадва с отпечатването на Юбилеен сборник с негови избрани статии
Силистренци се разделят със своя почетен гражданик Пирин Бояджиев през март 2005 г. Времето не ще може да заличи примерът и обаянието, което оставя.
Това е накратко жизненият път на силистренеца, запазил възрожденския си дух. Редовете могат само да ни докоснат до тази необикновена личност, преодоляла много трудности и превратности, но запазва своята същнаост.
На поколенията той завещава нещо особено ценно – своите книги, 13 на брой, три от които издадени в Румъния и над 270 статии, посветени на велики дейци и творци в нашата и чужда литература и история. И то за период от 17 години – от 1988 г., когато излиза първата му книга „Партений Павлович” до 2005 г. – . „Непознати възрожденци”, която той, за съжаление, не успява да види. „Изворът на творческата му енергия трябва да се търси в неговото българско самосъзнание. И преди всичко любовта му към България и Добруджа, която се съизмерява с верността към истината, към верните факти и тяхното съвестно научно интерпретиране” по думите на проф. Славчо Иванов.
Първото му произведение е историко-литературно изследване за родения в Силистра през 1701 г. епископ Партений Павлович. Неговият образ на ренесансов човек, пръв български светски писател, пръв български европеец по дела и дух, с високо признание в цяла Европа, го привлича още като студент. Партений Павлович е представен като деятел, носител на културните идеи на Просвещението, на увереността в равноправието на народите, борец за свобода и справедливост и достоен човешки живот, застъпник на християнските ценности и хуманист. Със своята „Автобиография” и други творби той става първоосновател на модерния литературен език и стил.
В творбите си Пирин Божяджиев изповядва паисиевската си обич към родния град, който както за предците му, така и за него е „предопределение, изпитание, изкупление и осъществяване”. Той трябва да се приеме за пръв историк на възрожденска Силистра с разглеждането на три основни въпроса: борбата за независима българска църква, борбата за светска просвета и култура и борбата за независима българска държава.
Книгата му „Силистра през Възраждането” /1993/ „се превръка в едно монолитно произведение, обединяващо най-значителните процеси в българското общество в гр. Силистра – същината на историческото му развитие през епохата на Възраждането” по думите на д-р Станка Георгиева. Разгледан е исторически период от близо 5 века 1388-1878. Според автора „Силистра е „първият голям град в Североизточна Българияа, попаднал под османско робство, и последният, освободен едва след Одринското примирие на 1878 г.” Посочените факти и изводи, до които достига авторът, правят произведението значимо в историографията ни. Проследяването на културните процески в Силистра продължава с изследването „Културата в Силистра 1877-1944” /2000/ и „Петър Бояджиев и „Седянка” /2001/. Авторът споделя: „Написах ги на един дъх”. Посвещава ги на баща си- Лефтер Бояджиев – учител, общественик, културолог и на чичо си – Петър Бояджиев – музикант. В тях, въз основа на богат фактически материал, проследява развитието на образователното дело, музикалната дейност, театъра, читалищното дело, издателската дейност на вестници и сп осания, спорта и др. С тях запазва историческата памет от миналото, за да се знае от поколенията. Описвайки музикалната дейност, се утвръждава тезата, че Силистра е център на хоровото изкуство у нас и по попречието на река Дунав.
Литературен историк и критик, Пирин Бояджиев, на основата на компаративния и структурния подход, създава монографията си „ Вазов и Юго”/1999/ Разглежда отношението на Вазов към Юго, влиянието, което му оказва, както и това на френската литература върху българската. Не по-малко значими са и творбите „Букурещки съвременници на Берон” /2003/ и „Българското училище в Букурещ” /2005/ , в които са осветлени исторически културните връзки от двата бряга на Дунава и взаимното им влияние. Данните за тях са събирани 30 години, зрънце по зрънце.
С отноишение към поезията, Бояджиев прави и опити в стихотворната форма. Както сам казва:”:пиша само стихове за съпругата си”. Но в малката книжка „Лебедова песен” /1999/ включва творби, които са римувани. Това са 515 епиграми и епитафии, наситени с обществени мотиви, с висок граждански патос и патриотични чувства, които изграждат неговата същност. Някои от тях имат дълбок филисофски смисъл и звучене и са в резултат на смисления му житейски път. Включени са и няколко анегдота, което показват остроумие, проницателност и духовитост.
Кратка студия Пирин Бояджиев посвещава и на една интересна личност в спортния и обществен живот на България в началото на 20 век швейцареца Луи Айер, тясно свързан със Силистра – ”Луи Айер – живот и смърт за България”. Като преподавател в Педагогическото училище 1905-1910 г. възстановява спортното дружество „Доростолски юнак”.
Последната си книга „Непознати възрожденци” е в печатницата, когато Пирин Бояджиев ни напуска. Подготвена е за печат от гл. ас. Галина Дечева при Педагогическия факултет – Силистра.. Статиите, които приживе авторът нарича „дребни трошици” връщат в бурното време на Възраждането и неговите малко познати всеотдайни дейци. Рецензентката доц. д-р Румяна Лебедова пише:”Тази книга почти библейски закръгля представата за пълноценен труд – тя е 12 отпечатана кнвига на г-н Пирин Боияджиев и един от неговите изпълнени завети. Тя е образ на духовната му същност – научна добросъвестност, съчетана с патриотичен дух. Дори в преклонна възраст след деветото десетиле той имаше още какво да каже в науката. Удивителната му памет, енциклопедическите му познания, интелектуалната му енергия и волята родиха щедър плод в духовното поле”. Думите й са най-точно обрисуван портрет – физически, нравствен и творчески, на една необикновена личност, почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев.
През 2007 г. д-р Станка Георгиева публикува „Пирин Бояджиев Как се стига изгубеното време”. Това е още един жест на преклонение пред един от духовните първенци на Силистра. „Неговият живот и неговото творчество са образец за това как се стига изгубеното време и личността се обезсмъртява, превръща се в съвременник на бъдещето”.
***
Силистренският композитор Хетко Николов
Хетко Николов е роден през 1941 година в Силистра. Композитор. За разлика от другите силистренски музиканти, той единствен се занимава с композиторска дейност. Прикован в инвалидна количка, сам изучава теория на музиката с помощта на композитора Йосиф Цанков, който забелязва и оценява таланта му през 1964 година. Съществена и полезна е подкрепата на друг изтъкнат наш музикант – Асен Карастоянов. Автор е на театрална музика, песни / детски и естрадни /, участва в песенните фестивали „ Златния Орфей” и „Ален мак”. Издал е три авторски плочи с отпечатки в нотни свитъци на над 50 песни. Сред тях са „ Венера” и „ Любов” , изпълнявани от примата на българската естрада Лили Иванова. Значителната част от песните му са по стихове на Дамян Дамянов, с когото е в творчески дружба, работи по текстове и на Павел Матев, Владимир Башев, Христо Фотев. Лауреат е на два ордена „ СВ.св. Кирил и Методий”.
Ето някои спомени от неговите двама най-добри приятели – Фани Хаджистоева и Григор Шопов:
Фани Хаджистоева :
… „Много хора в Силистра не го познават, някои може да са го позабравили, други го помнят, но на мен не ми се е случвало да мина покрай малката къщичка до поликлиниката и да не зазвучи в ушите ми „ Любов”, да не изникне изведнъж пред погледа ми едно симпатично лице, една добра, широка усмивка, и започват да нахлуват спомени…..
Ето, той е седнал до масата, почуква ритмично с ръце и пее : … Венера, приятелко добра …” Спира и ме пита : „ Харесва ли ти ?”. Отговарям му : „ Хубава е !”. И как няма да е хубава, като музиката извира от сърцето му, а там като че ли е събрана всичката нежност и жажда за обич! И още, и още … Тръгват песните една след друга : Лили Иванова пее „Венера”, и „ Любов”, Христо Кидиков – „ Младост”, Стефка Берова и Йордан Марчинков – „ За светлата усмивка на Силистра”, и още, и още … Много са ! Като вихър се въртят в паметта ми откровения, молби, нестинарки, обещания, трепети ….
Много песни ни остави Хетко, които имат своите слушатели и днес. Дали защото текстовите им са на Дамян Дамянов, Павел Матев, Владимир Башев ? Дали защото са написани с много любов ? Или защото ги пяха есни ат най – големите български естрадни изпълнители като Лили Иванова, Емил Димитров, Христо Кидиков, Мими Иванова, Маргарита Хранова ? А може би защото те са песните на едно сърце, което преди близо 20 години спря да тупти, но подари своите откровение !
Малката къщичка я няма вече там ! Но минавайки покрай нейното място , притварям очи и я виждам пак там, смълчана, скътала спомена за едни отминали дни, пълни с музика и живот. Казмам си : Поспри се ! Ослушай се ! Чуй !
„ … Първи сняг ще те поръси,
и от него бял, ще потърсиш младостта си.
Вече умъдрял, ще си кажеш с глас спокоен,
с глас щастлив дори:
Младостта ми вечна ще е, щом сърце гори …!
Да, мил спомен в сърцето и топлина в душата , и оставям мислено на прага цвете с ПОКЛОН ! Не сме те забравили „….
Григор Шопов :
…… „ С Хетко Николов се познавам от ученическите години. От малък свиреше на акордеон, и си композираше мелодии, които изпълняваше пред мен и неговите племенички, дъщери на сестра му. След това родителите му, леля Надка и чичо Тодор, му купиха пиано. С пианото той започна по-сериозно да се занимава с музика, като композираше предимно естрадна такава и аранжираше дадената мелодия за различните инструменти. Работеше с изявената наша естрадна певица Лили Иванова, която през 1961 година го посети с музиканта Иван Пеев, които аз заведох при него.
Беше в близки отношения с поета Дамян Дамянов и е композирал мелодии по негови текстове. Срещал се е в Силистра и с Емил Димитров и Росица Кирилова. Жалко, че си отиде от този свят много млад. Беше много трудолюбив и пишеше много красиво, просто рисуваше нотите на нотните листове Светла му памет”…..
На 24 ноември 1988 година силистренци казаха последно сбогом на нашия съгражданин, композитора Хетко Николов.
Марин Минев
